Решение № 11469 от 13.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от И. Борисова срещу решение 2741/21.04.2022 г., постановено по адм.д. 7811/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспорването на И. Борисова срещу чл. 35, ал. 1, б "б" от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Столичен общински съвет, приета с Решение 83 по Протокол 7/28.02.2008 г., в частта й, както следва: ".., както и в случаите по чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси" б. "б" със следното съдържание: "5 % данък за безвъзмездно придобитите по друг начин имущества". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Столичният общински съвет изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е била разпоредбата на чл. 35, ал. 1, б "б" от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Столичен общински съвет, приета с решение 83 по протокол 7/28.02.2008 г. (Наредбата) в частта й, както следва: ".., както и в случаите по чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси" б. "б" със следното съдържание: "5 % данък за безвъзмездно придобитите по друг начин имущества". Посочената разпоредба не е изменяна или допълвана от приемане на Наредбата. По делото е била представена административната преписка по приемане на Наредбата за определяне на размера на местните данъци и такси, приета с решение 83 по протокол 7 от 28.02.2008 г. и разгласена на 07.03.2008 г. Като част от нея са представени доклад с вх. 93-00-38/04.02.2008 г. от кмета на Столичната община относно Наредбата, проектът на решението и проектът на Наредбата, доклад от водещата комисия - постоянната комисия по финанси и бюджет на Столичния общински съвет относно приемане на Наредбата от 26.02.2008 г. становище до Столичния общински съвет от постоянната Комисия по стопанска политика и общинска собственост от 13.02.2008 г., становище от постоянната комисия по транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението относно доклад с вх. 93-00-38/04.02.2008 г. от кмета на Столичната община относно Наредбата от 13.02.2008 г., становище до Столичния общински съвет от постоянната комисия по местно самоуправление и нормативна уредба от 20.02.2008 г., протокол 7 от 7-мото заседание на Столичния общински съвет, започнало на 28.02.2008 г. и продължено на 06.03.2008., на което е приета Наредбата, справка за присъствието на общинските съветници на заседанието и протокол за гласуване, както и приетия с решение 83 по протокол 7 от 28.02.2008 г на Столичния общински съвет, текст на Наредбата. Оспорваната разпоредба не е променяна или допълвана. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт в оспорената му част, с решение 2412/13.04.2021 г., постановено по адм.д. 7811/2021 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлено оспорването на И. Борисова срещу чл. 35, ал. 1, б "б" от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Столичния общински съвет, приета с решение 83 по Протокол 7/28.02.2008 г., в частта й, както следва: ".., както и в случаите по чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси" б. "б" със следното съдържание: "5 % данък за безвъзмездно придобитите по друг начин имущества". Съдът, като е съобразил мотивите на определение 12863 от 15.12.2021 г. по адм. д. 12010/2021 г. на ВАС и представените от жалбоподателя писмени доказателства, заверени копия на разрешение за строеж, скици на поземлен имот и схеми на самостоятелни обекти в сграда, договор за групов строеж, удостоверение за данъчна оценка е приел, че за жалбоподателя е налице пряк и личен интерес от оспорване на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 б. "б" от Наредбата в посочената част. Приел е, че оспореният текст е съобразен и с приложимия материален закон. Приел е, че се обжалва определеният размер на данъка от 5%, предвиден при дарения между лица извън посочените в чл. 35, ал. 1 б"а от Наредбата, когато се касае за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Съобразил е, че в Закона за местните данъци и такси раздел I "Данък върху недвижимите имоти" е предвидено, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон ( чл. 10, ал. 1 ЗМДТ). Приел е, че в случая обжалваната разпоредба на чл. 35, ал. 1, б. "б" от Наредбата не се отнася до този данък, а до данък по раздел III от Закона за местните данъци и такси - "Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин". Обект на облагане с този данък, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 Закона за местните данъци и такси, са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения. Приел е, че в ал. 3 е предвидено, че данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност. Допустимите размери на този данък са определени в чл. 47 Закона за местните данъци и такси, като при дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2, както следва:.. т. 2. от 3, 3 до 6, 6 на сто - при дарение между лица извън посочените в т. 1. Приел е, че в обжалваната разпоредба на чл. 35, ал. 1, б. "б" от Наредбата определеният размер на 5% съответства на предвиденото в закона. Определил е като неправилен довода в жалбата, че след като молителят вече е собственик на имота и е заплащал данък върху него (по раздел I ЗМДТ) повече от 10 години при снабдяване с нотариален акт не следва да дължи отново данък. Двата вида данък са различни и се дължат на различно правно и фактическо основание, данъчното събитие е различно. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. С решение 2741/21.04.2022 г., постановено по адм.д. 7811/2021 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлено оспорването на И. Борисова срещу чл. 35, ал. 1, б "б" от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Столичен общински съвет, приета с решение 83 по протокол 7/28.02.2008 г., в частта й, както следва: ".., както и в случаите по чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси" б. "б" със следното съдържание: "5 % данък за безвъзмездно придобитите по друг начин имущества". Съобразно чл. 2 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на Столичен общински съвет, в общинските бюджети постъпват следните местни данъци: 1. данък върху недвижимите имоти; 2. данък върху наследствата; 3. данък върху даренията; 4. данък при възмездно придобиване на имущества; 5. данък върху превозните средства; 6. патентен данък. 7. туристически данък; 8. Данък върху таксиметров превоз на пътници. Съобразно чл. 3, ал. 1, размерите на местните данъци по чл. 2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси. Раздел трети от наредбата регламентира данъка при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин. Съгласно чл. 35, ал. 1, при дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на: а) 0.7 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца; б) 5 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "а". По същия начин, раздел трети от Закона за местните данъци и такси, регламентира данъка при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин. Съгласно чл. 44, ал. 1, обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин, съобразно ал. 2, подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения, съобразно ал. 3, данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност. Съгласно чл. 47, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, при дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2, както следва: 1. от 0,4 до 0,8 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца; 2. от 3,3 до 6,6 на сто - при дарение между лица извън посочените в т. 1. Възприетият текст приравнява придобиването в случая на безвъзмездно, тъй като приобретателят, макар и върху него да тежи задължение за упражняване на непрекъснато владение за определен период (минимум 5 години), не престира на друга страна. Данък се събира в размер, определен от общинския съвет за безвъзмездно придобиване на имущества, като се прилага ставката за лица по чл. 47, ал. 1, т. 2 от Закона за местните данъци и такси, т.е. между лица извън посочените в т. 1. Придобиването на недвижими имоти по давност е оригинерен способ на придобиване, при който приобретателят не черпи правата си от праводател, тъй като няма правна сделка и съответно прехвърляне на права. Поради тази причина не може да се търси каквато и да е роднинска връзка между страните (липсват страни) при определяне на ставката на данъка при безвъзмездно придобиване. Установява се пълно съответствие на разпоредбата на чл. 35 от наредбата и чл. 42 и 47 от Закона за местните данъци и такси. Видовете местни данъци са посочени в чл. 2 от Закона за местните данъци и такси, като съгласно посочения текст, в общинския бюджет постъпват следните местни данъци: 1. данък върху недвижимите имоти; 2. данък върху наследствата; 3. данък върху даренията; 4. данък при възмездно придобиване на имущество; 5. данък върху превозните средства; 6. патентен данък; 7. туристически данък; 8. данък върху таксиметров превоз на пътници. Правната регламентация на данъка върху недвижимите имоти е в раздел първи на глава втора, докато правната регламентация на данък при възмездно придобиване на имущество, включително при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност, е в раздел трети на глава втора. При реализиране на предпоставките за дължимост, двата данъка се дължат независимо един от друг. Съобразно чл. 19, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година, т.е той се дължи всяка година. Докато другият данък се заплаща еднократно, като съобразно чл. 45 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго, а съгласно чл. 46, основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. Различни са и задължените лица. Съобразно чл. 11, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, задължение за данък върху недвижимите имоти са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Докато съобразно чл. 45 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение