Решение № 4995 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2012 г.

Решение № 4995 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - гр. София срещу решение № 3260 от 18.06.2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 6318 по описа за 2011 г., с което е отменен акт за прихващане и възстановяване № 1100683/18.02.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци" и административната преписка е върната на органа по приходите със задължителни указания. Инвокира се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила /заради несъгласието на касатора с преценката на доказателствата, извършена от първостепенния съд/. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу АПВ. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - "Енерго - Про Мрежи" АД /с предишни наименования "Е. ОН България Мрежи" АД и "Електроразпределение Горна Оряховица" АД/ отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските пред касационната инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Предмет на оспорване пред АССГ е частта на АПВ, с която се отказва възстановяване на законна лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК за времето от 15.12.2005 г. до 31.02.2011 г. в размер на 1 526 367.02 лева, определена върху недължимо внесени суми по ДРА № 400/15.12.2004 г., издаден от ръководител екип в ТДД "Големи данъкоплатци". Относно тази част на АПВ АССГ е формирал фактически и правни изводи в мотивите на оспореното решение. Диспозитивът на съдебния акт за отмяна изцяло на административния акт сочи на разминаване формираната и обективираната воля, което се квалифицира като очевидна фактическа грешка и се преодолява по реда на чл. 175 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Фактическите установявания на АССГ са за установени с ДРА № 400 от 15.12.2004 г. в тежест на "Електроразпределение Горна Оряховица" ЕАД задължения за довнасяне на ДДС в размер на 1 805 667.26 лева и лихви в размер на 674 708 лева и извършено плащане от задълженото лице на тези суми на 15.03.2005 г. Плащане в размера на извършеното от дружеството по ДРА е извършено от Агенцията за приватизация по сметка на "Е. ОН България" ЕАД на 14.12.2005 г. в изпълнение на допълнително споразумение от 23.12.2004 г. към Договор за приватизационна продажба на акции № РД-01-688/28.10.2004 г. Договорът е сключен между РБългария чрез Агенцията за приватизация и "Е. ОН Енерги" АГ, Германия и има за предмет продажба на акции в "Електроразпределение - Варна" ЕАД и "Електроразпределение - Горна Оряховица" ЕАД /в последното дружество 67 % от всички акции с право на глас/. В съответствие с чл. 13 от допълнителното споразумение "Е. ОН България" ЕАД е възстановило платеното от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 27.04.2011 г. След частична отмяна с решение на СГС от 21.06.2010 г. по адм. д. № 1222/2005 г. /влязло в сила на 14.08.2010 г., а не както се сочи в решението на АССГ през 2000 г./ на ДРА № 400/15.12.2004 г. е отпаднало основанието за данъчно задължение в общ размер на 1 673 466.19 лева и за лихви в размер 614 560.01 лева. Определената за възстановяване с АПВ лихва върху недължимо внесените суми е за периода 16.03.2005 г. - 14.12.2005 г. и е в размер 209 374.99 лева. Не са възстановени разликата до пълния заявен размер на лихвата от 1 526 367.02 лева и съдебните разноски в производството пред СГС в размер 49 688.64 лева. За да отмени АПВ АССГ е приел, че в съответствие с чл. 129, ал. 6 от ДОПК на данъчния субект се дължи лихва върху неоснователно внесените въз основа на акт на орган по приходите за периода от датата на внасяне до издаването на АПВ. Изключил е основателността на довода, че плащането от АП на 14.12.2005 г. по допълнителното споразумение с "Е. ОН Енерги" АГ има погасително действие, тъй като престацията не е получена от лицето внесло недължимо сумите и основанието за плащане не е възстановяване на недължимо платеното, а изпълнение на задължение за обезщетение за нарушение на гаранциите, дадени от продавача по договора във връзка с ДРА № 400 от 15.12.2004 г. Решението е правилно. Както основателно сочи АССГ страните не спорят по фактите, което е ограничило обхвата на доказването пред първата инстанция /арг. чл. 153 от ГПК във вр. с § 2, от ДР на ДОПК/. Не е спорно както установяването на задължението с ДРА, така и частичната отмяна на утежняващия декларативен административен акт и размера на отпадналото задължение за ДДС и лихви, както и факта на плащането на пълния размер на установеното задължение от адресата на ДРА на 15.03.2005 г. Спорът по правото също е ограничен. Администрацията не отрича правото на данъчния субект на възстановяване на недължимо платеното по ДРА, както и правото на обезщетителна лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК и началният момент на срока за изчисляване на обезщетението - 16.03.2005 г. Несъгласието на страните е с крайният момент на срока. Според тезата на приходната администрация плащането на Агенцията за приватизация от 14.12.2005 г. към "Е. ОН България" ЕАД има погасително действие и след тази дата обезщетение аз забава не се дължи. Позицията на "Енерго Про Мрежи" АД е за неточно по отношение на кредитора изпълнение. Искането на "Е. ОН България Мрежи" АД за възстановяване на недължимо платени суми е с вх. № 26-Е-1929/3.02.2011 г. и е направено при действието на ДОПК, на основание чл. 129, ал. 5, т. 1 от кодекса. Плащането на дружеството в изпълнение на отменен впоследствие ДРА го определя като извършено на отпаднало основание, което пък сочи на осъществяване на пораждащия правото на обезщетение по чл. 129, ал. 6 от ДОПК фактически състав. Размерът е съизмерим със законната лихва за времето от неоснователното плащане до акта на администрацията за възстановяване /това има предвид разпоредбата с израза "изтеклия период"/ или фактическото възстановяване. Субект на правото на възстановяване на недължимо платеното и на обезщетението за забава е задълженото с отменения акт на органа по приходите лице, което е извършило неоснователното плащане. С арг. от чл. 75, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД плащането има погасително действие, когато е направено на кредитора. Хипотези на изпълнение на некредитор, което погасява задължението са предвидени в чл. 75, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД - ако кредиторът потвърди изпълнението или се е възползвал от него или при добросъвестно изпълнение на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението /чл. 75, ал. 2 от ЗЗД/. В контекста на горното няма как плащането от АП в полза на "Е. ОН България" ЕАД от 14.12.2005 г. да погаси вземането на "Е. ОН България Мрежи" АД за възстановяване на недължимо платеното по ДРА. Освен отлика в кредитора, различно е и правното основание на вземането. Ако вземането на "Е. ОН България Мрежи" АД е за преодоляване на последиците от неоснователното имуществено разместване заради плащане по отменен акт на орган по приходите, което се родее с неоснователното обогатяване, то вземането на "Е. ОН България" ЕАД е за обезщетение от неизпълнено задължение за гаранции по Договор за приватизационна продажба на акции № РД-01-688/28.10.2004 г. и е съгласувано с допълнителното споразумение от 23.12.2004 г. към договора. Разликата между страните по правоотношенията и източника на задълженията изключват възможността изпълнението на задълженията по едното правоотношение да има погасителен ефект по другото. Отказът на приходната администрация да разпореди обезщетяване на данъчния субект за целия период на забавата по чл. 129, ал. 6 от ДОПК, а съдебният акт за отмяната му в частта за отказа - правилен. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски, но не е доказано извършването на такива. По представения договор за правна защита и съдействие от 17.09.2012 г. плащането на договореното възнаграждение е обусловено от издаване на фактура, каквато не е представена, а в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК има позоваване на договор от 17.12.2012 г., какъвто липсва. Няма съответствие и между сумата по списъка и уговореното в чл. 3.1 от представения договор. Представените след приключване на съдебното дирене с молба от 5.04.2013 г. доказателства за разноски по производството няма как да се ценят. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,