Решение № 7152 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4746/2020 г.

Решение № 7152 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4746/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Абусолеа" ЕООД, "Вайберлен Солар Уан" ЕООД, "Томсолар" ЕООД, "Аабакус Солар" ЕООД, "Солар Инвест Трейдинг" ЕООД, "Велвол" ЕООД, "Елисолар 1" ЕООД, "Пеп Солар" ЕООД, "Соларинг 2010" ЕООД, "Анасолар" ЕООД, "Сънмекс" ЕООД, "ГН Солар" ЕООД, "Датцсолар" ЕООД, "Макс Солвест" ЕООД, "Мигсолар" ЕООД, "Солмекс" ЕООД, "Ценкел Солвест" ЕООД, "ЦПЛ - Б1 Солар" ЕООД, "Тракия Електро Пауър" ЕООД, "Рибасол" ЕООД, "Хелинеос" ЕООД, "Мантекила Пауър" ЕООД, "МСЦ Енерджи" ЕООД, "Бц Енерджи" ЕООД, "Кей Си Ем Инвест" ЕООД, всички чрез адв. И. Д., срещу Решение № 8239 от 19.12.2019 г., постановено по адм. д. № 3661 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящите касационни жалбоподатели срещу Решение № СП-2 от 06.03.2019 г., издадено от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство (НСП) на електрическа енергия в размер на 1188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 567, 41 лв. /MWh в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, по т. 14 за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp. Наред с това, в полза на КЕВР и "Национална електрическа компания" ЕАД (НЕК) е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150, 00 лв. за всяка от двете страни. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложените в нея съображения се иска отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се обяви за нищожно, а при условията на евентуалност - да се отмени като незаконосъобразно Решение № СП-2 от 06.03.2019 г. на КЕВР. Претендират се сторените по делото разноски. Наред с горното, в касационната жалба е оспорена "конституционосъобразността на законовата промяна" с приемането на Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за енергетиката (ЗЕ, ДВ, бр. 56/2015 г.), вменяваща на КЕВР издаване на обжалвания административен акт. В тази връзка е направено особено искане - Върховният административен съд да упражни ad hoc контрол за конституционосъобразност, съответно съобразяване с Директива 2009/72/ЕО, на компетентността на Народното събрание да приеме ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56/2015 г.), с която регулира енергийния пазар чрез въвеждане на НСП. При упражняване на контрола за конституционосъобразност, се иска даването на отговор на въпроса: "Налице ли е конституционно и законово правомощие за Народното събрание, което има функции в енергетиката, изчерпателно посочени в чл. 3 от ЗЕ, да регулира -енергийния пазар с въведените конкретни регулации и ограничения?" В съдебното заседание пред настоящия съд касационните жалбоподатели се представляват от адв. С. и адв. Д., които поддържат касационната жалба. Правят искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и вместо това да се постанови съдебен акт по същество на спора, с който да се прогласи нищожността на спорното решение на КЕВР. При условията на евентуалност молят актът на КЕВР акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - КЕВР, представляван от юрк. Л., оспорва касационната жалба в представени по делото писмени бележки и в съдебното заседание пред настоящата инстанция. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът - "Енерго-про Продажби" АД не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Ответникът - НЕК, представляван от юрк. А., оспорва касационната жалба в представени по делото писмени бележки и неин отговор, а и в съдебното заседание пред настоящия съд. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът - "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД (ЕВН) не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Ответникът - "ЧЕЗ Електро България" АД (ЧЕЗ) оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба, е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С Решение № 8239 от 19.12.2019 г., постановено по адм. д. № 3661 по описа на АССГ за 2019 г. е отхвърлена жалбата на настоящите касационни жалбоподатели срещу Решение № СП-2 от 06.03.2019 г., издадено от КЕВР. С него е установено, считано от 31.07.2015 г., НСП на електрическа енергия в размер на 1188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 567, 41 лв. /MWh в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, по т. 14 за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp. За да достигне до този резултат по същество на спора първоинстанционният съд е съобразил, че административното производство пред КЕВР е образувано след постановяване на Решение № 4937 от 20.07.2017 г. по адм. д. № 3247 по описа на АССГ за 2016 г. С него е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 2. 14, в която е определено НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1188 kWh, при определената цена - 567, 41 лв. /MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 14886 от 03.12.2018 г., постановено по адм. д. № 10757 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. Решение № СП-2 от 06.03.2019 г., издадено от КЕВР, предмет на контрол в първоинстанционното производство, е постановено след отмяната по съдебен ред на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с Решение № 4937 от 20.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3247 по описа на АССГ за 2016 г., оставено в сила с Решение № 14886 от 03.12.2018 г., постановено по адм. д. № 10757 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. С отмененото Решение № СП -1 от 31.07.2015 г., издадено от КЕВР, в частта му по т. 2. 14 е определено НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1188 kWh, при определената цена - 567, 41 лв. /MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp. В Решение № СП-2 от 06.03.2019 г. на КЕВР е съобразено приетото в мотивите на посочените съдебни решения по повод отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., в частта му по т. 2. 14. Основните аргументи, обосновали извода на АССГ за неговата отмяна са липсата на мотиви относно фактическите обстоятелства, въз основа на които е определено НСП, липсата на доказателства за размера на собствените нужди на електрическа енергия, въз основа на които КЕВР е определила преференциалната цена и как същият е установен, което е препятствало преценката за материална законосъобразност на определения размер на НСП. Върховният административен съд е направил извод за липсата на яснота как и по какъв начин е установено по размер НСП, доколкото то се определя по два елемента: средногодишното производство на електрическа енергия и след приспадане на собствените нужди. Съдът съобразил, че първият елемент е определен с ценовото решение на КЕВР, но при липсата на конкретни данни за начина на определяне на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници (ВИ), в частност за конкретния жалбоподател. Приел, че НСП следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди. От фактическа страна първоинстанционният съд е възприел за установени фактите, които са съобразени в решението на КЕВР. Въз основа на тях е направил извод, че то е издадено от компетентен орган, в съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с решенията на АССГ и Върховния административен съд (чл. 177, ал. 2 АПК). Съдът е приел, че решението е мотивирано по въпроса относно определянето на размера на НСП за групата производители по т. 14 от Решение № Ц-18 от 26.06.2011 г. на КЕВР. По отношение на размера на "собствените нужди" съобразил, че в действащото законодателство към приемане на Решение № Ц - 18 от 20.06.2011 г., а и към момента на постановяване на решението, липсва изискване, определена методика или начин за определяне на стойността на собствените нужди, залегнали в решения на КЕВР за определяне на преференциални цени. Изложил е съображения, че същите са взети предвид по преценка и в рамките на оперативната самостоятелност на Комисията при отчитане вида на ВИ, вида технология, производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси и другите упоменати съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Приел, че КЕВР определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от ВИ по групи производители, съобразно съответните нормативноустановени критерии, но не определя индивидуално приложима цена за конкретен производител, доколкото не се касае за индивидуално утвърждавана цена, а до преференциална такава. Последната се определя от Комисията по реда на ЗЕВИ по групи производители. В тази връзка съдът посочил, че съответните ценообразуващи елементи, които формират дадена преференциална цена за отделна група производители, не се отнасят само до конкретен производител. Размерът на собствените нужди, като част от средногодишното производство на електрическа енергия, не отчита индивидуалните собствени нужди на отделни производители на електрическа енергия от ВИ, които попадат в съответната група и спрямо които се прилага определената за тази група преференциална цена. Според изразеното в решението становище, КЕВР няма право да извършва индивидуален анализ, респективно да определя индивидуален размер на собствени нужди за отделен производител в неговия индивидуален производствен процес. По тези решаващи мотиви съдът отхвърлил жалбата на настоящите касационни жалбоподатели. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил материалния закон, като е провел съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила. Взел е предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, както и изразените от страните становища. Отговорил е на значимите за предмета на делото възражения. Събрал е и е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, като въз основа на тях и след правилната им преценка е извел обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Въз основа на фактическите и правни установявания първоинстанционният съд е извършил правилна преценка за законосъобразност на спорното решение на КЕВР. Правилен и в съответствие със закона е изводът на съда, че Комисията не следва да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от ВИ, в частност на конкретните жалбоподатели. Действително, в решението на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението на АССГ, е прието, че "НСП следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди", но това не означава, че следва то да се определи за всеки производител на енергия при съобразяване индивидуалната специфична необходимост за задоволяване на неговите потребности. Законовата регламентация за определяне на НСП не предполага това. С оглед приетото от първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира за неоснователно възражението, направено с касационната жалба, че в нарушение на съдопроизводствените правила, в обжалваното решение не е обсъдено възражението на жалбоподателите за нищожност на акта на КЕВР на основание чл. 177, ал. 2 АПК. В мотивите на съдебния акт подробно е анализиран въпросът относно приспадането на собствените нужди на производителите на енергия от ВИ при определяне размера на НСП. В Решение № 4937/20.07.2017 г., постановено по адм. д. № 10757 по описа на Върховния административен съд за 2017 г., с което е отменено Решение № СП - 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, е направен извод, че в отменения акт няма конкретни данни за начина на определяне на собствените нужди на производителите на енергия от ВИ. Както се посочи по - горе, този извод не означава, че при определяне нормата на НСП следва да бъдат приспадани собствените нужди на всеки отделен производител на енергия, чрез съобразяване на индивидуалните му необходимости. Правилният подход, който е предприела и КЕВР в обжалваното пред АССГ решение е, че следва да бъде извършван анализ и преценка на използваната за собствени нужди електрическа енергия чрез индивидуализиране в групи производители. Това е така, защото КЕВР определя преференциални цени на електрическа енергия, произведена от ВИ по групи производители, съобразно съответните нормативно установени критерии. Именно в този смисъл са и изложените от първоинстанционния съд мотиви, че в изпълнение на законовите си правомощия, КЕВР определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от ВИ по групи производители, но не извършва индивидуален анализ, не определя индивидуален размер на собствените нужди за отделен производител и не определя индивидуално приложима цена за конкретен производител. В този смисъл, административният съд в подробно изложение се е произнесъл по съответствието на новопостановения административен акт с цитираното съдебно решение. Всички изложени от съда мотиви отхвърлят твърдението на жалбоподателите, че решението на КЕВР е постановено в противоречие с влязлото в сила решение на Върховния административен съд, тоест възражението за нищожност на акта на КЕВР, на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Предвид това следва да се приеме, че не е налице релевираното касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила по така наведените оплаквания. Съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от ВИ по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. С § 16, т. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) е приета разпоредбата на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ (Нова - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), с която е дефинирано понятието "нетно специфично производство на електрическа енергия" - средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. По предписанието на § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ - "Енергия за собствени нужди" е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от ВИ. С § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) е предвидено Комисията, в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на този закон - 24.07.2015 г. Регулаторният орган е постановил решението си при съобразяване на посочената правна регламентация, както и приетото с Решение № 4937 от 20.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3247 по описа на АССГ за 2016 г., оставено в сила с Решение № 14886 от 03.12.2018 г., постановено по адм. д. № 10757 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. С него е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 2. 14, в която е определено НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1188 kWh, при определената цена - 567, 41 лв. /MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp. Безспорно е, че с влязло в сила Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. по т. 14 КЕВР е определила преференциална цена за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp в размер на 567, 41 лв. /MWh, без ДДС, при съобразяване на относимите ценообразуващи елементи. При приемане на Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., а и към настоящия момент, липсва легално определение на понятието "средногодишно производство на електрическа енергия", а като ценообразуващ елемент се е ползвало понятието "средногодишна продължителност на работа" в съответствие с чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ (в ред. обн. ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.). С него е създадено задължение за обществения доставчик, съответно за крайните снабдители, да изкупуват произведената електрическа енергия от ВИ по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциална цена на конкретната група производители и в съответствие с чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ, чл. 19 а, ал. 1, т. 4, съответно чл. 196, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ, отм.). Правилно първоинстанционният съд е направил извод, че КЕВР не е следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от ВИ, в частност за конкретните жалбоподатели. При определянето на средногодишната продължителност на работа в решенията за преференциални цени на електрическата енергия от ВИ Комисията е съобразила наличния ресурс на първичния енергиен източник и съответното специфично производство на електрическа енергия от 1 kW мощност на обекта, както и данните за пълните ефективни часове на работа на инсталацията, т. е. часовете на работа при съответната гарантирана мощност на инсталацията за отделните години на експлоатация. Комисията е определила количествата нетна енергия за отделните групи производители като произведение на средногодишната продължителност на работа и мощността на отделната централа, която е равна на номиналната през първата година и намаляваща през следващите години. По този начин в решенията за определяне на преференциални цени, включително Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., размерът на средногодишната продължителност на работа е определен като пълни ефективни часове (часове на работа при номинална мощност). Така за "средногодишна продължителност на работа" на ФтЕЦ в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. са използвани данни от Българската академия на науките (БАН), както и отчетените средно-ефективни стойности за работа на централите в региона и определена на 1250 часа годишна ангажираност 14. 27%, т. е. 1250 часа/ 8760 часа годишно. Въз основа на тези данни средногодишното брутно производство на електрическа енергия от 1 kWр инсталирана мощност е определена на 1250 kWh, която е заложена във влязлото в сила Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. При определянето й КЕВР е съобразила вида технология и първичен енергиен ресурс, анализите направени на работещите фотоволтаични електрически централи, информация и анализи, направени от БАН за средната годишна продължителност на работа, както и резултатите от произведената електрическа енергия в годишен план, разделена на инсталираната мощност на ФтЕЦ. Видно от изложените от КЕВР мотиви този подход е следван и при постановяване на Решение № Ц-033 от 29.12.2006 г. и Решение № Ц-28 от 29.08.2012 г., с които е определена средната годишна производителност на работа на ФтЕЦ, изчислена на основата на осреднени стойности за страната. Отчетено е годишното брутно производство за групата централи, изчислено при отчитане на средната инсталирана мощност и коефициента на ангажираност на централата, а размерът на пълните ефективни работни часове за година на работа на централата със съответната технология се посочват от фирмата производител на съответната технология или са взети от официални източници, отразяващи международния опит, както и придобития и изграден опит в страната. На основание изложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че КЕВР законосъобразно е определила първия елемент от "нетно специфично производство", а именно - "средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени". В тази връзка следва да се има предвид, че в цитираното по - горе влязло в сила решение на АССГ изрично е посочено, че "Първият елемент е определен с първото решение на КЕВР", като се има предвид средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност. В този смисъл неоснователни са възраженията в касационната жалба, че КЕВР е следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от ВИ, в частност за конкретните жалбоподатели. В тази връзка правилно е възприетото от КЕВР, а и от първоинстанционния съд, че нормативната уредба не изисква определянето на индивидуален размер на специфичните нужди на всеки отделен производител на електрическа енергия от ВИ. Изложените мотиви в цитираното отменително решението на АССГ и потвърждаващото го решение на ВАС относно определянето на собствените нужди не означава, че следва да се определи НСП за всеки производител на енергия при съобразяване индивидуалната специфична необходимост за задоволяване неговите потребности. Законовата регламентация, относима към определяне на НСП не съдържа подобни изисквания. Такъв подход на определяне на собствените нужди не съответства на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ и § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, която определя "Енергия за собствени нужди" като количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от ВИ. Правилно е приетото от административния съд, че КЕВР не е следвало да анализира всеки определен субект, спрямо индивидуалните му характеристики и определяне на собствените нужди за всеки отделен производител на електрическа енергия от ВИ. Противното би означавало за всеки от производителите да се определи: 1. Средна продължителност на работа; 2. Потребление на произведена електрическа енергия за собствени нужди; 3. Определяне на НСП индивидуално за всеки производител на електрическа енергия от ВИ на базата на първите два елемента. Административният съд правилно е съобразил, че Комисията е извършила анализ и преценка на използваната за собствени нужди произведена електрическа енергия от ВИ, при съобразяване критериите им за индивидуализиране в група производители. Комисията определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от ВИ по групи производители, съобразно съответните нормативно установени критерии, като не определя индивидуална цена за конкретен производител и не определя индивидуален размер на собствени нужди за отделен производител за неговия индивидуален производствен процес. По този начин се гарантира спазването на принципите на равнопоставеност и баланс на интересите на всички страни (чл. 23 и чл. 24 ЗЕ). При определяне на размера на собствените нужди от произведената електрическа енергия от конкретната група производители от ВИ по правилата на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ и § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, КЕВР е отчела вида на ВИ, вида технология, производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси, и другите съобразно чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ. Съобразена е липсата на конкретна нормативна методика за определяне на енергията за собствени нужди по § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, съставляваща количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от ВИ. Предвид това, първоинстанционният съд правилно е съобразил изложените от КЕВР мотиви при определяне на енергията за собствени нужди, в които е посочено, че "енергията за собствени нужди за съответната група централи представлява количествата енергия за покриване на технологичните нужди за централите и е заложена като % (процент) от брутното производство на електрическа енергия от различните видове централи - фотоволтаични, вятърни, водноелектрически и от биомаса". При съобразяване вида на централите, Комисията правилно е диференцирала процента на собствените нужди според вида на произведената енергия за съответната група производители, определена въз основа на данните, които тя събира служебно във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационни разходи на централите съобразно вида на технологията и нейните специфични технически показатели, при определяне на преференциалните цени през годините, както е посочено по-горе в решението. В мотивите си КЕВР е обосновала и мотивирала собствените нужди на групата производители на електрическа енергия по т. 14 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. при определяне на преференциалната цена за тази група производители като 5 % от средногодишното количество произвеждана електрическа енергия от тези централи, които е преценила, че представляват необходима при работата им енергия за захранване на съоръженията и инсталациите им. Безспорно собствените нужди са част от количествата електрическа енергия, произведена от съответната група производители при средногодишна продължителност на работа (респ. производителност), определена с ценовото решение за този вид централи и за която производителност е налице влязъл в сила административен акт. В случая размерът на собствените нужди е в съответствие с предвидената в ценовото решение за ФтЕЦ 14, 27 % годишна ангажираност на работа и специфичните особености по отношение на режима на работа и часовата натовареност през годината за такъв тип централи, съобразена с основния фактор в сектора - характер на природния ресурс, специфичният климат и климатични особености на работата на ФтЕЦ в България за групата централи с определена мощност 0. 1 MW с инсталирана мощност над 30 KWp до 200 KWp. По този начин КЕВР обосновано и мотивирано е определила размера на собствените нужди - 5% от средното годишно брутно производство 125 MWh. Този размер е обвързан с определената цена и представлява референтна стойност за конкретните видове ВИ инсталации. В допълнение на това, КЕВР е представила в табличен вид техническите и икономическите параметри при определянето на цената на електрическата енергия за процесната група централи. Обосновала е и установяването на НСП въз основа на параметрите за първата година от периода на изкупуване и отразява нетната електрическа енергия в размер на 118, 75 MWh след приспаднати собствени нужди в размер на 5% или 6, 250 MWh, без отчитане деградацията на соларните панели през годините. По този начин КЕВР обосновано е определила НСП в размер на 118, 75 kWh за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 KWp до 200 KWp, който размер е взет предвид при определяне на преференциалната цена по т. 14 на Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., която покрива разходите за изграждането и оперирането на централите с конкретния вид технология и осигурява заложената в решението възвръщаемост. Предвид изложеното, обжалваното решение, предмет на касационна проверка, е правилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК следва да остане в сила. Искането, направено в касационната жалба за упражняване от Върховния административен съд на "ad hoc контрол за конституционосъобразност", съответно съобразност с Директива 2009/72/ЕО, на компетентността на Народното събрание да приеме ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56/2015 г.), с която регулира енергийния пазар чрез въвеждане на НСП, съответно да бъде даден отговор на въпроса: "Налице ли е конституционно и законово правомощие за Народното събрание, което има функции в енергетиката, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЕ, да регулира енергийния пазар с въведените конкретни регулации и ограничения?", е неоснователно. Доколкото не са релевирани конкретни доводи за противоконституционност на закона, които да обуславят сезиране на Конституционния съд на Република България, искането следва да се остави без уважение. При този изход на спора, в полза на ответниците по касация, претендирали разноски - КЕВР и НЕК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200, 00 лв. за всяка една от посочените страни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение