Решение № 15634 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9897/2013 г.
ВАСII отделение26.11.2013 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Генчо Георгиев Николов, от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 5450/16.10.2012 г. постановено по адм. дело № 5075/2012 г. на Административен съд София-град, на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15634 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9897/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Генчо Георгиев Николов, от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 5450/16.10.2012 г. по адм. д. № 5075/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на същия срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-53/10.04.2012 г. на вр. и. д. началник на РДНСК-ЮЗР, с която е оставено в сила Разрешение за строеж /РС/ № 148/02.09.2004 г. на главния архитект на р-н "Красно село" при СО, на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Поддържа, че така постановеното решение противоречи на Решение № 1793/18.03.2013 г. по адм. дело № 5074/2012 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на същия, е отменена Заповед № ДК-10-ЮЗР-54/10.04.2012 г. на вр. и. д. началник на РДНСК - ЮЗР, с която е оставено в сила РС № 247/19.04.2005 г. на главния архитект на гр. София. Ответникът: началника на РДНСК-ЮЗР, чрез пълномощника му - юрисконсулт Анастасова, оспорва искането за отмяна, като неоснователно. Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становища по искането. Искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо. За да се произнесе по същество, настоящата инстанция взе предвид следното: Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът се отменя, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В този смисъл се поддържа, че решението, чиято отмяна се претендира, противоречи на последващо такова. Според искателя и двете решения са с идентичен предмет- 2 бр. Разрешения за строеж на сгради в УПИ ХХХIV-404а кв. 288а и в УПИ ХХХV-405 кв. 288а, и двата находящи се в м."България-Мотописта", р-н "Красно дело", гр. София, които УПИ-та са съседни на неговия имот - УПИ VIII-404 кв. 288а. От приложените влезли в сила решения се установява, че с решението по адм. дело № 5075/2012 г. на АССГ, съдът е отхвърлил жалбата на Генчо Георгиев Николов срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-53/10.04.2012 г. на вр. и. д. началник на РДНСК-ЮЗР, с която е оставено в сила Разрешение за строеж /РС/ № 148/02.09.2004 г. на главния архитект на р-н "Красно село" при СО, с предмет строителство в УПИ ХХХIV-404а кв. 288а на гр. София. С решението по второто адм. дело № 5074/2012 г. на АССГ, съдът е уважил жалбата на Генчо Георгиев Николов, като е отменил Заповед № ДК-10-ЮЗР-54/10.04.2012 г. на вр. и. д. началник на РДНСК - ЮЗР, с която е оставено в сила РС № 247/19.04.2005 г. на главния архитект на гр. София, с предмет строителство в УПИ ХХХV-405 кв. 288а на гр. София. От изложеното става ясно, че предмет на оспорване по двете дела са различни административни актове, с предмет различни урегулирани поземлени имота, издадени от различни органи - в единия случай от гл. архитект на р-н "Красно село" при СО /на РС № 148/02.09.2004 г./, а в другия от гл. архитект на гр. София при СО /на РС № 247/19.04.2005 г/. В този смисъл не е налице идентичност на страните и на искането, тъй като се оспорват различни административни актове, издадени от различни органи и по различно време. За да се допусне отмяна в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, е необходима пълна идентичност между страни, искане и основание по двете дела, при което едното решение - в случая решението по второто адм. дело № 5074/2012 г. на АССГ да противоречи на решението по първото адм. д. № 5075/12 г. на АССГ, чиято отмяна се иска. В този смисъл е и ТР № 6 по т. д. № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд. Поради отсъствие на предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, искането се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне. Останалите доводи в искането за отмяна, като неотносими към това производство, не следва да бъдат обсъждани Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение