Решение № 13088 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4532/2010 г.

Решение № 13088 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4532/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Валентин Руженов Минев, чрез процесуалния му представител адв. Ивайло Тошев, срещу решение № 1 от 6.01.2010 г. по адм. дело № 25/2009 г. на ВОС, АО, II състав, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 27-0533/28.08.2006 г., издаден от ТД на НАП гр. Шумен, потвърден с Решение № 839/9.11.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени РА и потвърждаващото го решение, както и да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е след постановяване на решение № 5062 от 15.04.2009 г. на ВАС, I отделение, по адм. дело № 344/2009 г., с което е отменено Решение № 685 от 10.11.2008 г. на Варненския окръжен съд по адм. д. № 2504/2006 г., а делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След връщането на делото и в производството по адм. дело № 25/2009 г., решаващият състав на ВОС е установил следното: РА е издаден поради наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, като данъчната основа по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и 2004 г. е определена след извършен анализ на относимите към ЗЛ обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от с. к. Установено е, че направените разходи от ЗЛ явно и съществено превишават източниците му на доходи, като за 2003 г. превишението е в размер на 70 197,73 лв., а за 2004 г. е в размер на 29 978,81 лв. и на основание чл. 18, ал. 2 от ЗОДФЛ са коригирани данъчните основи за облагане с данък за съответните години с размера на превишението. Наред с това е извършено увеличение на финансовия резултат от дейността на ЕТ "Валентин Руженов" на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за 2003 г. със сумата 19 610,32 лв. и за 2004 г. със сумата 22 085,88 лв. представляващи разлика между декларираната и установената при ревизията отчетна стойност на продадените стоки. Съдът е констатирал, че търговецът е осчетоводил по дебита на сметка 501 "Каса" и по кредита на сметка 101 "Основен капитал" средства в размер на 65 000 лв., за които ДЗЛ е посочило, че са от предоставени заеми. В тази връзка е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства за реалното им получаване. Наред с това липсват доказателства физическите лица, от които се твърди, че е получен заем да са внесли в страната посочените и дадени в заем средства. Според съда представеното извлечение от банковата сметка на лицето Георгиев за налични суми и направената от него декларация не може да се приеме като факт, доказващ предаването на сумата в полза на Валентин Минев. По отношение на издадения запис на заповед съдът е счел, че също не оборва констатациите в РА, тъй като липсват доказателства лицето Захари Йоцов да е внесло суми в страната и да е предало суми на ЗЛ Валентин Минев. По делото е прието заключение на ССЕ, като съдът не е възприел констатациите на вещото лице във връзка с получените от жалбоподателя заемни средства, както и не е кредитирал заключението и в частта относно размера на търговската надценка. Посочено е, не са ангажирани доказателства, които да оборят констатациите в РА относно търговската надценка. Съгласно представената счетоводна политика на ЕТ, използваната от същия търговска надценка е 40 %, поради което и изложеното в ССЕ относно търговската надценка не кореспондира с представените писмени доказателства. Според съда възприетата от предприятието счетоводна политика трябва да се спазва през целия отчетен период, за да има достоверност на данните и да може да бъде изчисляван този показател. Ако е налице промяна през годината, то тя се оповестява по съответния ред, като промените могат да бъдат в следствие на обективни обстоятелства и/или промени в нормативната база съгласно НСС "Счетоводна политика" действащ към процесния период. С оглед изложеното, ВОС е отхвърлил жалбата на ЕТ срещу РА като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания РА. Съдът е констатирал, че по делото е безспорно установено от фактическа страна обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба данъчният орган може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 от същата разпоредба основа, когато е налице едно от обстоятелствата и в случая това е относно несъответствие на декларираните приходи, доходи и източници за финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Въз основа на анализ окръжният съд е направил обоснован извод, че констатациите на РА не са оборени от жалбоподателя. Този негов извод е правилен и в съответствие с доказателствата по делото. По отношение на заемните средства получени от Захари Йоцов следва да се посочи, представеният запис на заповед не може да докаже както наличието на договор за заем, така и реалното получаване на сумата. В тежест на жалбоподателя е да докаже по несъмнен начин получаването на средствата по заемите, каквото доказване не е проведено както в ревизионното, така и в съдебното производство. Във връзка с увеличението на финансовия резултат от дейността на ЕТ "Валентин Руженов" на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), правилен е извода на съда, че съгласно представената счетоводна политика на ЕТ, използваната от същия търговска надценка е 40 %, поради което и изложеното в ССЕ относно търговската надценка не кореспондира с представените писмени доказателства. Възприетата от предприятието счетоводна политика следва да се спазва през целия отчетен период, за да има достоверност на данните и да може да бъде изчисляван този показател. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на окръжния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не следва да бъдат присъдени разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд - първо А отделение,