Решение № 215 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6510/2007 г.

Решение № 215 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6510/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.).

Образувано е по касационна жалба на адв. Е. С., пълномощник на М. В. В. срещу въззивно решение № 284/17.10.2007 г. на Окръжен съд - С. З. по гр. д. № 421/2007 г., в частта, с която е допусната до делба вилната сграда построена върху държавна земя в с. С., както и в частта, с която е потвърдено решение № 29/26.03.2007 г. на Районен съд С. З. по гр. д. № 1621/2006 г., с което е допусната делба при равни квоти на делбеният имот, представляващ апартамент находящ се в гр. С., ул."Ц" № ***, вх."Г", ет. *, ап.*.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и доказателствата по делото, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което делбеният имот -вилната сграда се изключи от делбената маса, тъй като не принадлежи на страните, а делбата на апартамента се допусне при квоти 7500/21072 ид.ч. за ищцата и 11572/21072 ид.ч.за ответника след като се отчете трансформацията на личното му имущество. Претендира разноски.

Ответницата в производството - Х. Д. Х. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.).

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.

При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че се касае до незаконно построена вилна сграда, тъй като липсват строителни книжа и строително разрешение, както по отношение на първоначалния носител на правото на строеж, така и за последващия - ответника М. Тъй като обаче сградата е подлежащ на узаконяване строеж, тя е годен предмет на делба, тъй като не е задействана административна процедура за премахването й като незаконна сграда и тя представлява"търпим строеж" по смисъла на § 16 ЗУТ. Прието е за безспорно, че тя е построена преди момента на отстъпване право на строеж на ответника, т.е. преди 1990 г. и страните в производството, като добросъвестни владелци, тъй като са владяла на основание годно да ги направи собственици, а и не са знаели, че предписаната от закона форма е била опорочена са придобили сградата. За да приеме равни квоти на страните в придобиването на апартамента, въззивният съд е обсъдил събраните свидетелски показания, като с оглед съществуващи вътрешни противоречия в тези на свидетеля на ответника и с оглед установените факти в показанията на свидетелката на другата страна, съответстващи на писмените доказателства - договора от ..19** г. за продажба на държавен имот по реда на Наредба за държавните имоти, направил извод, че не е установено по категоричен начин ответникът, с оглед материалното му състояние да е дал в заем на своя брат сумата от 7 000 лв. и точно тази сума да му е върната. Поради това и с оглед придобивния способ - продажба и то на името на двамата съпрузи, съдът намерил твърдението за трансформация на лично имущество на ответника в придобиването на апартамента за неоснователно.

Решението е правилно.

Съдът е сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент, закупен по време на брака на името на двете страни в процеса. Доводите на касатора, че при постановяването на решението си въззивния съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Преценката на доказателствата като процесуална дейност е предоставена единствено на решаващия съд и същият разполага със суверенното право да кредитира показанията на определена група свидетели, когато са налице противоречия в събраните по делото свидетелски показания и другите доказателства. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като не е дал вяра на показанията на свидетеля на ответника, а е изградил фактическите си констатации въз основа на показанията на свидетелката на ищцата, още повече, че е изложил и съображения защо не кредитира показанията на свидетеля на ответника. Обсъдил е релевантните към предмета на спора доказателства по свое вътрешно убеждение - придобиване на апартамента по време на брака на името на двете страни, със средства спечелени от ответника от работата му в И., тъй като преди това страните не са разполагали със средства и са живеели под наем и е направил законосъобразния извод, че не е налице трансформация на лично имущество на ответника в придобиването на апартамента за неоснователно. Изводът на въззивния съд, че не е оборена презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК за съвместен принос на двамата съпрузи в придобиването на имота, е правилен и обоснован от доказателствения материал.

Решението в частта, с която вилната сграда е допусната до делба не е постановено при нарушения на материалния закон. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, но при по-други мотиви. Безспорно е, че на ответника през 1990 г. е било отстъпено право на строеж върху вече построена вилна сграда върху държавно место, поради което суперфицията е нищожна, поради липса на предмет. Разпоредбата на чл. 70 ЗС има предвид правно основание, което е годно да направи владелеца собственик. Само действителното правно основание е годно да прехвърли правото на собственост. Според чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 18 ЗЗД устният договор за продажба на недвижим имот води до нищожност на правната сделка. Нищожното правно основание води до конституиране на недобросъвестно владение, а не създава права на добросъвестен владелец, поради което след изменението на чл. 86 ЗС - 01.06.1996 г. до подаването на исковата молба - 27.10.2006 г.са изминали повече от 10 години и страните са придобили по давност вилната сграда, тъй като владението върху нея е предадено въз основа на съгласието на предишния владелец, а за това предаване не се изисква някаква особена форма.

Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила.

Направените разноски от касатора за настоящата инстанция не му се следват с оглед изхода на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,