Решение № 9720 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2018 г.

Решение № 9720 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., чрез юрк. В. П., срещу решение № 28/05.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2438/2017 г. на Административен съд - П., с което е отменена негова заповед за налагане на "Р. 98" ООД на принудителна административна мярка (ПАМ) № ЗО-0303698/23.08.2017 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 2 дни за обект ресторант "Р.", находящ се в гр. П., ул. "З." ..№.... Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 1 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда, че в конкретния случай принудителната административна мярка не отговаря на нито една от целите на ПАМ, закрепени в закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Р. 98" ООД, гр. П. - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0303698/23.08.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - ресторант "Р.", находящ се в гр. П., ул. "З." ..№..., и забрана на достъпа до обекта за срок от 2 /два/ дни на основание чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС и чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. За да отмени наложената принудителна административна мярка съдът неправилно е приел, че oспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В заповедта е посочено, че се налага принудителна административна мярка запечатване на обект - ресторант "Р.", находящ се в гр. П., ул. "З." ..№..., на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, поради нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. - в издадената фискална касова бележка за продажба на кана айран на стойност 2,89 лв. и фреш от портокал на стойност 3,20 лв., на обща стойност 6,09 лв., не са посочени количество и наименование по видове закупени стоки. Към фискалната касова бележка е била приложена нефискална сметка с описаните питиета. В хода на проверката е установена и разлика - отрицателна (-385,97 лв.) между фактическата касова наличност и разчетената такава от въведените в експлоатация фискални устройства. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Реда за издаване на документ включва задълженията по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата във фискалната касова бележка да се посочи количество и стойност на закупените стоки по видове. Фискалната касова бележка следва да съответства на образеца по приложение № 1 от Наредбата и да притежава съдържанието по чл. 26, ал. 1 от нея. Органът по приходите правилно се е позовал на нарушението на цитираната разпоредба и е упражнил правомощието си по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност е издал оспорената заповед. В този смисъл необосновано съдът е приел, че при нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата контролните органи имат право на преценка дали да наложат принудителна административна мярка. В заповедта правилно е определено основанието за нарушението - липса на задължителен реквизит на фискалната касова бележка - количество и стойност по видове закупени стоки по чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС и чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Неправилен е изводът на съда, че не са налице фактическите основания за налагане на принудителна административна мярка за извършено нарушение по чл. 118 ЗДДС. В конкретния случай съдът е установил, че от "Р. 98" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на фискалната касова бележка, която да съответства на образеца по приложение № 1 от Наредбата и да притежава съдържанието по чл. 26, ал. 1 от нея. Търговецът не е оспорил в тази й част описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС, както и че наложената ПАМ е незаконосъобразна, поради несъответствие с целта на закона. Процесната принудителна административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН - налага се за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Р. 98" ООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, описана по-горе. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на ТД на НАП - П. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,