Решение № 13559 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2010 г.

Решение № 13559 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Венеция Владимирова Панчева със седебен адрес гр. Плевен, ул. "Ал. Стамболийски" № 1 против решение № 63 от 30.04.2010 г., постановено по адм. д. № 167 по описа за 2008 г. на Административен съд - Ловеч. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - община Тетевен в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, разгледана по същество е основателна. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд - Ловеч е отхвърлил предявения от касационната жалбоподателка иск против община Тетевен за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лв., като част от целия иск с цена от 300 000 лв, за причинени й от незаконосъобразно бездействие на ответника имуществени вреди. В исковата си молба е посочила, че кметът на община Тетевен, по силата на съдебно решение № 6996/03.07.2007 г., постановено по адм. д. № 2465/2007 г., по описа на Върховен административен съд, е бил задължен да постанови индивидуален административен акт по чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на територията, като учреди право на преминаване през УПИ IХ-214 в кв. 36 по плана на с. Рибарица, Ловешка област, собственост на ищцата. Сочи се, че от бездействието му са претърпени посочените в исковата молба вреди. В мотивите към обжалваното съдебно решение Административен съд - Ловеч е изтъкнал, че след отказа на общинския съвет за изменение на ПУП, предвиждащ улица, без постъпило техническо предложение за други варианти за преминаване, на практика административният орган е поставен в невъзможност да финализира процедурата, инициирана от ищцата, безспорно изискваща необходимото съдействие и финансиране за проект със съответно техническо предложение. Съдът е приел за основателно възражението на ответната страна, че ответникът не може сам да определя от къде да премине ищцата. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Видно от доказателствата по делото, касационната жалбоподателка е обжалвала по реда на чл. 215 от ЗУТ отказ на кмета на община Тетевен да издаде заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, с която последният да й учреди право на преминаване през общински урегулиран поземлен имот. С решение № 6996 от 03.07.2007 г., постановено по адм. д. № 2465 по описа за 2007 г. Върховният административен съд е отменил решението на Окръжен съд - Ловеч, с което жалбата й против мълчаливия отказ, е била отхвърлена, като е решил спора по същество чрез отмяна на мълчаливия отказ. Предвид обстоятелството, че в производството по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ компетентността за решаване на административния спор е предоставена изцяло на административния орган, съдът е постановил връщане на преписката на същия, като са му дадени, указания по прилагане на закона. След връщане на преписката при административния орган, няма данни по същата молба, по която е било инициирано административното производство, приключило с отмяна на мълчаливия отказ, да е било постановен акт по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Въз основа на посоченото бездействие, ищцата е предявила настоящия иск, с който претендира присъждане на обезщетение за вреди, причинени вследствие от незаконосъобразното бездействие на административния орган да довърши административната процедура в съответствие с указанията на Върховния административен съд. В нарушение на съдопроизводствените правила, Административен съд - Ловеч е изследвал обстоятелството дали административният орган е бил във възможност да финализира процедурата, инициирана от ищцата по молба с вх. № СПК03-9/27.07.2006 г. От извода за невъзможност да се финализира тази процедура по вина на самата ищца, съдът е извел довод за липса на незаконосъобразно бездействие. Този извод е необоснован, тъй като въпросът дали процедурата по издаване на и заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ може да бъде финализирана, или не, е обстоятелство, което не може да се преценява инцидентно в настоящото исково производство. Това обстоятелство подлежи на преценка в хода на съдебно обжалване на административен акт - положителен или отказ по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, предприето на основание чл. 215 от ЗУТ. На следващо място - съдът е обвързан от фактическите основания на исковата претенция, наведени от ищцата в исковата молба, които очертават предмета на доказване и не може да излиза извън предмета на спора. В обстоятелствената част на исковата молба, ищцата твърди, че административният орган незаконосъобразно бездейства, въпреки наличие на законово задължение за действие, по предписан от нормативните актове, начин, което представлява основанието за причиняване на твърдените вреди. Съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил относимия за спора въпрос дали административният орган е имал нормативно предписано задължение за действие, произтичащо от отменителното решение на Върховния административен съд, дали решавайки спора по същество, чрез отмяна на първоначално постановения мълчалив отказ по молба с вх. № СПК03-9/27.07.2006 г. решението на ВАС задължава органа да се произнесе по искането за издаване на индивидуален административен акт. Едва след отговор на този въпрос може да се обсъжда и въпроса налице ли са останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно налице ли са вреди, от какъв характер са те и в какъв размер следва да се присъди обезщетение. Предвид наличие на отменителното основание по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на Административен съд - Ловеч следва да се отмени, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав за установяване на посочените по-горе обстоятелства. Липсата на обсъждане и произнасяне по всички основания за реализиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ от първоинстанционен съд, води до невъзможността Върховният административен съд да реши сам спора по същество. Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждан е от друг състав, който съгласно дадените указания, да изследва всички относими за спора обстоятелства относно елементите на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, настоящият състав на Върховен административен съд