Решение № 398 от 9.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1158/2014 г.

Решение № 398 от 9.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1158/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият В. Й. Р. е подал на 25.VI.2014 г. ръкописна "молба" (а всъщност - искане по реда на глава тридесет и трета от НПК) за възобновяване на делото, по което е бил осъден в двете възможни за него по закон съдебни инстанции, първата-Червенобрежкият районен съд (нохд 63/2013), втората-Плевенският окръжен съд (внохд 625/13). В молбата си Р. твърди (с посочване и на чл. 423 НПК), че е осъден задочно, но без да са били налице условията според него за такова осъждане - да бъде известен предварително - лично или чрез близките му, независимо че е отсъствал от страната. Искането на осъдения е поддържано, включително и чрез защитника му (един и същ през цялото време досега), а според прокурора е неоснователно. Според ВКС искането е неоснователно. Делото срещу В. Р. е протекло задочно само в първата инстанция от съдебната му фаза. На 18.II.2013 г. е бил редовно призован по реда на чл. 180, ал. 2 НПК (чрез майка си, като призоваването включвало и процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК). След това се наложило ЧРС да издирва Р. и било установено напускане на страната на 16.III. с. г., но не и някакъв адрес или друга възможност за свързване с него. При създалото се положение първоинстанционният съд разгледал делото съобразно с чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" НПК (за което се обявил и защитникът, даже преди да бъде проведено издирването). С присъда № 317 от 18.VII.2013 г. В. Р. получил наказание 1 г. лишаване от свобода при строг режим за кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК; присъдено е било на основание чл. 68 НК и отделното изтърпяване на предишно условно лишаване от свобода за 8 месеца. Второинстанционното дело срещу Р. не би могло да е задочно поначало (арг. от чл. 329, ал. 2 НПК) и не е протекло задочно (вж. и р. 366/2.ХII.2014 г. по нд 1001/14 на ВКС-I н. о.). Подсъдимият като жалбоподател отново не се явил, но било прието (според оформянето на върнатата призовка с отказ за приемането и?) и без възражения от защитника, наличието на редовно призоваване (този път по реда на чл. 180, ал. 4 НПК). Последвало потвърждаване на обжалваната присъда с решение № 570/7.ХI.2013 г., а на 25.II.2014 г. започнало изтърпяването на потвърденото лишаване от свобода. Според ВКС изложеното е напълно достатъчно за отхвърлянето като неоснователно на искането за възобновяване на делото. По принцип такова искане се уважава, но не и когато "осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина" (чл. 423, ал. 1 НПК). Очевидно ВКС е изправен пред последната от цитираните хипотези - не само по време на съдебното производство в първата инстанция, но и сега В. Р. не е посочил никаква уважителна причина за неявяването си. Ето защо съставът на I н. о. с оглед и на останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК