Решение № 23 от 25.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 61/2010 г.

Решение № 23 от 25.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 61/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Частният тъжител М. С. М. е обжалвал по реда на чл. 351, ал. 5 НПК разпореждането от 15 декември 2009 г. на съдията по ал. 4 от разпоредбата, ръкописно изготвено върху друга негова жалба, която именно е върната с разпореждането, като неподлежаща на разглеждане по касационен ред (основанието за връщане по чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК). Оспореното разпореждане е издадено, защото частният тъжител е останал недоволен от решение № 82 от 12 ноември 2009 г. по вчнхд № 189/2009 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на районния съд в същия град за прекратяване на нчхд № 307/2009 г., образувано по частната тъжба на М. Оспореното разпореждане на РОС е мотивирано - макар и не изрично - с ограниченията в чл. 346 НПК относно съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване. Разпореждането на РОС от 15 декември 2009 г. е оспорено първо пряко във ВКС (вх. № 35 от 8 януари 2010 г.), но впоследствие делото е комплектовано в РОС и с постъпването му във ВКС е станало повод за образуване на сегашното дело. Жалбата на частния тъжител по реда на чл. 351 НПК съдържа различни по характер негови възражения, но не и такива, които биха могли да имат значение за правилността на разпореждането на РОС от 15 декември 2009 г. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище за неоснователност на жалбата до ВКС. Върховният касационен съд намери жалбата за неоснователна. Оспореното с нея разпореждане е правилно, след като законът не допуска касационната проверка на съдебните актове за потвърждаване на постановено вече прекратяване на наказателното производство в първата инстанция (а не за неговото прекратяване за първи път във въззивната инстанция). Ръководен от изложеното, ВКС - I наказателно отделение