Решение № 3592 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10152/2013 г.

Решение № 3592 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10152/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по два броя касационни жалби, съответно на Директора на ОД на МВР - Велико Търново, чрез юрк. С. Гидикова, и на Митко Илиев Димитров от гр. Велико Търново, против решение № 312 от 7.06.2013 г. по адм. д. № 233/2013 г. на Административен съд Велико Търново. И в двете касационни жалби се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като с касационната жалба на Директора на ОД на МВР - Велико Търново се жали решението в частта, с която искът е уважен, а с втората касационна жалба - на Митко Илиев Димитров, се обжалва решението в частта, с която исковата му претенция е отхвърлена до пълния и претендиран размер. От страна на процесуалния представител на Директора на ОД на МВР - Велико Търново е направено искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С посоченото решение съдът, в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз, вр. чл. 18 от Договора за Европейската общност, е осъдил ОД на МВР - Велико Търново да заплати на Митко Илиев Димитров сумата от 1250 лв. неимуществени вреди, произтичащи от отговорността на държавата за нарушение правото на Европейския съюз, за периода от 1.03.2007 г. до 28.06.2011 г., през който е продължила забраната за напускане на Република България, наложена на Митко Илиев Димитров със заповед № ЯЗ-385/1.03.2007 г. на директора на ОДП - Велико Търново, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска - 11.03.2013 г. до окончателното й изплащане. До пълният размер на иска от 15 000 лв. съдът е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. За да уважи претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е събрал всички относими доказателства, които е анализирал подробно и задълбочено, и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи, които настоящата инстанция възприема изцяло. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за частичната основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 4, § 3 от ДЕС. По силата на ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установили наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно издаденият от ОД на МВР - Велико Търново незаконосъобразен акт. В конкретния случай ищецът претендира обезщетение за вреди въз основа на това, че директорът на ОД на МВР - Велико Търново е издал Заповед № ЯЗ - 385/1.03.2007 г., с която му е наложена ПАМ по реда на чл. 76, т. 3 от ЗБДС. Същата е обжалвана по съдебен ред, но жалбата му е била отхвърлена. На 28.06.2011 г. Димитров получил от ОД на МВР - Велико Търново съобщение с изх. № Я 15 331, с което го уведомили, че наложената му ПАМ е отменена във връзка с Решение № 2 на Конституционния съд на Република България. Митко Димитров е посочил, че с издаването на Заповед № ЯЗ - 385/1.03.2007 г. е била нарушена нормата на чл. 27, § 1 от Директива 2004/38 на ЕС от 29.04.2004 г., от където и произтича отговорността на държавата за нанесените му имуществени вреди. Правилно е заключението на съда, че по делото безспорно е установено наличието на всички условия за ангажиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Това, че заповедта, с която е била наложена принудителната административна мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС не е била отменена като незаконосъобразна по съответния ред, не значи, че не е изпълнено първото условие от чл. 1 на ЗОДОВ. Правилно е посочването от съда, че в случая става въпрос за вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз и по конкретно - нарушаване на разпоредбата на чл. 27, § 1 от директива 2004/38/ЕО, което България като страна членка на Европейския съюз е длъжна да правоприлага. Доказано е и наличието на настъпилата вреда, както и причинната връзка между незаконосъобразната заповед на ОД на МВР - Велико Търново и причинената вреда. Съдът обосновано е приел, че ограничението на свободното придвижване на Митко Илиев Димитров на територията на Европейския съюз безспорно му е създавало психически и емоционален дискомфорт за периода на действие на заповедта, но както правилно е посочено в обжалваното решение ищецът не е успял да докаже, че всички оплаквания, свързани с емоционалното му състояние са следствие от издадената заповед. Поради това обосновано и законосъобразно административният съд частично е уважил исковата молба на Митко Димитров за претърпени неимуществени вреди, определяйки конкретния размер по справедливост съобразно правилата на чл. 52 от ЗЗД. От изложеното е видно, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на процесуалния представител на Директора на ОД на МВР - Велико Търново за разноски е неоснователна и такива не следва да му се присъждат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение