Решение № 1456 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9445/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез процесуалния му представител гл. юрк. Р. Григорова, против решение 14610/13 август 2024 г., постановено по адм. д. 342/2024 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Н. П. против писмо с изх. САГ23-ГР00-2114-/1/12 декември 2023 г. на главния архитект на СО, с което П. е уведомен, по повод подадено от него заявление с вх. САГ23-ГР00-2114/30.08.2023 г. за даване на разрешение за изработване на проект за ПУП ПЗ за ПИ с идентификатор 68134.1982.88, находящ се в гр. София, кв. "Драгалевци" район "Витоша" Столична община, ул. "Академик Христо Христов", без номер, че за района има предвидено изработване на ПУП по смисъла на чл. 16 ЗУТ като във връзка с това е възложено събиране на съответните предварителни данни от експлоатационните дружества и изследване на възможността за приложение на посочената норма от ЗУТ.Съдът е отменил изричния отказ и е изпратил делото като преписка на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Приетите за установени от административния съд фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, а решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспореното писмо, поради неспазване изискването за мотивираност на отказа по чл. 124б, ал. 5 ЗУТ, е обоснован и правилен. В производството по чл. 124 и сл. ЗУТ, за даване разрешение за изработване на ПУП, е обжалваем единствено отказът, предвид изричната норма на ал. 4, вр. ал. 5, чл. 124б ЗУТ. С оглед на това, е въведено изрично формалното изискване този отказ да бъде мотивиран в нарочен акт на компетентния орган. Видно от съдържанието на оспореното писмо, административният орган е обосновал отказа си с това, че се изследва възможността за изработването на служебен цялостен подробен устройствен план по реда на чл. 16 ЗУТ, като е възложено изработването на специализирана карта, както и предоставяне на предварителни данни от експлоатационните дружества, но от същото не могат да се извлекат правнозначими факти. При така изложените мотиви се налага извод, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с предписаната от закона форма, тъй като в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 124б, ал. 5 ЗУТ същият не съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Мотивите на отказа не се съдържат и в представената по делото административна преписка като е недопустимо такива да се излагат за първи път в съдебното производство. В оспорения акт липсва позоваване на документи, представляващи част от преписката, а и такива не са налице. Освен това, съгласно трайно установената практика на ВАС и ТР 16/1975 г. ОСГК на ВС, допустимо е част от мотивите към акта да се съдържат в други документи, които са част от административната преписка по издаването на акта, но те следва да са съпътстващи издаването на крайния акт, т. е. изготвени в изпълнение на изискуемата по закона процедура. Както правилно е посочил съдът, липсват доказателства за започване на процедура за изработване на проект на ПУП, за да е налице валидно основание за отказ. Този извод не се променя и от възраженията в касационната жалба и приложените към нея документи, тъй като същите са свързани с изработването на специализирана кадастрална карта, както и събирането на предварителни данни, но не доказват започнала процедура, а и същите са от 2024 г., а отказът е от 12 декември 2023 г. Изискването за мотивиране на административния акт представлява една от гаранциите за законосъобразността му, които законодателят е установил за защита на правата на неговия адресат. Касае се за съществено нарушение, водещо до невъзможност да се разбере от какви съображения се е водил административният орган, за да издаде такъв именно акт. Липсата на реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК практически препятства възможността за провеждането на съдебен контрол. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Оспореното решение е постановено след обсъждане и съвкупната преценка на всички събрани доказателства, а изводите на съдебния състав са мотивирани съгласно изискванията на чл. 172а, ал. 2. Ето защо съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са допуснати, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Предвид гореизложеното, законосъобразно съдът е отменил изричния отказ, обективиран в писмо с изх. САГ23-ГР00-2114-/1/12 декември 2023 г. на главния архитект на СО и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника М. П. следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, своевременно претендирани и доказани. Налице е искане за редуциране, поради възражение за прекомерност, на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., Възражението, съдържащо се в касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като претендирания размер за адвокатско възнаграждение е под минимума за този вид дела, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав