Решение № 4118 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8089/2015 г.

Решение № 4118 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8089/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по делото е образувано по жалба на Васил Асенов Венков, Виолетка Асенова Найденова, Мария Павлова Василева и Асен Павлов Венков, срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г, за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път от км. 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. Решението се оспорва в частта му относно определеното обезщетение за недвижим имот с номер по регистър 68134.2808.65, кв. Обеля, Район Връбница, Община Столична, в земеделска територия, начин на трайно ползване "нива" с обща площ 4.298 дка, от които отчуждени 3.614 дка, стойност на паричното обезщетение - 47296 лева. Жалбоподателите твърдят, че определената цена като обезщетение за отчуждената част от имота им е занижена и не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики. Ответната страна - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. В оспорената му част Решение № 438/12.06.2015 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор 68134.2808.65, Район Връбница, Община Столична, в земеделска територия, начин на трайно ползване "нива" с обща площ 4.298 дка, от които отчуждени 3.614 дка, стойност на паричното обезщетение - 47 296 лева, собственост на жалбоподателите. Правото им на собственост се установява от представените по делото решение № 6/14.12.1998 г. на Поземлена комисия Община Връбница, с което е възстановено правото на собственост на Асен Венков Василев върху имота и удостоверение за наследници изх. № 882/25.06.2015 г., съгласно което, след смъртта си Асен Василев е оставил за свои наследници по закон жалбоподателите по делото. От представената и приета по делото скица № 15-235735 от 11.07.2014 г., презаверена на 06.03.2015 г., издадена от СГКК гр. София е видно, че имот с идентификатор 68134.2808.65, част от който е предмет на отчуждаване с обжалваното решение, с адрес гр. София, местност "Пасище" е с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване "нива". По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имот с идентификатор 68134.2808.65 съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е изготвило заключения по делото, съгласно които: стойността на обезщетението, определено по пазарни аналози за земеделски земи в урбанизирана територия за Район Връбница за относимия период от 2.04.2015 г. до 2.04.2014 г., възлиза на сума в размер на 51 955 лева, при ползване на всички относими пазарни аналози, като нот. акт № 7/3.06.2014 г., чиито предмет е продажбата на два имота е взет предвид като една сделка с обща цена; без един аналог от сделките, нот. акт № 100/11.12.2014 г. - 33 864 лв.; при включване на всички аналози, от които нот. акт № 7/3.06.2014 г., включен като две сделки - 50 281 лева; без нот. акт № 100/11.12.2014 г. и нот. акт № 7/11.12.2014 г., като две сделки - 34 084 лева. При приемане, че имота е в урбанизирана територия, стойността, определена на база сключени сделки с имоти с подобни характеристики възлиза на сума в размер на 95 183 лева. Оценката на административния орган в размер на 47 296 лв. също е изготвена по пазарни аналози, като е включена сделка с имот, с трайно предназначение - за друг вид застрояване. Съдът възприема заключението на експертизата, като мотивирано и компетентно. Същото се основава на представените от страните доказателства, удостоверяващи извършени сделки с имоти, със сходни на отчуждавания характеристики, в относимия период, определен от ЗДС. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район Връбница, с начин на трайно ползване "нива" и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона следва да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. Съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота на жалбоподателите възлиза на сума в размер на 50 281 лева, определена в трети вариант от заключението на експертизата, при който вариант се ползват всички установени по делото относими сделки, съобразно посочените по-горе законови критерии. Неоснователно е твърдяното от пълномощника на ответника по жалбата, че този вариант се основава на неотносим пазарен аналог - нот. акт № 100/11.12.2014 г. В този нотариален акт е обективирана покупко-продажбата на поземлен имот с идентични характеристики на отчуждавания - с начин на трайно ползване нива, в Район Връбница, Столична община. Посочените в акта ограничения при ползването не променят трайното му предназначение. Неправилно административния орган е определил обезщетение в размер от 47 296 лева, използвайки неотносим пазарен аналог, извършена сделка с имот, който не е с подобни на отчуждавания характеристики, такъв, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване. Искането на жалбоподателите равностойното парично обезщетение да се определи в размер на 95183 лева, стойност определена на база сделки с имоти в урбанизирана територия, с друг начин на трайно ползване, е неоснователно. Както бе посочено, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект. Имота на жалбоподателите попада в урбанизирана територия, като част от УПИ за инженерна инфраструктура и озеленяване с решение на СОС от 28.04.2012 г., с което е одобрен подробният устройствен план, основаващ обжалваното решение на МС, като именно с този план е създаден урегулирания поземлен имот, част от който се явява и този на жалбоподателите. С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот следва да бъде определено на сума в размер от 50281 лева, на база сключени сделки в района, в който се намира и отчуждавания имот, отговарящи на критериите на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. От жалбоподателите е направено искане за присъждане на разноски по делото в размер на 2300 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, от които 2000 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева внесен депозит за вещо лице. Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 3.02.2015 г. жалбоподателите са изплатили договорена сума в размер на 2000 лева, съгласно направеното вписване в договора. В съдебно заседание ответника по жалбата на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира възражението за своевременно направено и основателно. Процесуалното представителство в случая е възникнало в хода на делото и се изразява в участие на пълномощника в две съдебни заседания в производство, чиято фактическа и правна сложност не основава направените разноски. Ето защо платеното възнаграждение в размер 2000 лв. е прекомерно и следва да се намали до размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото или на сума в размер от 900 лева, трикратният размер по чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 8 и § 1 от ДР от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се присъдят и направените разноски за изготвяне на експертиза по делото в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение