Решение № 4803 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2018 г.

Решение № 4803 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. В., от [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния му представител - адв. Г. Ц., срещу решение № 1426 от 30.07.2018 г., постановено по адм. дело № 489/2018 г. по описа на Административен съд- Б.. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Прави искане решението да бъде отменено и съдът да постанови решение, по съществото на спора, с което да прогласи за нищожна заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Началник на Районно управление (РУ) – Сандански в ОДМВР (Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи) – Б. - не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Т. В. против заповед № 17-0339-000395/29.05.2017 г. на началник РУП към ОДМВР Б. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до представяне на сключена валидна застраховка". За да постанови този резултат, съдът е приел, че на 29.05.2017 г. около 18. 00 ч. в [населено място], Великов е управлявал мотоциклет с рег. [рег. номер на МПС], собственост на К. Х., без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", с което е нарушил чл. 638, ал. 3 от Кодекс за застраховането (КЗ). За констатираното нарушение е издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 974/29.05.2017 г. Въз основа на изложеното е издадена и процесната заповед за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП). При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, спазена е установената в закона форма, при издаването на заповедта не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, материалният закон е тълкуван и приложен правилно и актът е съобразен с целта на закона. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 171 ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Предпоставка за издаване на заповед за прилагане на ПАМ е съставеният АУАН, който представлява официална констатация за извършеното деяние, като описаните фактически обстоятелства за административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на превантивната ПАМ. От събраните по делото доказателства е установено, че към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ е било налице основанието за прилагане на същата. Великов е управлявал МПС, без да има сключен действащ договор за задължителна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, което съгласно чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП е основание за временно отнемане на свидетелството за управление до отпадане на основанието. Неоснователни са изложените от касатора доводи за нищожност на заповедта, като издадена от некомпетентен орган. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3) Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум); 4) Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание; 5) Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Неоснователен е доводът за нищожност на акта, поради липса на компетентност на издателя на ПАМ и това обстоятелство правилно е било съобразено от съда. Съобразно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, б. "а" и т. 6 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От доказателствата по делото е видно, че в изпълнение на нормативно регламентираните си правомощия със заповед № 244 з-1103/10.05.2017 г. началникът на РУП към ОД на МВР- Б., РУ Сандански е издал процесната заповед за прилагане на ПАМ. В тази връзка следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че указаното в т. 2 и т. 3 от заповед № 244 з-1103/10.05.2017 г. не ограничава делегирането на правомощия на длъжностните лица по т. 1 (в това число и началниците на РУ – МВР) да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, само в работно време, или делнични дни предвид разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от Закон за Министерство на вътрешните работи. Следователно, процесната принудителна мярка е приложена от компетентен орган и доводът на касатора за липса на компетентност, водеща до нищожност, е неоснователен. Както правилно е приел първоинстанционният съд възлагането на правомощия по чл. 171, т. 1 ЗДвП, от началниците на РУ МВР не са ограничени до определен час на денонощието, нито са обвързани с продължителността на работния ден. При издаването на ПАМ не е допуснато нарушение на материалния закон, което да обуслови нищожност на акта. Актът не е лишен от законова опора, нито е издаден при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, което евентуално би довело до неговата нищожност. Неоснователни са и доводите, че не е посочена разпоредбата от закона въз основа на който е приложена ПАМ. Видно от представената в първоинстанционното производство заповед, в титулната й част е посочено правното основание на чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила Предвид изхода на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,