Решение № 4649 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8886/2014 г.

Решение № 4649 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8886/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 114Б, чрез юрисконсулт Дияна Славова против Решение № 2924 от 07.05.2014 г., постановено по адм. дело № 11186/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ) в частта, с която по жалба на Ерве Бонавентюр Асси, гражданин на Кот д'Ивоар, е отменено решение № 1190/29.07.2013 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказан хуманитарен статут на чужденеца и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Изложени са доводи, че решението в тази му част, е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано. Ответната страна - Ерве Бонавентюр Асси, гражданин на Кот д'Ивоар, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваната част от решението на Административен съд София-град е отменено Решение № 1190/29.07.2013 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата на Ерве Бонавентюр Асси, гражданин на Кот д'Ивоар, за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне на председателя на ДАБ. 3а да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че изводите на административния орган по отношение на приложението на чл. 8 ЗУБ са законосъобразни, а подадената жалба - неоснователна и недоказана. По отношение приложението на чл. 9 от същия закон обаче съдът е констатирал незаконосъобразност на административния акт. В подкрепа на този си извод е посочил, че дори и когато не се кредитират като достоверни твърденията за личната бежанска история, органът е служебно задължен - по силата на принципа за служебното начало по чл. 9 АПК, да обсъди и ненаведени твърдения от него за факти, относими към преценката на правното положение на чужденеца, в качеството му на търсещо убежище лице. Първоинстанционният съд е счел, че органът не е проверил дали съществуват заплахи за сигурността на отделните граждани и дали се извършват нарушения на човешките права в страната на произход, в това число и от властите, като основание за преценката на органа по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, относимо към предоставянето на хуманитарен статут. Приел е и това, че липсва актуална справка за сигурността на държавата по произход. Предвид изложеното съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да събере служебно и оцени всички относими доказателства и не е извършил правилна преценка на обстановката в Кот д'Ивоар, съпоставена с личната бежанска история на кандидата, поради което е отменил административния акт в частта, с която е отказан хуманитарен статут на чужденеца. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението в частта, в която се обжалва, е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Необоснована е констатацията на първоинстанционния съд, че административният орган е допуснал непълнота в изследването на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Съдът неправилно е приел, че е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ предвижда установяване на заплаха за живота, сигурността и свободата на молителя, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо лицето, на което то би било подложено при завръщането си в страната по произход. Видно от приложените по делото доказателства - интервю с рег. № УП628/11.06.2013 г., търсещият закрила не е имал проблеми в страната си на произход във връзка с изповядваната религия, не е членувал в политическа партия и не се е занимавал с политика. На 07.09.2012 г. чужденецът е напуснал Кот д'Ивоар със самолет от летището в гр. Абиджан до гр. Истанбул, легално с паспорт и туристическа виза. Целта му е била да стигне до Испания. Три месеца по-късно обаче се присъединил към група бежанци и на 16.12.2012 г. преминал пеш турско-българската граница. Мотивира напускането си с това, че в страната си на произход животът му бил застрашен, тъй като етническата група, към която принадлежал, била мразена от бунтовниците и нямало работа за тях, което не може да е основание за предоставяне на статут по см. на ЗУБ. Твърди, че след изборите през 2011 г. на 25.04.2011 г. бил арестуван от бунтовници, като не става ясно за какъв период, тъй като в интервюто с рег. № УП-628/05.04.2013 г. заявява, че е бил държан в къща около 6 часа, а в следващо интервю - че е останал в ареста в Абиджан 5 дни. Няма данни след този инцидент до момента на напускането, което е повече от година и четири месеца, чужденецът да е гонен и преследван на територията на страната му на произход. С оглед на тези данни за молителя не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установява чужденецът да е принуден да напусне Кот д'Ивоар поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната на произход. Чужденецът е напуснал страната си на произход по собствено желание, легално и с паспорт. Твърдяното задържане на чужденеца от бунтовниците през 2011 г. не е основание за предоставяне на статут по ЗУБ, тъй като същият след освобождаването му повече от година е живял необезпокояван в родината си. Посочените обстоятелства за напускането на Кот д'Ивоар не обосновават наличие на други причини от хуманитарен характер, предвидени в хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Представената по делото справка за актуалната политическа и икономическа ситуация в страната на произход и спазването на човешките права не дава основание да се приеме, че в държавата има въоръжен конфликт. От представените по делото справки за обстановката в Кот д'Ивоар е видно, че състоянието на сигурността в страната продължава да се подобрява. В разглеждания случай, предвид бежанската история на чужденеца не се установява по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Ето защо съдът, като е приел противното, е постановил решението си в обжалваната част, в нарушение на материалния закон. По изложените съображения решението в обжалваната част като неправилно, следва да бъде отменено и решено по същество, като вместо него се постанови отхвърляне на жалбата на Ерве Бонавентюр Асси, гражданин на Кот д'Ивоар срещу Решение № 1190/29.07.2013 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която е отказан хуманитарен статут на кандидата. Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение