Решение № 1344 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2009 г.

Решение № 1344 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Ивайло Димитров Стелиянов, подадена срещу решение от 16.01.2009 г., постановено по адм. дело № 1069 от 2007 г. по описа на Софийския градски съд - АК, III-Е състав. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закони, в частност на чл. 230 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (изм.), и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като провери допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от ЗМВР, образувано по жалба на Ивайло Димитров Стелиянов от гр. Русе, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № Л-989/3 от 5.02.2007 г. на директора на ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието - гр. София. С тази административна заповед на полицай Ивайло Димитров Стелиянов - надзирател в следствения арест в Русе към областното звено на ГД "Изпълнение на наказанията", за тежки нарушения на служебната дисциплина на основание чл. 20, ал. 4 от ЗИН и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, считано от връчване на заповедта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед на основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е приел, че жалбата е основателна, и е отменил заповедта като незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата, събрани в административното производство, е установено, че жалбоподателят е държавен служител от личния състав на ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието и съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗИН за тези служители се прилагат разпоредбите на част трета - "Държавна служба в МВР", от ЗМВР. Съдът е приел за установено, че дисциплинарното нарушение е извършено на 10.11.2006 г., "когато дежурната смяна в следствен арест Русе е установила, че задържания в килия № 6 е осъществил бягство". Дисциплинарно-разследващият орган е приел, че полицай Ивайло Димитров Стелиянов в грубо нарушение на чл. 25 и 31 от глава втора на Етичния кодекс за поведението на държавните служители е създал реални предпоставки за подготовката и извършването на бягството на задържаното в ареста лице. За конкретния административен спор обжалваната административна заповед не е издадена след изпълнена редовна процедура по реда на чл. 230 от ЗМВР (в редакцията на правната норма на ЗМВР, в сила от 1.05.2006 г.) във вр. с чл. 239 ППЗМВР. При наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 ЗМВР дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на министъра на вътрешните работи и се открива дисциплинарно дело. За конкретния случай дисциплинарното производство е открито със заповед на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, който съдът е приел, че е определеният по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР административен орган с правомощия да налага дисциплинарни наказания, включително и уволнение на служители категория "Е", каквато категория е уволненият полицай. Незаконосъобразно съдът е приел, че административния орган по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР е оправомощен да издава заповед за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение, за което на основание чл. 227 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание уволнение. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от закона дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително за изброените изчерпателно нарушения, като наказващият административен орган действа при условията на обвързана компетентност - т. е. възможното административно решение е само едно (да се издаде заповед за уволнение) и административният орган не разполага с избор на друго дисциплинарно наказание. В нарушение на закона съдът е приел, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, установени в чл. 230 от ЗМВР, защото министърът на вътрешните работи на основание чл. 230 от ЗМВР (в действащата редакция при издаване на заповедта) разполага с изключителна компетентност, уредена в закона, което обстоятелство не допуска административна възможност за делегиране на тази компетентност на друг орган. При установените фактически основания за административния орган, който е постановил обжалваната административна заповед, съдът е постановил незаконосъобразно решение, като следва да се отмени, като вместо него се постанови ново решение по същество на административния спор. Касационната жалба следва да бъде уважена като основателна по изложените съображения и обжалваната заповед да се отмени като постановена в нарушение на приложимия закон. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,