Решение № 61 от 27.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 268/2021 г.

Решение № 61 от 27.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 268/2021 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С присъда № 299/01.12.20 г., постановена от ОС-Бургас /БОС/ по Н. Д. 1156/20 г., подсъдимият И. И. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1 НК и вр. чл. 58 А, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок. Осъден е на основание чл. 343Г НК и на лишаване от управление на МПС за срок от осем месеца. Присъдата не е проверявана по въззивен и касационен ред и е влязла в сила на 17.12.20 г. На 01.02.21 г., т. е., в предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от този момент, когато става дума за претенция за утежняване положението на осъденото лице, е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство от главния прокурор на РБ. Твърди се, че съществено е нарушен материалният закон, изискващ възобновяване на делото, отмяна на цитирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на БОС. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изразените в него съображения, като прецени становището на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Действително, с постановената присъда на БОС е допуснато нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, приложимо в извънредното производство по възобновяване. Няма съмнение, че разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК предвижда възможност определеното от съда наказание лишаване от право, в конкретния случай от правоуправление на МПС, да надвишава основното, предвидено в санкционната част на материалната наказателноправна норма на особената част наказание лишаване от свобода, с не повече от три години /освен ако в особената част на НК не е предвидено друго/. Същевременно обаче съдебната практика е повече от категорична по въпроса, че кумулативно наложеното наказание не може да бъде отмерено за срок, по-малък от определеното лишаване от свобода-например ППВС 1/83 г., постановено по Н. Д. 8/82 г., т. 6, б. Б /точно що се касае до лишаване от правоуправление на МПС/; ТР № 61/80 г., постановено по Н. Д. 56/80 г. на ОСНК и др. И това е така, независимо дали изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК или не. В този смисъл искането е основателно и като такова, следва да бъде уважено с цел правилно приложение на материалния закон, което не може да бъде сторено от тази инстанция. Водим от изложените аргументи и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение