Решение № 342 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6563/2016 г.

Решение № 342 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6563/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по 2 броя касационни жалби, подадени от: 1/ Началника на РДНСК- ЮЗР, гр. С., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт С.; и 2/ Р. Ж. Д. и К. И. Д., двамата от гр. С.; и двете против решение № 2252/5.04.2016 г. по адм. дело № 2994/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отменена Заповед № ДК-10-ЮЗР-23/23.02.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е отменено Разрешение за строеж /РС/ № 66/26.03.2012 г. на гл. архитект на р-н "Витоша", СО, ведно с одобрения инвестиционен проект за строеж: "Еднофамилна жилищна сграда, в УПИ VII-98, кв. 26, в. з. "Г.-А.", кв. Драгалевци, СО и преписката е върната на органа за ново произнасяне по допустимостта на подадената жалба срещу това РС. Началникът на РДНСК-ЮЗР поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Р. Ж. Д. и К. И. Д. поддържат искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В с. з. Д. е представлявана от пълномощник - адв. Г., която поддържа касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък. Ответникът: Е. Д. Д., чрез пълномощника му - адв. С., оспорва касационните жалби като неоснователни и поддържа отговорите срещу тях. Ответникът: Главен архитект на р-н "Витоша" при СО, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са основателни. За да отмени обжалваната Заповед № ДК-10-ЮЗР-23/23.02.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, съдът е приел, че същата е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК, а именно, че органът се е произнесъл по недопустима жалба срещу РС № 66/26.03.2012 г. на гл. архитект на р - н "Витоша", СО, каквато е жалбата на Р. Ж. Д.. Според съда жалбоподателката Д. и съпругът й - К. Д., не са заинтересовани лица по чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 115, ал. 2 от ЗУТ и § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗКИР, тъй като не са вписани в КР към одобрената КККР на гр. С., кв. Драгалевци, като съсобственици на ПИ с идентификатор 68134.1974.98, отговарящ на УПИ VII-98, кв. 26, за който е издадено обжалваното РС. С. като не са вписани в КР като собственици на този имот за Демирова не е налице правен интерес да обжалва РС и жалбата й е следвало да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е приел за установено, че описаният по-горе поземлен имот, за който е отреден УПИ VII-98, кв. 26, в. з. "Г.-А.", кв. Драгалевци, СО, е съсобствен между ответника Е. Д. Д. и касаторите Р. Ж. Д. и К. И. Д., като последните са собственици на 48/1048 ид. ч. от него. Собствеността им върху тази ид. част от имота, за който се отнася издаденото РС № 66/26.03.2012 г., е съществувала към 26.03.2012 г., видно от нот. акт за продажба № 56 дело № 79411/2008 г. на СВ - С.. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от ЗУТ, заинтересовани лица по отношение на издадено разрешение за строеж, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, са: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон и пр. Разпоредбата не поставя условие тези собственици и носители на ограничени вещни права в поземления имот, в който ще се строи, да са според данните от имотния регистър или кадастралния такъв, при липса на имотен регистър, както неправилно е прието от съда. Изискването за наличие на правен интерес от обжалване на РС, цитираната правна норма свързва само с установяване и доказване на собственост върху поземления имот, в който ще се строи, каквато собственост в случая касаторите Д. са доказали. Поради това правните изводи на съда, че Р. Д. не е заинтересовано лице да обжалва издаденото по искане на Е. Д. Д. РС № 66/26.03.2012 г., са незаконосъобразни и необосновани. За случая приложимата разпоредба е чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а не разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗУТ, респ. чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, както е прието от съда. Последните са относими към друг вид административен акт, предхождащ процесния, а именно акт за одобряване на ПУП-ПРЗ, при който заинтересовани лица се явяват именно тези собственици на поземлени имоти, които са вписани както такива в кадастралния регистър към одобрената КККР. Като съсобственици на поземления имот за който е издадено оспореното РС, касаторите Д. са заинтересовани лица по отношение на него и имат правен интерес от обжалване, поради което жалбата на съпругата Р. Д. е допустима. Като я е разгледал по същество началникът на РДНСК-ЮЗР не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. От изложеното следва, че обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него, предвид основанието за отмяна, съдът дължи произнасяне по същество. При положение, че съсобствениците на поземления имот за който е издадено оспореното РС, а именно касаторите Д., не са давали съгласие за строителство на нов строеж - еднофамилна жилищна сграда на другия съсобственик Е. Д. Д., изразено с договор в нотариална форма, съгласно изискванията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, правилно е прието с оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЗР, че РС е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, ведно с одобрения инвестиционен проект. Заповедта е издадена на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, а с оглед допуснатото нарушение на материалния закон- чл. 183, ал. 1 от ЗУТ при издаване на РС № 66/26.03.2012 г., се явява материално законосъобразна и в съответствие с целта на закона. Поради това подадената срещу нея жалба от Е. Д. Д. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. При този изход по касационните жалби, основателно е искането на Р. Д. за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 1020 лева, от които 1000 лева платено адвокатско възнаграждение и 20 лева държавна такса, видно от договора за правна защита и съдействие и разписка. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение