Решение № 898 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2013 г.

Решение № 898 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Живел Агро" ООД, гр. Добрич, подадена чрез адв. Светломира Желязкова, срещу Решение № 631/13.03.2013 г., постановено по адм. дело № 3360/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение от 15.08.2012 г. към ЕАД № 11BG002007H0000250/11.03.2011 г. на началника на Митническо пункт "Варна -Ферибот". Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът несъобразил факта, че с подаването на ЕАД за допускане на свободно обръщение (внос) във Варна, стоката е придобила статут на "общностна", поради което последващо доказване на размера на транспорта, осъществен на територията на страната, не е необходимо. Релевира довода, че не е задължен да посочва в декларация за стойността на стоката - D. V. 1. разходите за вътрешен транспорт, след като условието на доставката е CFA, респ. - "франко превозвача" и не включва транспортни разходи в стойността на стоката. Намира, че съдът неправилно е тълкувал посочените текстове от Сборник с текстове по митническа стойност на Коментара на Митническия кодекс и необосновано се е позовал на неприложимия чл. 164 от Регламент № 2913/92. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата, моли касационната инстанция да отмени съдебното решение и да постанови друго, по съществото на спора, отменящо процесния митнически акт. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митнически пункт "Варна - Ферибот", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба, като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения: Установено е по делото, че на 11.03.2011 г. в Митнически пункт "Варна - Ферибот" са били представени документи за поставяне под режим "Едновременно допускане за свободно обращение за крайна употреба" на 1 000 000 кг. сложен фосфатен тор СУПРЕФОС, с получател на стоката "Живел Агро" ООД. Митническата декларация е регистрирана с ЕАД № 11BG002007H0000250/11.03.2011 г. При проверка в рамките на последващ контрол митническият орган е констатирал, че дружеството е осчетоводило фактура, различна от проформа фактурата, приложена към ЕАД, както по номер, така и по стойност. Осчетоводената фактура е издадена от спедитора "Дискордия" АД с предмет "спедиторска услуга" по железопътен транспорт, като твърденията на "Живел Агро" ЕООД са, че осчетоводената в дружеството фактура включва и стойността за железопътен транспорт в страната и обслужването на товара от Варна до Добрич. С оглед на горното началникът на МП "Варна - Ферибот" е издал процесното решение, с което по ЕАД № 11BG002007H0000250/11.03.2011 г. са извършени корекции на декларираната митническа стойност от 464 809,85 лева на 536 733,67 лева, съответно са изменени дължимите за вноса митни сборове и ДДС, като са определени суми за доплащане в размер на 2157,71 лева мито и 14 816,31 лева ДДС. Решаващият състав подробно е обсъдил извършения от митническите органи последващ контрол на декларираните от жалбоподателя данни на основание чл. 84в, ал. 2, т. 2 ЗМ, в резултат на което е достигнал до извода, че стойността на международния транспорт за 16 вагона е фактурираната от спедитора, поради което законосъобразно е увеличена митническата стойност с разликата над декларираната стойност на транспорта и установената действителна стойност. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 (Митнически кодекс на Общността), според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната - действително платената или подлежаща на плащане, коригирана при необходимост в съответствие с чл. 32 и чл. 33 от Регламента, вкл. и с транспортните разходи. Направен е извод в обжалваното решение, че платеното възнаграждение на спедитора от купувача при клауза на доставката "FCA" следва да се включи в митническата стойност на вносната стока, а транспортните разходи, направени след пристигане на стоката на мястото на въвеждането на митническата територия на общността - гара Варна до местоназначението им - гара Добрич не трябва да се включват в митническата стойност, само ако са разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена - чл. 33 от Митническия кодекс. Съдът е изложил мотиви и относно приложимите текстове от Коментар № 5 на Комитета за Митническия кодекс (Коментара), подчертавайки, че за да бъде удовлетворено условието даден елемент да е разграничен, то следва не само да се отправи искане чрез попълване на съответните клетки на декларация D. V. 1, но и при възможност да се установи естеството на елемента и неговата сума в парично изражение. Посочил е, че в процесния случай разходите за вътрешния транспорт не са разграничени от общата сума, която е платена на спедитора и която включва неговата комисионна и разходите за международния транспорт. Такова разграничение не е извършено и чрез представянето на проформа фактура за транспортните разходи до въвеждането, а вътрешният транспорт е на стойност разликата между сумата по окончателната фактура и проформа фактурата. Според съда е трябвало на митническите органи да бъдат представени и документи, обосноваващи размера на извършените разходи, с оглед разпоредбата на чл. 164, б. "а" от Регламент № 2454/93 г., предвиждаща че при прилагането на чл. 32, § 1, буква д) и чл. 33, буква а) от Кодекса, когато стоките са превозени по един и същ вид транспорт до място извън мястото на влизане в митническата територия на Общността, транспортните разходи се изчисляват пропорционално на разстоянието, изминато извън и в митническата територия на Общността, освен ако на митническите органи се докажат разходите, които биха възникнали според общата задължителна тарифа на навлото за пренасяне на стоките до мястото на влизане в митническата територия на Общността. С оглед на горните съображения, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Живел агро" ООД. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорът по делото се концентрира върху приложението на чл. 33, § 1, б. "а" МК, според който транспортните разходи за стоките след пристигането им на мястото на въвеждане на митническата територия на Общността не се включват в митническата стойност при условие, че са разграничени от действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките. За да разреши същия, правилно административният съд се е позовал и на коментар № 5, т. 4 от цитираното издание с препоръки до митническите органи, според която, за да се приеме, че елементът е посочен отделно, то е необходимо да се отправи искане в съответните клетки на декларацията D. V. 1 и да се посочи сумата в парично изражение, когато е възможно да се установи. Това е изрично подчертано и в Решения на СЕС по дело С-256/07, С-354/09 и С- 379/00. В т. 17 от мотивите на последното и т. 1 от диспозитива, СЕО приема, че когато разходите не са посочени отделно в митническата декларация, те се считат за част от цената, платена за стоката по чл. 29 МК и поради това са облагаеми. В случая, след като при подаването на процесната ЕАД и оформянето на митническия режим не са представени никакви доказателства за разходите за вътрешен транспорт и не е отправено изискуемото се искане чрез попълване на декларация D. V. 1, то обоснован и правилен е изводът на съда, че осъщественото с оспорвания административен акт увеличение на митническата стойност с разликата над декларираната стойност на транспорта и установената действителна стойност е законосъобразно. С оглед изложеното, решението на административния съд не е засегнато от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от резултата по спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, защото такова възнаграждение е присъдено за цялото производство от АДмС - Варна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,