Решение № 2853 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8937/2019 г.

Решение № 2853 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8937/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по касационна жалба на Ц. Георгиева, подадена чрез процесуален представител против решение № 4292 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 13545/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ), в частта, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № Ж-111/31.08.2017 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията). С обжалваното нейно решение е отхвърлена жалбата на Георгиева в частта й отнасяща се до разположените видеокамери в съсобствения имот на страните (относно камери № 4, 5 и 6) с оглед наличието на установените от чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на другия съсобственик - С. А., чрез притежаваното от него търговско дружество "Хронос консулт "ЕООД – собственик на камерите за видеонаблюдение. Иска се отмяната на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните оплаквания на касатора, наведени в касационната жалба, са за неправилно приложение на материалния закон, тъй като обработката на личните данни не е извършена с цел защитата на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, както и че тези интереси, защитавани от процесните камери в настоящия случай нямат преимущество пред интересите на физическото лице, за което се отнасят данните – хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – П. Алексов не взема отношение по жалбата. Ответникът – С. А. в качеството на управител на "Хронос консулт" ЕООД не взема отношение по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба по отношение на видеокамера с № 4. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. При разглеждането й по същество установи следното: За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение на КЗЛД е валиден и законосъобразен административен акт, който не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Въз основа на приетата административна преписка, съдът е отговорил на доводите на жалбоподателката и е направил заключение за липса на нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД - обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо и частично неправилно. Този извод настоящият състав извежда след обсъждане на събраните по делото доказателства, като намира следното от фактическа и правна страна по отношение на извършеното нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД: В мотивите на решението на КЗЛД и това на Административен съд С. - град е посочено, че личните данни на Ц. Георгиева са обработени от "Хронос консулт" ЕООД, представлявано от управителя С. А. в качеството му на администратор на лични данни посредством разположените камери за видеонаблюдение с номера № 4, 5 и 6 за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни - охрана на неговото имущество. Настоящият състав не споделя заключението на АССГ, че има правомерно обработване на лични данни при условията на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД по отношение на камера № 4. От установените по делото данни за местоположението на тази камера и периметъра на нейния обхват е видно, че макар и предназначена да осигурява постоянно наблюдение на вх...да на сладкарницата, с която цел поставянето й се свързва, по същество с нея се извършва постоянно наблюдение и на входа на жилищната сграда, който жалбоподателката обитава и на подхода към него. Очевидно това надхвърля законните интереси на собственика на сладкарницата – "Хронос консулт" ЕООД, свързани с опазване на личното имущество на дружеството, каквото се явява въпросната сладкарница и накърнява неприкосновеността на личния живот на жалбоподателката и на останалите живущи в този вход, които не са дали съгласие за поставянето й по този начин. Поради това не може да се приеме, че интересите на дружеството имат преимущество пред интересите на физическото лице и съответно, че е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Що се отнася до камери с № 5 и 6 настоящият състав споделя извода, направен от АССГ, че те са насочени към вътрешния двор, където има разположени маси на сладкарницата и са предназначени да опазват имуществото на дружеството и по никакъв начин не накърняват личния живот на живущите в сградата. Предвид изложеното са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Ц. Георгиева срещу решението на КЗЛД по отношение видеокамера № 4. Административният акт следва да се отмени в тази му част, а делото като преписка да се върне на Комисията за ново произнасяне съобразно мотивите. С оглед изхода на делото на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 527 лева съобразно уважената част на жалбата от общо направени разноски от 1580 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,