Решение № 2792 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11954/2020 г.

Решение № 2792 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11954/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив срещу решение № 1619/14.09.2020 г., постановено по адм. дело № 712/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което са отменени по оспорване на "Красикапласт" АД (в несъстоятелност), ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, представлявано от К. Иванов – синдик, задължителни предписания на директора на РИОСВ – Пловдив изх. № СЗТ-32-1/3.02.2020 г., издадени въз основа на констативен протокол (КП) № 0009523/23.01.2020 г. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на нормите на чл. 35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във вр. с Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО, във вр. чл. 113, ал. 3 ЗУО и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – "Красикапласт" АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. "Заводска" № 1, представлявано от К. Иванов – синдик не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства въз основа на събраните по делото писмени доказателства, но е формирал неправилни правни изводи. Изводите на първоинстанционния съд относно наличието на неяснота по отношение на фактическото основание на издадените предписания дали се касае до липса на документ по реда на чл. 35 от ЗУО, до нарушение на Наредба № 2/23.07.14 г. за класификация на отпадъците или до друга такава, регулиращи събирането и оползотворяването на различните видове отпадъци са квалифицирани като необосновани и неправилни. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е частично основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са задължителни предписания на директора на РИОСВ – Пловдив изх. № СЗТ-32-1/3.02.2020 г., издадени въз основа на констативен протокол (КП) № 0009523/23.01.2020 г., с които "Красикапласт" АД (в несъстоятелност) е задължено, да се почистят установените (описаните) в констативната част на протокола отпадъци, като същите посредством писмени договори се предадат на лица, притежаващи документи, издадени по реда на чл. 35 ЗУО, както и да се представят удостоверителни документи за предаването им. Определен е срок за изпълнение 30 (тридесет) дни от получаване на копие от констативния протокол, с отговорно лице - К. Иванов - синдик. Първоинстанционният съд подробно установява релевантните за спора факти и обстоятелства въз основа на събраните по делото писмени доказателства, но формира неправилни правни изводи. Необосновани са мотивите, съобразно които се приема за очевидно наличието на нарушение на ЗУО, но първоинстанционният съд намира, че от акта не се установява за кой точно вид отпадъци се касае, предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗУО, както и за кои дейности по оползотворяване, съгласно Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО. Въз основа на горното, първоинстанционният съд изрично сочи, че не е в състояние да прецени дали се касае до липса на документ по реда на чл. 35 от ЗУО, дали до нарушение на Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, или до друга такава, с оглед обстоятелството, че във връзка с този закон са издадени редица подзаконови актове, регулиращи събирането и оползотворяването на различните видове отпадъци – битови, строителни, отпадъци от батерии и електроника, опасни и пр. По изложените съображения, първоинстанционният съд отменя процесното задължително предписание, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. От съдържанието на оспорените предписания се извежда, че същите представляват индивидуален административен акт – властническо волеизявление на контролния орган, с което, при констатирано /описано в съставения за извършената проверка констативен протокол/ нарушение, провереното лице се задължава да извърши конкретно указани от органа фактически действия за отстраняване на допуснатите пропуски или нарушения при осъществяване на дейността му, като се определят срок и отговорник за изпълнението им. Следователно предписанията изискват активно поведение в рамките на дадените в тях срокове за изпълнението им. Оспореният акт е издаден на база извършена проверка, във връзка със сигнал на "Зелен телефон" на РИОСВ – Пловдив, на 23.01.2020 г., от служители на отдел "УООП" при РИОС – Пловдив, с участието на инспектор "ИП" – Пловдив и в присъствието на инспектор група ПИП в Управление – Асеновград и инспектор ДДООС - общ. Асеновград в частен имот, находящ се в гр. Асеновград, ул. "Заводска" № 1, стопанисван от "Красикапласт" АД /в несъстоятелност/, с назначен синдик, представляващ дружеството. При проверката е установено, че на цялата площ на имоти с идентификатор: № 00702.536.97; № 00702.536.69; № 00702.536.68; № 00702.536.67; № 00702.536.66; № 00702.536.65, собственост на "Красикапласт" АД са струпани пластмасови отпадъци с неустановен произход - полиетиленови опаковки, пластмасови бутилки, полиетиленови гаци (балирани), части от брони от МПС, дунапрен и смесени пластмасови отпадъци. В имоти № 00702.536.58 и № 00702.536.59 на площ около 2 дка е констатирано струпване на предимно насипни пластмасови отпадъци. Извършена е справка в регистрите на РИОСВ – Пловдив, при която е установено, че "Красикапласт" АД не притежава издаден от директора на РИОСВ – Пловдив документ по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по оползотворяване с код R13 – съхраняване на отпадъци до извършване на някоя от дейностите с кодове R1 – R12, с изключение на временно съхраняване на площадката на образуване, до събирането им, съгласно Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че е спазена предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма, актът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му и извършената проверка като не са налице нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че в противоречие с разпоредбата на чл. 35 АПК административният орган не е изяснил в пълнота относимите за случая факти и обстоятелства, предвид което е налице нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Основателни са възраженията на касационния жалбоподател относно проведеното разграничение между понятията "отпадък" и "продукт" по смисъла на ЗУО. По смисъла на § 1, т. 17 от ЗУО "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Разликата между "отпадък" и "продукт" се състои в това, че отпадъкът не е годен да се използва директно като материал в състоянието, в което е, необходимо е последващото му третиране, за да бъде превърнат в готов годен материал за последваща употреба. Обстоятелството, че към февруари 2018 г. на територията на дружеството може да е имало найлон, годен за употреба, включен в масата на несъстоятелност, не променя обстоятелството, че към датата на проверката е установено огромно количество различни отпадъци от пластмаса – опаковки, бутилки, гаци, части от брони на МПС. В случая приложение намира принципът "замърсителят плаща", установен в чл. 191, § 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 15 от Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците. Политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита, като взема предвид различното състояние на регионите в рамките на Съюза. Тя се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда. Констатираното струпване на отпадъци, подробно индивидуализирани в оспорения акт, на имотите собственост на дружеството с идентификатори № 00702.536.67, № 00702.536.65, № 00702.536.58 и № 00702.536.59 и липсата на разрешително за съхранението им обуславят материалноправните предпоставки за издаване на оспорените задължителни предписания, обективирани в констативния протокол. От представените нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, с които дружеството-жалбоподател удостоверява собствеността си, се установява, че имоти с идентификатори № 00702.536.97, № 00702.536.69; № 00702.536.68; № 00702.536.66 не са собственост на дружеството преди издаване на предписанието. Предвид изложеното, с оглед липсата на доказателства за началния момент на замърсяването, от което да се направи извод, че същото е преди извършената продажба, обжалваните предписания правилно са отменени в тази част. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспорeните пред първата инстанция задължителни предписания на директора на РИОСВ – Пловдив изх. № СЗТ-32-1/03.02.2020 г., издадени въз основа на констативен протокол № 0009523/23.01.2020 г. по отношение на имоти с идентификатори № 00702.536.67, № 00702.536.65, № 00702.536.58 и № 00702.536.59 са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния акт на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение, в съответната част, следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената първоначална жалба на "Красикапласт" АД (в несъстоятелност), следва да се отхвърли като неоснователна, в съответната част. В частта, по отношение на имоти с идентификатори № 00702.536.97, № 00702.536.69; № 00702.536.68; № 00702.536.66, за които се установява, че към момента на издаване на процесния акт не са били собственост на дружеството, първоинстанционното решение, с което са отменени задължителните предписания следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно заявената от касационния жалбоподател акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. По силата на чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "Красикапласт" АД (в несъстоятелност) следва да бъде осъдено да заплати в полза на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева) - възнаграждение за юрисконсулт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,