Решение № 7194 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16111/2009 г.

Решение № 7194 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16111/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мила Стефанова Стайкова чрез пълномощника й адвокат Диана Игнатова против решение № 85 от 23.10.2009 г. по адм. дело № 213/2009 г. на Шуменския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № 263 от 2.06.2009 г. на изпълнителния директор на ДП "Кабиюк", град Шумен и са присъдени разноски по делото в полза на ответната страна. Релевира доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна чрез пълномощниците си изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни не изразяват становище по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Приема за правилно и обосновано становището на административния съд, че оспореният акт не е нищожен. При установените нарушения на тръжните условия, законосъобразно жалбоподателката е била отстранена от участие в търга. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с препращащата разпоредба на чл. 55, ал. 3 ППЗДС. Образувано е по жалба от Мила Стефанова Стайкова против заповед № 263 от 2.06.2009 г. на изпълнителния директор на ДП "Кабиюк". С нея е обявено класирането и е определен участник, спечелил проведения търг за отдаване под наем на бос № 25 за отглеждане на коне с площ от 7.68 кв. м. от южна част от конюшна, кадастрален № 38, находящ се в района на комплекс "Хиподрум" - град Шумен. Същевременно са посочени отстранените кандидати и причините за отстраняването им. Възразила е, че заповедта е нищожна, като издадена от некомпетентен орган. В тази връзка счита, че само областният управител има правомощие да провежда процедурата. Останалите възражения касаят допуснати нарушения при провеждане на самата процедура, свързани с незаконосъобразното й отстраняване. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че със заповед № РД 56-31 от 14.04.2009 г. министърът на земеделието и храните е наредил на държавното предприятие "Кабиюк" да отдаде под наем обекти - негова собственост, между които и двадесет и осем бокса по реда на ППЗДС, като заповедите за откриване на търговете и за определяне на спечелили участници да бъдат предоставени на принципала за одобрение. В изпълнение на тази заповед, изпълнителният директор на предприятието на свой ред със заповед № 169 от 15.04.2009 г. е наредил отдаване под наем чрез търг на бокс № 25, определил е условията на търга и е утвърдил тръжната документация. Сред описаните необходими документи от нея са посочени ценово предложение - поставено в самостоятелен непрозрачен запечатан плик с надпис "Предлагана цена" и проекто-договор, подписан от кандидата в 2 екземпляра. В установения срок са подадени три предложения, отворени от комисията на 26.05.2009 г. При отварянето им, тръжната комисия е констатирала, че жалбоподателката е попълнила в проекто-договора цената, с което е нарушила изискването тя да се съдържа в отделен плик и я е отстранила от участие. По същите мотиви е отстранена още една участничка. Единственото допуснато търговско дружество е определено за изпълнител. При тези данни по делото, съдът се е занимал с възражението за нищожност на заповедта. На първо място е приел, че целият комплекс не е определен, като спортен обект, доколкото не е представен акт на Министерския съвет за определянето му, като такъв. На второ място се е позовал на АЧДС № 970 от 10.09.2004 г., в който е отразено, че имотът е предоставен за управление на държавното предприятие. Съобразил е обстоятелството, че за определен период от време със заповед на областния управител вписването на предоставеното управление е било заличено. Тази заповед обаче е отменена с друга заповед на областния управител от 11.08.2009 г. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и е счел, че изпълнителният директор на основата на делегирани права от министъра на земеделието и храните е материално компетентен да открие, проведе и приключи търга. Приел е за неоснователно възражението за незаконосъобразно допускане до участие на търговското дружество, доколкото е безспорно установено, че подаденото от него предложение е в установения със заповедта срок. На следващо място е обсъдил доводите за незаконосъобразно отстраняване на жалбоподателката. Анализирал е приложената оферта, от която е видно, че в проекто-договорите е вписана предложената цена. Това е отчетено, като нарушение на правилото, въведено в чл. 51, ал. 3 ППЗДС и съставлява основание за отстраняване на предложението от участие в класирането. Съдът е приел за неоснователно и последното възражение за допуснато нарушение на условията по чл. 45 от правилника. Счел е, че при подаването на три заявления за участие, не е съществувала пречка за провеждането на търга по ал. 1 на цитираната разпоредба. Въз основа на тези доводи е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се твърди отново нищожност на заповедта за определяне на участник, спечелил търга. Страната се позовава на факта, че със заповед № РД 15-198 от 9.11.005 г., областният управител е заличил отбелязването в графа девета на АЧДС № 970 от 10.09.2004 г. Заповедта от 2005 г. е произвела действието си и по време на откриването, организацията и провеждането на търга. Наистина тя е отменена с последваща заповед № РД-18-105, но това е станало на 11.08.2009 г. - т. е. след издаване на оспорения административен акт. Настоящата инстанция намира доводите за неоснователни. Съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал. 2 ЗДС, предприятията по чл. 62, ал. 3 ТЗ могат да отдават под наем имотите, предоставени им за управление. Фактът на предоставянето се установява със съответните доказателства за създаването и не би могъл да се заличи под формата на поправка на очевидна фактическа грешка в акта за частна държавна собственост, дори и за целта да е издадена нарочна заповед. Отделно от това не може да не се отбележи, че в цитирания АЧДС е описан имот с площ от 453.286 кв. м. с конюшна /кад. № 26/ - ЗП 627 кв. м. и балансова стойност 8427 лева. В същото време предмет на търга е бокс 25 от конюшна, кад. № 38. Видно от съставен впоследствие акт за публична общинска собственост № 3032, вписан в службата по вписванията на 24.07.2009 г. - конюшната с кад. № 38 е с идентификатор 83510.663.310.4 и се намира върху поземлен имот с идентификатор 83510.663.310. По делото са представени съдебни решения във връзка с проведено исково производство по реда на чл. 108 от ЗС. Искът е предявен през 2005 г. от МРРБ против държавното предприятие за предаване владението на три недвижими имота. Между тях е и ПИ кад. № 83510.663.310. По иска е образувано гр. дело № 3279 на ШРС, приключило с решение № 782 от 1.11.2007 г., с което ревандикационният иск е отхвърлен, като неоснователен. Решението е оставено в сила с въззивно решение от 24.04.2008 г. по в. гр. дело № 20/2008 г. В решаващите си мотиви, въззивният съд изрично е приел, че МРРБ, като представител на държавата не е доказал, процесният имот по никакъв повод да му е бил предоставян за управление и стопанисване. От построяването си хиподрумът, а понастоящем Ездова база "Хан Аспарух" е била управлявана и стопанисвана от ответното предприятие, като впоследствие е включена и в имуществото му на юридическо лице. Касационно производство във връзка с процеса по чл. 108 ЗС не е провеждано, тъй като с молба от 25.08.2009 г. областният управител на Шуменска област е оттеглил подадената касационна жалба. При наличие на приключил с влязло в сила на 1.10.2009 г. решение спор за собственост, в който със сила на присъдено нещо е прието, че базата е собственост на държавното предприятие, същото е било компетентно да проведе търг за отдаване под наем на имоти, части от тази база. Отделно от това е налице валиден административен акт, с който МЗХ е делегирал на изпълнителния директор на предприятието правомощието да открие и проведе търга, както и да определи участника, който го е спечелил. Съответно са издадени и заповедите на същия министър за одобряване, както на административния акт във връзка с откриване на процедурата, така и на този, по нейното приключване. Ето защо оспорената заповед е издадена от компетентен орган в пределите на предоставената му с чл. 19, ал. 2 ЗДС и заповед на МЗХ компетентност и не е нищожна. Неоснователни са и доводите за допуснати нарушения при отстраняване на касаторката от участие в търга. Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ППЗДС има за цел да обезпечи пълната секретност на предложената цена до момента на отваряне на пликовете с надпис "Предлагана цена". Поради това е въведено императивното изискване ценовата оферта да се представи в отделен запечатан, непрозрачен плик, поставен в плика със заявлението за участие. Жалбоподателката е изписала цената на попълнената от нея бланка на проекто-договор, поставена в общия плик със заявлението и по този начин е допуснала нарушение на законовото изискване. Поради това правилно е отстранена от участие. Издадената заповед е законосъобразна и като е отхвърлил жалбата срещу нея поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. В касационната жалба се оспорва и размерът на присъдените в полза на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че те не могат да надвишават минималното адвокатско възнаграждение съгл. чл. 143, ал. 3 от АПК. Съдът е присъдил в полза на държавното предприятие възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лева, който е установен с договор за правна помощ и не е прекомерно завишен. Поради това и в тази част касационната жалба е неоснователна. С оглед изхода на настоящото производство, направеното искане от пълномощниците на ответната страна и установените разходи с договор за правна защита и съдействие и издадена въз основа на него фактура, касаторката ще следва да заплати сумата 360 лева - разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение