Решение № 12922 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8477/2016 г.

Решение № 12922 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8477/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Х. - Табак" АД - в ликвидация, чрез адв. С. П., против Решение № 1004 от 17.05.2016 г. по адм. дело № 356/2014 г. по описа на Административен съд - гр. П. (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 16251300109/14.10.2013 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. П., потвърден с решение № 22/06.01.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. П. при Централно управление (ЦУ) на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е изложил нито един конкретен мотив, по нито един конкретен документ по делото, който да обуслови направените изводи. Сочи, че липсват изобщо обсъждане на огромния по обем доказателствен материал. Излага, че липсва всякаква конкретика в съдебното решение кои точно доказателства по делото е обсъдил съда, дали всъщност ги е обсъдил в тяхната съвкупност и до какви изводи е стигнал в резултат на това обсъждане. Твърди, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и е постановил решение несъобразено със събраните по делото доказателства - включително експертизи и гласни доказателствени средства. Моли да бъде отменено решението като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АС- П.. Алтернативно иска да бъде отменено решението, както и обжалваният РА по съображения, изложени в касационната жалба и делото да бъде решено по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. П. при ЦУ на НАП, в писмена защита излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 153,65 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество съобрази следното: С обжалваното Решение № 1004 от 17.05.2016 г. по адм. дело № 356/2014 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 16251300109/14.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 22/06.01.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта за начислен ДДС в размер на 119 381,08 лв. и прилежаща лихва в размер на 42 984,25 лева. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Административният съд е посочил, че в разглеждания случай спорен е единствено въпросът за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС /Румъния, Полша, Словакия и Австрия/, доколкото ревизираното лице разполага с фактури за доставките. Аналогично на възприетото от приходната администрация, първоинстанционният съд е приел, че изискването на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС не е изпълнено и ревизираното лице не притежава нито редовно съставен транспортен документ, нито потвърждение за получаване на стоките, по смисъла на цитираната правна норма. Съдът е посочил, че така приложените по административната преписка като част от събрания доказателствен материал в хода на административното сътрудничество международни товарителници са само за част от доставките и не съдържат всички необходими реквизити - дата на получаване, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен превоза, място на разтоварване, име на лицето, предало стоките, липсват и печати на получател. Изложил е, че тези данни напълно кореспондират и с приложените от оспорващия приемо-предавателни протоколи, в които се констатира, че на една и съща дата - едновременно, хем предоставят актива на чуждестранния контрагент, натоварвайки го на съответния автомобил, хем констатират в него, че стоката е получена на съответния адрес в държавата на контрагента. В същото време за по-голямата част от доставките липсват изобщо потвърдителни писма. Съдът е приел, че от стана на ревизираното лице не са положени достатъчно усилия за удостоверяване осъществените ВОД, тъй като, на първо място, всички цитирани документи, представени от това дружество, са нечетливи, на второ място, ЧМР не са преведени на български език, на трето място, налице е некоректно изготвяне на приемо-предавателните протоколи. АС-П. е посочил, че представените от част от превозвачите пътни листове, заповеди за командировки са непълни и по никакъв начин не оборват констатациите на органите по приходите, в насока напускане територията на страната до съответния купувач в друга държава-членка на ЕС. С. е приел, че съгласно справките на Агенция "Митници" и Агенция "Пътна инфраструктура" част от автомобилите са напускали територията на страната в посока Румъния или обратно, но от това не се установява, че са транспортирали именно стоката по вид и количество, посочени в ЧМР и че такава стока е доставена и предадена на получателя, посочен в процесните фактури. При тези изводи съдът е отхвърлил жалбата на "Х. - Табак" АД - в ликвидация и е потвърдил ревизионния акт. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място следва да се посочи, че обжалваното решение съдържа вътрешни противоречия. На страница 5 от решението съдът е изложил по отношение на получателя "RASSMUSSEN INDUSTRY S. R. L. ", че "Не са представени писмени потвърждения от получателя по доставката, нито транспортни документи". Още на следващата страница (стр. 6) при обсъждането на представените от превозвачите на този получател документи съдът е приел, че има представени ЧМР. На стр. 7 от решението са обсъждани представените от ЕТ "М. Т. - М. Ч.", превозвач на посочения получател - лицензи за транспорт, фактури, ЧМР, пътни листове, заповеди за командировка и др. Същото противоречие се открива и на стр. 17 и 18 от решението по отношение на получателя "RASSMUSSEN INDUSTRY S. R. L. " от една страна съдът посочва, че не са представени транспортни документи, а от друга страна са обсъждани представени такива. Не става ясно какво е установил съдът, че не са налице доказателства в тази връзка или че са налице, но не ги кредитира. Съдът е приел, че липсват доказателства за определени факти, а настоящата инстанция констатира наличието на такива доказателства по делото, които не са обсъдени от първоинстанционния съд. С оглед на това не става ясно от мотивите на административния съд какво е приел, че не са налице доказателства в тази връзка или че са налице, но не ги кредитира. Така например за получателя "RASSMUSSEN INDUSTRY S. R. L. " съдът е коментирал 2 фактури от представените 6 бр. фактури, по които е отказано право на данъчен кредит. На стр. 5 от решението съдът е посочил, че "По фактура № 907/08.07.2010 г. за цигарено-филтърен агрегат на стойност 23001 лв. е представен приемо-предавателен протокол от 30.07.2010 г. за натоварване на машината в автомобил МАН рег. № ...../..... Няма представено ЧМР или писмено потвърждение. " В том 2, л. 354 и л. 501 от делото е представено копие от ЧМР, което се отнася за стоките по тази фактура. Дози документ не е оспорен от ответника и не е коментиран в съдебното решение. При обсъждане на представените във връзка с превоза, осъществен от ЕТ"А.-К. Т." до "RASSMUSSEN INDUSTRY S. R. L. " документи, съдът не е посочил, че е налице представено ЧМР в т. 2, л. 473, в което е посочен именно този превозвач и същото не е обсъдено по делото. Дози документ не е оспорен от ответника и не е коментиран в съдебното решение. По отношение на превозвача "Г. Д." ЕООД съдът е изложил, че "на лицето е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, но не са представени документи и писмени обяснения" като не са обсъждани представените по делото в т. 2, л. 479 и 480 ЧМР, в което фигурира като превозвач именно "Г. Д." ЕООД, както и представения в т. 2, л. 482 приемо-предавателен протокол за същите стоки. Касационната инстанция установи, че при обсъждане на документите представени във връзка с доставките към получателя "RASSMUSSEN INDUSTRY S. R. L. ", административният съд е посочил само част от тях без конкретизация. Установява се, че по отношение на този получател са представени 6 бр. фактури, 7 бр. ЧМР, 9 бр. приемо-предавателни протоколи, които не са обсъдени съвкупно и поотделно от съда. Тези доказателства не са оспорени от ответника. Такива пропуски на административния съд се констатират и по отношение на другите двама получатели. Административният съд не е обсъдил действието на закона във времето и относимите редакции на чл. 45 от ППЗДДС по отношение на разглежданите ВОД. С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че АС-П. не е формирал самостоятелни фактически и правни изводи, а е възприел установените в хода на ревизионното производство. От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства приема за установени и кои не. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът се е ограничил с обсъждане само на някои от възраженията, направени в жалбата и то повтаряйки мотивите на органа по приходите, след като е бил длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Липсата на мотиви или противоречиви мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. При липса на обсъждане на всички събрани доказателства или позоваване на такива, които не се съдържат по делото, настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, респективно да обсъжда приетите от съда заключения на назначените в хода на производството експертизи. Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключенията на вещите лица наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства конкретно по отделни получатели на ВОД като бъде посочено към коя фактура, кои ЧМР и приемо-предавателни протоколи се отнасят и какви други документи са представени в тази връзка. Ако съдът счете, че са представени нечетливи копия на документи или са налице непреведени такива, то следва да укаже на страната да представи четливи копия от документите или превод на същите на български език. Следва да бъдат обсъдени относимите доводи на жалбоподателя, събраните гласни и писмени доказателства, включително събраните доказателства в хода на проверката и тяхното приобщаване към ревизията, да се дадат указания на страната с оглед изложеното в мотивите и при необходимост да се назначат допълнителни експертизи. При решаване на делото да се вземат предвид относимите към момента на осъществяване на ВОД редакции на чл. 45 от ППЗДДС. Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,