Решение № 9296 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2813/2010 г.

Решение № 9296 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2813/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от Столичен общински съвет чрез процесуалния му представител юрк. Якуб срещу решение № 8 от 11.01.2010 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 3170/2009 г., с което е отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 51, ал. 5, включително приложение № 11 към нея от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, приета с решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г. на Столичен общински съвет. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в невземане на становище от Агенцията за хората с увреждания. Неправилни са и изводите му относно несъобразяване на оспорената разпоредба с нормативен акт от по-висока степен и по-конкретно с чл. 2, т. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се остави в сила разпоредбата на чл. 51, ал. 5, включително Приложение № 11 към същата от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, приета с решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г. на Столичен общински съвет. Ответникът по касационната жалба - Господин Желев Желев оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Славчев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение Административен съд - София-град е отменил като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 51, ал. 5, включително приложение № 11 към нея, от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, приета с решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г. на Столичен общински съвет. Приел е, че оспорващият има правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК, доколкото има постоянен адрес и адресна регистрация в София и от представените доказателства се установява, че е лице с увреждания. Изложил е подробни мотиви за това, че раздел 3.1. "Режим на преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания" от Наредбата, в който се намира и оспорената разпоредба, е приет от компетентен орган без да се изземва специалната компетентност на Министерство на транспорта, като е посочил, че в този смисъл се е произнесъл и ВАС, Първо А отд. с решение № 15599/17.12.2009 г. по адм. д. № 6988/2009 г. с предмет - оспорване на друг раздел от същата наредба. Неучастването и невземането на становище на Агенцията за хората с увреждания при изготвянето на проекта на наредбата, което е задължително, според чл. 8 от ЗИХУ, в редакцията му, действала към приемането на оспорената разпоредба, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според съда, оспорената разпоредба противоречи на чл. 2, т. 1 от ЗИХУ, който признава на всички хора с увреждания правото на достъп до градска среда, в частност места за паркиране на превозващите ги ППС, независимо от степента на увреждане. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, правилно АС - София-град е приел, че липсата на участие и невземането на становище на Агенцията за хората с увреждания при изготвянето на проекта на наредбата, което е задължително, според чл. 8 от ЗИХУ в редакцията му, действала към приемането на оспорената разпоредба, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорената разпоредба на чл. 51, ал. 5 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, приета с решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г. на Столичен общински съвет, се намира в раздел 3.1. "Режим на преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания" и предвижда, че критериите за определяне на правоимащите лица при издаване на карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания в откритите паркинг-зони с режим на кратковременно платено паркиране "Синя зона" и паркингите общинска собственост на територията на Столична община, са указани в Приложение № 11 - неразделна част от настоящата наредба. В чл. 8, т. 3 от ЗИХУ в редакцията му ДВ, бр. 81/17.09.2004 г. в сила от 1.01.2005 г., действаща към момента на приемането на спорната разпоредба, се предвижда, че Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като: участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания. Посоченото законово изискване не е спазено и това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд за противоречие на оспорения текст с чл. 2, т. 1 от ЗИХУ, според който този закон има за цел създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, като според чл. 44, ал. 1, т. 1 от същия закон всички те, но съобразно своите потребности, имат право на целеви помощи и облекчения при покупка и приспособяване на лично МПС и място за паркиране. В чл. 2 се регламентира изискването за равнопоставеност на хората с увреждания при упражняването на техните права и интегрирането им в социална и работна среда. Според чл. 3 от същия закон, не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на хората с увреждания. Всички хора с увреждания, независимо от степента на увреждане имат право на място за паркиране. Оспореният текст не накърнява това тяхно право. Предоставянето на право на преференциално паркиране на определена група хора с увреждания, отговаряща на посочените в приложение № 11 критерии, а именно: 1. придвижващите се с инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ, т. е. лица, които не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на технически помощни средства и имат трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Определеният процент на трайно намалена работоспособност на тези лица /респ. ограничената възможност за социална адаптация при децата/, следва да е над 50 %. Към тази група се приравняват и лицата с определен процент на трайно намалена работоспособност /респ. ограничената възможност за социална адаптация при децата/ от над 90 %, поради сърдечни и белодробни заболявания. 2. Лица с пълна двустранна слепота, а също и лица с определен процент на трайно намалена работоспособност /респ. ограничената възможност за социална адаптация при децата/ от над 90 %, поради зрителни заболявания /увреждания/. Със заповед № РД-09-01-250/19.06.2006 г. на Кмета на СО, представена в касационното производство, е назначена комисия от пет члена с възможност в нея да се включат още трима, която да разрешава или отказва по постъпилите молби на кандидати издаването на карти. В случая не може да се говори за дискриминация по отношение на хората с по-ниска степен на увреждания, тъй като безспорно същите не са поставени при равни условия с тези, на които се предоставят преференциите. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение