Решение № 12826 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14271/2016 г.

Решение № 12826 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14271/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. В. А.- Ч. от гр. П., подадена чрез пълномощник против решение № 534/19.10.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 353/2016 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЧР-2-30/28.03.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), т. е. поради съкращаване на длъжността "главен експерт" в Регионална дирекция "Социално подпомагане - П., считано от 01.04.2016 г. Поддържа се, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му, както и тази на оспорената заповед. Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението по съображения, че разпореденото с вътрешните правила указание към органа по назначаването за извършване на подбор между служителите като част от процедурата, не е било спазено. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: От доказателствата по делото се установява, че със заповед № РД 01-278/28.02.2012 г. изпълнителният директор на АСП е утвърдил вътрешни правила за подбор на служителите в Агенцията за социално подпомагане. Същите уреждат реда и условията за назначаване, преназначаване и прекратяване на трудовото и служебното правоотношение на служителите с АСП в съответствие с Кодекса на труда и Закона за държавния служител. В чл. 48 и сл. от тези правила е детайлно регламентирана процедурата по извършване на подбор, като видно от съдържанието на разпоредбите, тази процедура касае само служителите по трудово правоотношение, каквото нормативно изискване съществува и в КТ. Липсата на изрично упоменаване, че същата е неприложима за държавните служители, т. е. за тези по служебно правоотношение, не означава, че те не са изключени и задължение за органа да извърши подбор съществува и по отношение на тази категория, каквото становище застъпва прокурорът. Още повече, че употребените в чл. 48, ал. 1 от правилата понятия са "има право на подбор и може в интерес на работата...", след което разпоредбите имат вече императивен характер при извършването на подбора и прекратяването на трудовите правоотношения. Съдът също е изложил съображения и в тази насока, които се споделят. По същество правилно е прието в решението, че е налице реално съкращаване на заеманата от Ч. длъжност, тъй като спрямо предходното длъжностно разписание е налице намаляване с една щатна бройка за "главен експерт" в РДСП - от 4 на 3. Следователно има намаляване на броя на служителите, които изпълняват една и съща длъжност. При това положение е изцяло в дискреционната власт на органа по назначаването да реши на кой служител да бъде прекратено служебното правоотношение. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски, но няма данни такива да са направени в касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,