Решение № 15 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 659/2009 г.

Решение № 15 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 659/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд № 67/2009 г. на Районен съд - Трън, отмяна на постановеното по него определение от 29.04.2009 г. по отношение на осъдения Р. В. Б. и връщане на делото за ново разглеждане. Изложени са доводи, че определението е постановено в нарушение на закона.

В искането се твърди, че съдебният акт, с който е определено на осъдения за съвкупностите общи наказания е незаконосъобразен, защото, първо, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 66 от НК спрямо Р. В. Б., въпреки съществуващите материалноправни пречки за това - предишните осъждания на Б. на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, второ-в нарушение на чл. 30 от НК деянието, предмет на споразумението неправилно е квалифицирано като опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.

Защитникът на осъдения изразява становище, че искането е основателно и следва да се уважи.

Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки определението в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение от 29.04.2009 г. по нохд № 67/2009 г. на Районен съд-Трън е одобрено споразумение между прокурор при РП-Трън и защитникът на подсъдимия Р. В. Б. по силата, на което Б. се е признал за виновен в извършено на 20.01.2009 г. в с. П., общ. Трън престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29, б. "б", във вр. чл. 18, ал. 2 с предмет движими вещи на обща стойност сто шестдесет и осем лева, поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

Искането за отмяна на определението в атакуваната му част и възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Това е видно от съпроводителното писмо към искането за възобновяване, адресирано до ВКС чрез РС-Трън, върху което е поставен печатен щемпел на деловодството, от който се установява, че искането е постъпило в Районния съд на 26.10.2009 г., т. е. спазен е шестмесечният срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. По същество, искането е основателно, поради следните съображения:

Р. В. Б. е осъждан, както следва:

1. С влязла в сила на 14.09.1995 г. присъда по нохд № 249/1995 г. на Софийски военен съд за извършено през периода 28.04.1995 г. -04.05.1995 г. престъпление по чл. 381 НК - на осем месеца лишаване от свобода;

1. С влязла в сила на 21.05.1999 г. присъда по нохд № 12/1999 г. на РС-Брезник за извършено на 05.01.1999 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК - на пет месеца лишаване от свобода;

1. С влязла в сила на 11.02.2000 г. присъда по нохд № 94/1999 г. на РС - Брезник за извършено на 21.04.1999 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 НК - на три години лишаване от свобода;

1. С влязла в сила на 8.03.2000 г. присъда по нохд № 3/2000 г. на РС - Брезник за извършено на 8.04.1999 г. престъпление по чл. 129, ал. 1 НК - на две години и осем месеца лишаване от свобода;

1. С влязла в сила на 25.03.2000 г. присъда по нохд № 35/1999 г. на РС - Кюстендил за извършено на 18.01.1999 г. престъпление по чл. 195, ал. 1 НК - на една година и два месеца лишаване от свобода;

1. Със споразумение от 3.10.2003 г. по нохд № 105/2003 г. на РС - Кюстендил за извършено на 17.09.1996 г. престъпление по чл. 197, т. 4 НК - на една година лишаване от свобода;

1. С влязла в сила на 26.03.2004 г. присъда по нохд № 161/2003 г. на РС-Брезник за извършено на 9.11.2002 г. престъпление по чл. 216 НК - на седем месеца лишаване от свобода;

1. С влязла в сила на 1.04.2004 г. присъда по нохд № 20/2004 г. на РС-Брезник за извършено в края на м. септември 1996 г. престъпление по чл. 195, ал. 1 НК - на пет месеца лишаване от свобода;

1. С влязла в сила на 8.09.2004 г. присъда по нохд № 252/2003 г. на РС - Брезник за извършено на 29/30.12.2002 г. престъпление по чл. 196 НК - на седем месеца лишаване от свобода;

1. Със споразумение от 10.11.2004 г. по нохд № 143/2004 г. на РС-Брезник за извършено през м. април 1995 г. престъпление по чл. 197, т. 3 НК - на глоба в размер на триста лева.

От посочените осъждания е видно, че са налице три съвкупности от престъпления, както следва:

• Първата - по нохд № 249/1995 г. и № 143/2004 г. с общо наказание от осем месеца лишаване от свобода;

• Втората - по нохд № 12/1999 г., нохд № 94/1999 г., нохд № 3/2000 г., нохд № 35/1999 г., нохд № 20/2004 г. и нохд № 105/2003 г., с общо наказание от три години лишаване от свобода;

• Третата - по нохд № 161/2003 г. и нохд № 252/2003 г.

От приложената към делото справка от ГД "Изпълнение на наказанията" е видно, че определените общи наказания по първите две съвкупности Б. е изтърпял преди повече от пет години преди да извърши престъплението, предмет на споразумението, по нохд № 67/2009 г. на РС-Трън.

На 19.11.2004 г. Б. е изтърпял наказанието по третата съвкупност.

От изложеното е видно, че деянието на осъдения предмет на нохд № 67/2009 г. не може да се квалифицира като "опасен рецидив" по чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК.

Деянието, предмет на споразумението, по нохд № 67/2009 г. е извършено в петгодишния срок по чл. 30 от НК, но не е налице "опасен рецидив" и по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, тъй като наложеното наказание по него е по-малко от една година лишаване от свобода.

От друга страна, предишните осъждания на Б. и липсата на реабилитация по тях изключва възможността той да ползва института на т. н. "условно осъждане".

Допуснатото нарушение на закона е съществено и безусловно налага уважаване искането на Главния прокурор по соченото в него основание за възобновяване на делото, отмяна на постановеното определение спрямо осъдения Р. В. Б. и връщане делото на РС-Трън за ново разглеждане от друг съдебен състав.

По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.