Решение № 4603 от 5.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2241/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (УС на АПИ), чрез процесуален представител юрк. И. Пантев, против решение 27053/13 декември 2024 г., постановено по адм. д. 2535/2024 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Б. И. против заповед ЧР-СП-315 от 16 февруари 2024 г. на председателя на УС на АПИ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност [заличен текст], с ранг IV старши поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, считано от 16 февруари 2024 г. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е осъдил АПИ да заплати на И. И. разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В решението си съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор относно незаконосъобразността на заповедта. Направеният извод за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3-5 АПК е обоснован. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона (поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК). Приложима е разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДСл, съобразно която служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Правилото, въведено с изр. второ на цитираната разпоредба е императивно и изисква в случаите на прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие от органа по назначаване, поради обективна невъзможност, същия да изложи в съответния административен акт фактическите обстоятелства, които в конкретния случай имат за последица невъзможност от обективен характер, служителя да не може да изпълнява служебните си задължения. В този смисъл административния акт следва да съдържа описание на нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля, за да осъществява фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Видно от съдържанието на оспорената пред АССГ заповед ЧР-СП-315 от 16 февруари 2024 г., същата е лаконична и съдържа единствено възпроизведен текст на правното основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, името и длъжността на лицето, чието служебно правоотношение се прекратява и обезщетенията, които следва да се изплатят. Липсват каквито и да са фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Мотиви не могат да се извлекат и от административната преписка, но независимо от горното следва да се отбележи, че дори такива да се съдържаха в документи, част от тази преписка, предвид императивния характер и смисъла на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ ЗДСЛ, те следва да са възпроизведени, "посочени" /т. е. да се съдържат/ в административния акт по чл. 108, ал. 1 ЗДСЛ, каквото посочване на фактически обстоятелства в конкретния случай липсва. В този смисъл законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че неизпълнението в конкретния случай от страна на органа по назначаване на императивното изискване на чл. 108, ал. 1, изр. второ ЗДСЛ е абсолютно основание за отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради неспазване на установената в специалния закон форма. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на решаващият съд, поради необсъждане на доказателства, представени с административната преписка и в частност длъжностна характеристика на служителя и доводите на касатора за невъзможност на служителя за изпълнение на служебните задължения. Както беше посочено, неспазване на императивното изискване за форма и съдържание на оспорения административен акт, визирано в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДСл е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй като непосочването на фактическите основания от страна на органа, обосноваващи обективна невъзможност на служителя за изпълнение на служебните му задължения, препятства възможността на съда да извърши преценка на тези обстоятелства по същество. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: а/ да е създадена нова фактическа обстановка; б/ същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и в/ причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си. Правилно съдът приема, че в оспорената заповед липсва конкретно посочване на задълженията, които служителят не може да изпълнява, като от събраните по делото доказателства се установява, че И. И. отговаря на въведените с длъжностната характеристика изисквания за изпълнение на длъжността и за което е получавал положителни оценки при извършените атестации след възникване на служебното му правоотношение в периода 2012 г. 2024 г. "изключително изпълнение на служебните задължения". Липсата на инициативност, действия/бездействия, с които възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи и др., не са факти и обстоятелства, стоящи извън волята на служителя и обосноваващи обективна, безвиновна невъзможност за изпълнение на задълженията, попадащи в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Органа по назначаването не е установил по делото и не е посочил като мотиви в обжалваната заповед, че е налице обективна промяна, независеща от субективната воля на страните и необходима за качествено изпълнение на служебните задължения, поради което е постановил административен акт в противоречие с материалния закон и при липсата на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Правилно съдът приема, че в оспорената заповед липсва конкретно посочване на задълженията, които служителят не може да изпълнява, като от събраните по делото доказателства се установява, че e алице съответствие на въведените с длъжностната характеристика изисквания за изпълнение на длъжността и за което са получавани положителни оценки при извършените атестации след възникване на служебното правоотношение в периода 2008 г. 2023 г. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на всички възражения и доводи на касатора при разглеждане на делото и по - конкретно, че органа по назначаване разполага с оперативна самостоятелност кои служители да освободи и кои да запази в екипа си, с който да осъществява дейността в АПИ. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл повелява, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Употребата на термина прекратява недвусмислено сочи на възлагане на правомощие, което се упражнява извън оперативната самостоятелност на органа. Това е така, тъй като при установяване на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл органа е обвързан с едно единствено решение, което е взел за прекратяване на служебното правоотношение и не е разполагал с втора възможност. Правилен и законосъобразен е и извода на съда, че от приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че И. е бил повишаван в ранг неколкократно от органа по назначаването, като рангът съгласно чл. 73 ЗДСл е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността. Повишаването в ранг се извършва въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността от държавния служител. Това обстоятелство опровергава твърденията в заповедта относно неизпълнение или некачествено изпълнение на служебните задължения. Обоснован и правилен е извода на първоинстанционният съд, че процесната заповед противоречи и на целта на закона, тъй като е прекратено служебното правоотношение на служител, за чиято длъжност няма нормативно променени изисквания за заемането й, за която служителят притежава необходимите квалификационни умения. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно представения списък на разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие от 19 февруари 2025 г., установяващи реалното им плащане. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав