Решение № 14868 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10578/2020 г.

Решение № 14868 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10578/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), действаща чрез процесуален представител - юрисконсулт, срещу решение № 356 от 25.06.2020 г., постановено по административно дело № 1097/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е: 1) отменено ЕР на НЕЛК № 1167 от 29.08.2019 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 1279 от 10.05.2019 г. при "УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД - Плевен и определена 85 % степен на увреждане без чужда помощ за срок от три години до 1.05.2022 г. на освидетелстваното малолетно лице – Г. П. от [населено място]; 2) върната административната преписка на НЕЛК за ново произнасяне съобразно задължителните мотиви по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение; 3) осъдена НЕЛК да заплати на Ц. Михова като законен представител на Г. П. направените деловодни разноски общо в размер на 730 лв., от които 10 лв. – държавна такса, 420 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. – депозит за вещо лице. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на делото по същество, като е възведено и искане за присъждане на направените разноски по делото за производството пред двете съдебни инстанции. Ответницата по касация Г. П., действаща чрез своята майка и законен представител Ц. Михова, представлявана от пълномощници – адвокати, в писмен отговор и допълнително становище оспорва касационната жалба и аргументира теза за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените деловодни разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, а касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. С процесното експертно решение на ТЕЛК от 10.05.2019 г. малолетното дете Г. П. е преосвиделствано след личен преглед, като му е определен 85 % вид и степен на увреждане без чужда помощ за три години, което е по-малък процент от определения при предходното освидетелстване 91 % при една и съща водеща диагноза – вродена глаукома на двете очи и мотиви – намалено зрение на дясното око, практическа слепота на ляво око, стромални тъмнини на роговицата, очно дъно не се оглежда. С обжалваното пред първоинстанционния съд експертно решение от 29.08.2019 г. на НЕЛК – специализиран състав по нервни и очни болести, взето по документи, е потвърдено по всички поводи ЕР на ТЕЛК, вкл. по определен процент вид и степен на увреждане, срок на инвалидизация и водеща диагноза. За да уважи оспорването административният съд е приел, че ако и ЕР на НЕЛК да е издадено от компетентен орган в изискуемата форма и при спазване на дължимата процедура, то не съответства на материалния закон, тъй като определеният процент ТНР не съответства на обективното здравословно състояние на освидетелстваното лице, което с оглед заключението на вещото лице обуславя 90 % без чужда помощ съгласно част пета, раздел първи от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и приложимата материалноправна уредба, поради което трябва да бъде споделен. Решаващият състав е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно–медицинска експертиза (неоспорено от НЕЛК) и след извършване на дължимата преценка на обжалвания административен акт с оглед критериите на чл. 146 от АПК, Административен съд – Плевен обосновано е приел в мотивите на проверяваното решение, че обжалваното пред него експертно решение е материално незаконосъобразно, понеже изводите на административните органи досежно определения процент вид и степен на увреждане на малолетното дете Г. са били опровергани. Установено е, че констатираната зрителна острота на Г. неправилно е била подведена под приложимите норми на НМЕ, защото същата обуславя 90 % ТНР, а не 85 %, както са приели административните органи. Горното обуславя, че процесното ЕР на НЕЛК е издадено в нарушаване на изискването по чл. 146, т. 4 от АПК – то не съответства на материалноправните разпоредби, съдържащи се в относимия подзаконов административен акт. За пълнота следва да се отбележи, че противно на поддържаното от касатора, съдът е посочил момента, към който се преценява обективното здравословно състояние на освидетелстваното лице, а именно – датата на постановяване на решение на първичния орган на медицинската експертиза. Предвид изложеното, като е отменил обжалваното експертно решение и е върнал преписката на НЕЛК за ново произнасяне при спазване на дадените указания, Административен съд – Плевен е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При установената по-горе неоснователност на главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на сторените по делото разноски също няма основание да бъде уважавана, а се явява основателно ответниковото искане за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 420 лв., заплатени от страната за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,