Решение № 6129 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1220/2013 г.

Решение № 6129 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1220/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 13, ал. 7 ЗЕ във връзка с чл. 145 - 178 и във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК. Образувано е по жалба на адвокат Юлиан Александров - пълномощник на "Ивантин" ЕООД, с. Шарково, община Болярово, Ямболска област, "Строй Консулт - Стоянов", ЕООД, гр. Ямбол, "Евгакам" ЕООД, с. Камбелевци, община Драгоман, Софийска област, ЕТ "ЕЛ Инвест - Петко Петков", гр. Червен Бряг, Плевенска област, "Стоекс 2008" ООД, с. Дебово, Плевенска област, "Елит Енерджи 11" ООД, гр. Търговище, "Гранд Енерджи 11" ООД, гр. Търговище, "ПВ Експерт" ООД, гр. Търговище, "МЦ Солар" ООД, гр. Търговище, "Старгейт Солар" ЕООД, гр. Стара Загора, "Скай Стар-М" ЕООД, гр. Стара Загора, "Солуков" ООД, гр. Стара Загора "Лериан Голд" ООД, гр. Стара Загора срещу решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта му на раздел III, т. 8. Раздел III се отнася за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., а т. 8 - за фотоволтаични централи (ФЕЦ) с инсталирана мощност до 30 kWp въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г. с временна цена за достъп от 224,84 лв./МВтч. В жалбата се релевира нищожност и алтернативно - незаконосъобразност на обжалваната част от решението. По изложени съображения се твърди, че решението е постановено при липса на компетентност от страна на регулаторния орган. Той е обоснован с това, че цената за достъп до електропреносната мрежа е определена в чл. 21а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), която се отнася само за потребителите на електрическа енергия, но не и за производителите. На следващо място релевираният довод е обоснован с твърдения за неправилно извеждане на правомощия от страна на ДКЕВР от нормата на чл. 32, ал. 4 и чл. 84, ал. 2 ЗЕ. Прави се позоваване и на чл. 104, ал. 3 ЗЕ и чл. 26, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). Жалбоподателят сочи, че цената за достъп до електроразпределителните мрежи е определена с Решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР. Относно алтернативно наведеният довод за незаконосъобразност, се сочат основанията в чл. 146, т. 1 - 5 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения по всяко едно основание. По изложените съображения се моли, съдът да обяви нищожността на решението, алтернативно - неговата незаконосъобразност. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответната страна - ДКЕВР, чрез процесуалния си представители оспорва жалбата, като поддържа становище за нейната недопустимост, а в случай, че то не се възприеме - за неоснователност. В представеното писменото становище по съществото на спора са изложени твърдения, които се противопоставят на тези, направени в жалбата. Твърди се, че решението, предмет на жалбата е в съответствие с компетентността на ДКЕВР, при постановяването му е спазено изискването за форма и е в съответствие с целта на закона. Моли се, жалбата да не се уважава. Заинтересованата страна "ЕВН България Електроразпределение" АД, чрез адвокат Лора Георгиева е изпратил писмени бележки, в които отново се поддържа недопустимост на жалбата, а по съществото на спора са изложени твърдения, противни на направените в жалбата по всеки един пункт. По изложените съображения моли, жалбата да не се уважава, като претендира присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Представено е пълномощно и фактура за платена сума от 17 988,80 лв. Заинтересованата страна - "Енерго-Про Мрежи" АД, чрез адвокат Стефан Цаков излага мотивирани доводи за неоснователност на оспорването, поради което прави искане за отхвърляне на жалбата. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез адвокат Мария Христова излага мотивирани доводи за неоснователност на оспорването, поради което прави искане за отхвърляне на жалбата. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение като обсъди представените по делото писмени доказателства и в изпълнение на изискванията на чл. 168 АПК приема за установено следното от фактическа и правна страна: От данните по делото се установява, че със заявления "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, всичките с дата 13.09.2012 г., са поискали ДКЕВР да определи цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Искането е било обосновано с твърдения за големия брой производители на енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация към момента и очакваните мощности до края на 2012 г., които ще бъдат въведени в експлоатация. Поради това разходите по диспечирането значително са нараснали и те следва да бъдат покривани своевременно. Към заявленията не са били приложени необходимите данни въз основа на които да бъдат определени цени, поради забавяне на предоставянето им от производителите. Операторите на съответните мрежи са поискали определянето на временни цени, действащи до утвърждаването на окончателни такива. По подадените заявления в съответствие с чл. 40 от Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация е изработен доклад на директорите на посочените в него дирекции. Докладът и проектът на решението са разгледани на закрито заседание на ДКЕВР, състояло се на 14.09.2012 г. На него е взето решение № Ц-33 от 14.09.2012 г., с което считано от 18.09.2012 г. са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от времето на присъединяване към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата произведена електрическа енергия. Решението съдържа 18 раздела, а всеки един от тях има и съставни части. В мотивите на решението ДКЕВР е посочила правомощието си по чл. 21, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ да регулира цените за достъп, като се е позовала и на § 1, т. 15 ДР на ЗЕ, включително и на § 197 ПРЗ на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г. С решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. ДКЕВР е утвърдила цените в сектор "Електроенергетика", в който е определила цени за достъп до електропреносната и разпределителните мрежи на оператора на преносната и операторите на разпределителните мрежи дължими от потребителите, в качеството им на ползватели на мрежите. В решението е съобразено, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, също имат качеството на ползватели на съответната мрежа, поради което те също дължат цена за достъп до нея. ДКЕВР се е позовала и на чл. 104 ЗЕ относно уреждането на взаимоотношенията между ползвателите на мрежата и оператора й, което се извършва чрез сделка. В договора се уреждат условията за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическата енергия. Съгласно чл. 26 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) производителите на електрическа енергия заплащат цена за достъп до преносната и разпределителната мрежа. Според мотивите на решението договорите за достъп, с правно основание в чл. 84, ал. 2 ЗЕ е следвало да бъдат сключени в двумесечен срок от влизането в сила на ЗИДЗЕ - § 197 от ПЗР, който срок изтича на 17.09.2012 г. Поради това, че в този срок е било невъзможно да приключи административното производство по утвърждаването на цените за достъп, самите оператори са изпаднали в забава. Искането за определяне на временни цени за достъп е било прието за основателно, като е посочено, че това определяне на временни цени за достъп е в рамките на висящо административно производство до определянето на окончателни цени. ДКЕВР е счела, че при определянето на окончателни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи ще вземе решение за подходящи компенсаторни мерки. Посочила е, че при определянето на временните цени за достъп следва да използва служебно известни данни, като примерно представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяваната им лицензионна дейност, а така също и други официални източници. Регулаторният орган е направил преценка, че този вид производители на електрическа енергия предизвикват големи и внезапни промени в баланса производство-потребление на електроенергийната система и необходимост от балансиране при допълнително възникнали разходи. Като краен мотив ДКЕВР е посочила, че временните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи са изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера на структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи. Между страните не се спори, че всичките 13 на брой жалбоподатели са производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и че са сключили договори за присъединяване на електрическите им централи към електроразпределителните мрежи на "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД. С тях са сключили и договори за изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници. Всичките договори са приложени по делото и са приети като писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира жалбата за основателна. Относно допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с определение, поради което възражението не следва да се обсъжда повторно. Възражението за нищожност на обжалваното решение е неоснователно. То е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулирането на дейностите в енергетиката - чл. 10 ЗЕ, а с чл. 21, т. 8 на ДКЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, а в раздела за ценовото регулиране с чл. 30, ал. 1, т. 13 законодателят е посочил, че на регулиране от комисията подлежат цените в това число и за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа. Освен това преди постановяване на решението е изслушан доклад на ръководителите на съответните дирекции в ДКЕВР, като предложението на доклада е прието. Не може да се възприеме твърдението в жалбата за нищожност на решението, поради това, че не е допуснат съществен порок, на нито едно от изискванията за незаконосъобразност, които да обосноват нищожност на акта. Настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно. Неоснователно е твърдението в жалбата, че решението е взето в нарушение на чл. 30, ал. 1 ЗЕВИ. Текстът на нормата е създаден с влизането в сила на ЗЕВИ, обн. в ДВ, бр. 35 от 2011 г., докато посоченото правно основание за издаване на обжалваното решение - чл. 34, ал. 2 ЗЕ и § 197 ПЗР на ЗЕ са създадени с изменението на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г. Поради това следва прилагането на новата уредба, според чл. 1, ал. 2 ЗЕВИ, според който за неуредените въпроси в ЗЕВИ се прилага ЗЕ. Решението на ДКЕВР е взето от компетентен орган предвид правомощие на комисията по чл. 21, т. 8 ЗЕ да регулира цените в случаите, предвидени в този закон и конкретно разписаното й правомощие в чл. 30, ал. 1, т. 13 - да регулира цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. С изменението на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г. в чл. 32, ал. 4 законодателят е предоставил на ДКЕВР правомощието да определя временни цени за достъп по чл. 30, ал. 1, т. 13, в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цени за достъп, пренос и разпределение, и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Дружествата-жалбоподатели са производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и като такива са ползватели на електроразпределителната мрежа по смисъла на т. 41а, б. "а", предложение първо от § 1 на ДР на ЗЕ. Същевременно те са и ползватели на мрежата, тъй като се снабдяват от нея с електрическа енергия, според предложение второ от същата точка на допълнителната разпоредба. Следователно те са ползватели на електроразпределителната мрежа в две качества, съответно като потребители и като производители на електрическа енергия. Поради това дружествата дължат цена за достъп до електроразпределителната мрежа, според т. 15 от § 1, в която е дадено легално определение на понятието "достъп". Според него "достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителната мрежи за пренос на електрическа енергия. За да се сключи договор за изкупуване на произведената от дружеството енергия от възобновяем източник, е необходимо сключването на договор за достъп между производителя на електрическата енергия и оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, в който се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, според изискването на чл. 84, ал. 2 и 3 ЗЕ. Както се посочи достъпът е правото за използване на съответната мрежа за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба - т. 15 от § 1 ДР на ЗЕ. От изложеното следва, че се касае за сделка с предмет достъп до електроразпределителната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяем източник, който ползва преференциални цени. Тази сделка за достъп включва няколко компонентна, според чл. 84, ал. 2 ЗЕ. Според чл. 30 ЗЕВИ производителите на електрическа енергия, чийто енергийни обекти са с обща инсталирана мощност до 30 kWp, също сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от ДКЕВР. От изложеното следва, че жалбоподателите дължат цена за достъп до електроразпределителната мрежа, която цена се утвърждава от ДКЕВР. В този смисъл всички възражения относно това, че ДКЕВР няма правомощието да утвърждава цена за достъп до съответната мрежа относно производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени са неоснователни. Основателно е твърдението, че не са спазени административните правила предвидени в НРЦЕЕ относно определянето на цената за достъп до съответната мрежа. В случая се касае за определянето на временна цена за достъп, за което няма предвиден ред в НРЦЕЕ, поради което настоящият състав приема, че се касае за специално производство относно определянето на временна цена за достъп до съответната мрежа, което не е уредено както на законово ниво, а така също и с подзаконов акт. Това означава, че при липсата на законова уредба относно начина за определяне на временна цена за достъп следва да се прилага действащата такава. Липсата на уредба не освобождава енергийният регулатор от задължението му да посочи и докаже фактическите основания послужили за издаването на обжалваното решение в посочената част, включително и спазването на законовите изисквания, което решение според чл. 36а, ал. 2 ЗЕ има характера на индивидуален административен акт. Характерното за този акт е, че като създава права в полза на оператора на преносната или на разпределителната мрежа, същевременно създава задължения за производителя на електрическа енергия от възобновяем източник, ползващ преференциална цена. В мотивите на обжалваното решение като фактическо основание за издаването на акта са посочени заявленията на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи и забавянето на изпълнение изискването на § 197 ПЗР на ЗИДЗЕ. В този случай ДКЕВР при сезиране от оператора определя условията за достъп до сключването на договор. Тази преходна разпоредба е създадена едновременно с изменението на чл. 32, ал. 4 ЗЕ, според която ДКЕВР може да определи временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 13 в случай на забавяне на операторите на съответните мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение. Въпросът е дали операторите на преносната и разпределителните мрежи са се забавили, след като договорите за присъединяване към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "Енерго-Про Мрежи" АД са сключени още преди изменението на ЗЕ ("Ивантин" ЕООД на 29.06.2012 г., "Строй Консулт - Стоянов" ЕООД на 30.03.2012 г., "Евгакам" ЕООД на 2.05.2011 г., ЕТ "ЕЛ Инвест - Петко Петков" на 2.03.2012 г., "Стоекс 2008" ООД на 1.03.2010 г., "Елит Енерджи 11" ООД на 29.06.2012 г., "Гранд Енерджи 11" ООД на 29.06.2012 г., "ПВ Експерт" ООД на 6.03.2012 г., "МЦ Солар" ООД на 6.03.2012 г., "Старгейт Солар" ЕООД на 13.06.2012 г., "Скай Стар-М" ЕООД на 9.01.2012 г., "Солуков" ООД на 22.06.2012 г. и "Лериан Голд" ООД на 22.06.2012 г.), а срокът за сключването на договор за достъп изтича на 17.09.2012 г. Операторите са подали заявленията си на 13.09.2012 г. или преди изтичането на крайния срок - 17.09.2012 г. От това следва, че те не са се забавили, поради което взетото решение е в нарушение на законовото изискване в хипотезата на забавяне. Отделно от това следва да се посочи, че не е имало никаква пречка за "ЕВН България Електроразпределение" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "Енерго-Про Мрежи" АД и останалите оператори на мрежи да поискат далеч преди 13.09.2012 г. определянето на цена за достъп от ДКЕВР. От това следва, че ДКЕВР не е установила съществуването на фактическото основание, послужило за издаването на обжалваното решение в посочената му част. Операторите на мрежи са посочили, че са изпаднали в забава, като от това обстоятелство са черпили изгодни за себе си правни последици, защото те са и получатели на цената за достъп. Основателно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Условието за достъп е заплащането на цената за достъп за ползване на мрежовите услуги. Договорът следва да е възмезден, като според чл. 84, ал. 2 ЗЕ в цената за достъп следва да са включени ценовите компоненти относно диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Според ал. 3 на същия чл. сключването на договорът за достъп е условие за изпълнението на договорът за продажба на електрическа енергия. Същото изискване е въведено с чл. 30, ал. 1 ЗЕВИ, като сключването на договора за достъп е преди сключването на договора за изкупуване на произведената електрическа енергия. Цената за достъп е определена като самостоятелно регулирана цена по чл. 2, т. 10 НРЦЕЕ. На основание чл. 5, ал. 8 НРЦЕЕ ДКЕВР е приела с Решение № 15 от 9.02.2012 г. Указания за образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа при прилагане на метода на регулиране "норма на възвръщаемост". В обжалваното решение няма никакво позоваване нито на НРЦЕЕ, нито на Указанията, приети с решение от самия регулатор. С решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. ДКЕВР е утвърдила, считано от 1.07.2012 г., цени без ДДС на "ЕВН България Електроразпределение" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "Енерго-Про Мрежи" АД за достъп до електроразпределителната мрежа, които се дължат от всички потребители на електрическа енергия присъединени на средно и ниско напрежение, която е диференцирана според вида на потребителите. Тази цена за достъп е определена за потребителите в качеството им на ползватели на електрическата енергия от електроразпределителната мрежа. В това решение не е определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за потребителите в качеството им на производители на електрическа енергия, включително и от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Това е направено с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Това е и разликата между двете решения. Но докато в първото решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. са посочени конкретни данни, които се съдържат в самите заявление на дружествата, в Ц-33 от 14.09.2012 г. такива няма. Решението за определянето на временната цена за достъп е незаконосъобразно, защото в него не са посочени конкретни данни, критерии или някакъв принцип, който е използван от регулатора при определянето на временните цени за достъп. В извлечението от протокола на закритото заседание на ДКЕВР е посочено, че цената за достъп до съответните мрежи отразява разходите, които се предизвикат във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа. Това обстоятелство, не се съдържа в мотивите на обжалваното решение. В последното изречение на мотивите на решението е посочено, че временните цени за достъп до съответната мрежа са изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи. Само то не може да служи за фактическо основание, от което ДКЕВР черпи правото си да определи различните временни цени за достъп заплащани от дружествата, производители на електрическа енергия от възобновяеми източници на заявителите - операторите на преносната и електроразпределителните мрежи. Защото в мотивите не е посочен какъв е относителният дял използван от регулатора и как той се отнася към определените преференциални цени, според структурата им, както и изменението на инвестиционните разходи. Ако това са елементите или компонентите на относителния дял би следвало те да бъдат посочени с оглед изпълнението на принципите на прозрачност и обективност при определянето на цени визирани в чл. 31, т. 1 ЗЕ. При липсата на посочения относителен дял и неговият размер не може да се намери отговор на въпроса защо ФЕЦ с мощност над 30 kWp с определени преференциални цени с решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. и въведени в експлоатация от 1.07.2011 г. - 31.12.2011 г. заплащат временна цена за достъп от 115,30 лв./МВтч, която е по-висока в сравнение с ФЕЦ с мощност над 200 kWp, която е въведена в експлоатация за същия период и чиито преференциални цени са определени със същото решение, но й е определена по-малка цена за достъп в размерна 97,12 лв./МВтч. (сравнение между т. 7 и 11 от раздел III на решението). Същото се установява и при сравняване на т. 8 и т. 12 от същия раздел. От сравнението се налага извод, че за въведена в експлоатация ФЕЦ с по-малка мощност е определена по-голяма по размер временна цена за достъп отколкото временна цена за достъп, но определена за ФЕЦ с по-голяма мощност. Същевременно при прегледа на временните цени за достъп, определени в раздел IV на решението се установява, че не е посочен времевия период на въвеждане в експлоатация на ФЕЦ, а само решението, с което са определени преференциалните цени - № Ц-18 от 28.06.2012 г. От сравняването на т. 4 - 7 се установява, че колкото е по голяма мощността на инсталираната ФЕЦ толкова по-малка по размер е временната цена за достъп. От изложеното следва, че посочените в мотивите общи изречения, послужили като фактическо основание за определянето на размера на временната цена за достъп до електроразпределителните мрежи са недоказани, защото не са обосновани. Няма определен критерий/и, по който да са определяни временните цени за достъп. Не е посочен относителният дял или съставните му части, който е използван при определянето на тази временна цена. Не е изпълнено и изискването на чл. 84, ал. 2 ЗЕ относно компонентите на цената за достъп свързани с диспечирането, предоставянето на студен резерв и други услуги. Дори и да се приеме, че при определянето на времена цена за достъп до съответната мрежа, ДКЕВР действа при условията на оперативна самостоятелност, то и тогава според чл. 169 АПК трябва да е спазено изискването за законосъобразност на издадения административен акт, каквото е решението, предмет на жалбата. Фактическите основания или фактите, в случая компонентите, които определят временната цена за достъп следва да се посочат. В противен случай е невъзможно да се извърши контрол за законосъобразност върху решението. Оперативната самостоятелност включва и проверка за законосъобразност върху акта. От изложеното следва, че при непосочен относителен дял, който е използван от ДКЕВР както по размер, а така също и по съставни компоненти, не може да се извърши съдебен контрол за законосъобразност. С определянето на цената за достъп в обжалваната част на решението ДКЕВР е допуснала нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липса на мотиви и нарушение на материалния закон. Основателно е оплакването за допуснато нарушение на процедурата по приемането на заявленията на операторите на съответните мрежи за определянето на временна цена за достъп. От подадените заявления се установява, че те не са придружени с никакви доказателства, освен доказателство за заплатената държавна такса. Липсата на данни към заявленията, от които се черпи правото да се иска определянето на временна цена за достъп сочи на нередовност на заявленията, от което следва, че решението е произнесено по нередовно подадени заявления. В посочените по-горе Указания на ДКЕВР, издадени в изпълнение на чл. 5, ал. 8 НРЦЕЕ изрично се сочат какви документи следва да се приложат при подаване на заявленията. Тези изисквания не са спазени. Допуснато е нарушение и на НРЦЕЕ, защото няма друг ред за определянето на цени освен тези, визирани в нея. Нито в мотивите на решението, предмет на жалбата, нито в самото решение са посочени кои правни основания са използвани от НРЦЕЕ за определянето на временната цена за достъп, нито кои точки от Указанията, издадени от самата ДКЕВР, за да може да се прецени спазването им. Основателно е и оплакването за допуснато нарушение на принципа, посочен в чл. 31, т. 1 ЗЕ, според който цените да са основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Както вече се посочи в мотивите на решението не се съдържа относителния дял, използван при определянето на цената за достъп, а е посочено времето на присъединяване към електроразпределителните мрежи и решението, с което е определена преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяем източник. Самите производители на електрическа енергия от възобновяем източник са поставени в неравноправно положение, а липсата на данни и критерии за определянето на временната цена за достъп прави решението постановено в нарушение на принципа на обективност и прозрачност. Решението в обжалваната му част е неправилно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел, което налага отмяната му. С оглед на изхода на спора искането за присъждане на направените по делото разноски е основателно според чл. 143, ал. 1 АПК. Дружествата жалбоподатели са направило разноски по 50 лв. за държавна такса и по 60 лева адвокатско възнаграждение, за което са представили и доказателства. ДКЕВР следва да заплати на жалбоподателите направените от тях разноски. Заинтересованата страна "ЕВН България Електроразпределение" АД също е направила искане за присъждане на разноски, но с оглед на изхода на спора то не следва да се уважава. Останалите две заинтересовани страни не са направили искане за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение