Решение № 10981 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13594/2015 г.

Решение № 10981 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13594/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от С. Т. Т., в качеството си на ЕТ с фирма "С. Т. - Бял бор 95" срещу съдебно решение № 604 от 16.10.2015 г. постановено по адм. дело № 512 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - П. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че съдът е променил доказателствената тежест за наличието на предпоставките за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ), при което, противно на закона, е направил извод за извършване от него на обществен превоз на товари. Процесните превозни билети установяват единствено законния произход на дървесината, а регистрационния талон на превозното средство е доказателство за принадлежността му. Неясно е как от съпоставката на тези документи съдът е установил наличието на облигационни отношения. В решението си съдът не е изследвал наличието или липсата на изисквания за лиценз или удостоверение за регистрация за превоз на товари с конкретното МПС. С. съдът неоснователно е игнорирал доказателствата за правото му на собственост върху процесните дърва и правото му да ги продава от същото МПС, което е временният му склад, на трети лица. Прави искане решението да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът - Началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" - П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "Спас - Терзиев - Бял бор 95" против заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") гр. П. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 15.06.2015 г., при извършване на проверка за спазване на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и Закона за движението по пътищата (ЗДвП), служители в ОО "АА" гр. П. установили, че лицето И. С. А. управлява товарен автомобил ЗИЛ 131, категория N 2 с рег. № РА 0619 АК, собственост на ЕТ "Спас - Терзиев - Бял бор 95". Установило се, че с посоченото превозно средство се извършва обществен превоз на товари - дърва за огрев, видно от превозен билет № КС245768/002322 от 15.06.2015 г. и превозен билет № КС245768/002321 от 15.06.2015 г., издадени от Държавно горско стопанство (ДГС) П., с отразени в същите купувачи - З. В. и Н. В. от с. К., без на МПС да е издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Р. Б. или заверено копие на лиценз на общността. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН), сериен номер № 198586 от 15.06.2015 г., в който са отразени същите фактически обстоятелства. В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б., съгласно която по време на работа водачът задължително представя при поискване на контролните органи удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р. Б.. От представено копие от регистрационния талон на превозното средство - товарен автомобил ЗИЛ 131, категория N 2 с рег. № РА 0619 АК, съдът е установил, че собственик на автомобила е ЕТ "Спас - Терзиев - Бял бор 95". Съдът е посочил, че предвид двата превозни билета, контролните органи са установили, че извършваният превоз е обществен, а не е за собствена сметка, тъй като автомобилът е собственост на едно лице, а превозвания товар е бил предназначен за други лица. От писмена справка - извлечение от системата на ИА "АА", както и от показанията на служителите Н. Р. и А. И., съдът е установил, че ЕТ няма лиценз за извършване на обществен превоз на товари, включително към момента на проверката. Със заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015 г. на началника на ОО "АА" гр. П. (компетентен по силата на заповед № РД-01-212 от 15.05.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"), по отношение на ЕТ "Спас - Терзиев - Бял бор 95" е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при наличието на материалните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП. Посочил е, че на служителите на ОО "АА" - П. са били представени само превозен билет № КС245768/002322 от 15.06.2015 г. и превозен билет № КС245768/002321 от 15.06.2015 г., издадени от ДГС - П., като именно това са документите, придружавали превозвания товар, от които се установява извършването на обществен превоз на товари. Превозен билет № 749192 с отразени в него като "купувач" и като "превозвач" - ЕТ "Спас - Терзиев - Бял бор 95", е представен впоследствие, а не в момента на проверката. Предвид посоченото, съдът е достигнал до извод, че е налице е превоз на дърва, предназначени за физически лица, отразени като купувачи, тоест срещу заплащане, с товарен автомобил, който е собственост на ЕТ "Спас - Терзиев - Бял бор 95". Поради това е приел, че последният е осъществявал обществен превоз на товари по смисъла на § 1, т. 1. и 2 от ДР на ЗАвтП, а не превоз за собствена сметка. Решението е неправилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б., лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. При нарушение на посоченото изискване, в глава IХ ЗАвтП е предвидено прилагането на ПАМ. Съгласно нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, за прилагане на процесната ПАМ, е необходимо да е осъществен обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или то да не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно легалната дефиниция на понятието "обществен превоз" посочена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, той е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП, "превоз на товари" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не. Анализът на § 1, т. 1, т. 2 и т. 4, б. "а" от ДР на ЗАвтП налага извод, че основната предпоставка, по която се различават "общественият превоз" и "превозът за собствена сметка" е възмездният характер на дейността. За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на товари, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. В случая административният орган не е ангажирал надлежни доказателства за възмездния характер на превоза. В хода на проведеното административно производство не са събрани обяснения от водача на МПС, нито от посочените в превозните билети купувачи на дървесината. След като в производството пред първоинстанционния съд не е установено по безспорен начин, че превозът на чужд товар е извършен срещу заплащане (или уговорка за такова), следва да се приеме, че не е доказана възмездността на предоставената услуга. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е необоснован. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва се постанови друго такова, по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора заявеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателно, поради което съдът следва да осъди Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", юридическото лице в чиято структура се намира органът издал оспорения акт, да му заплати сумата от 75,00 лв., представляваща заплатена държавна такса за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,