Решение № 9521 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2012 г.

Решение № 9521 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пловдив, против решение № 73/12.01.2012 г., постановено по адм. дело № 2342/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № 363/10.08.2011 г. на директора на РУСО гр. Пловдив и преписката е изпратена за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорените административни актове. При условията на евентуалност моли решението да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено като прекомерно. Ответникът по касационната жалба - Диана Огнянова Захариева от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Слав Даскалов, оспорва жалбата. В писмен отговор се излагат съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура по същество дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение № 363/10.08.2011 г. на директора на РУСО гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № О-15-000-00-00417686/30.06.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 15.04.2011 г. до 2.01.2012 г. по молба-декларация вх. № 15-999-11-00042552/10.06.2011 г., като съдът е изпратил административната преписка на административния орган за ново произнасяне и постановяване на решение по същество на спора при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Съдът е осъдил РУСО - гр. Пловдив да заплати на Диана Захариева сумата 750 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови този акт съдът е приел, че неправилно е отказано отпускането на исканото от Диана Захариева обезщетение за бременност и раждане за периода от 15.04.2011 г. до 2.01.2012 г., тъй като, макар подадената от същата декларация от 7.12.2007 г. да е след срока, посочен в чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, то тази декларация следва да се приеме като основание за промяна на вида на осигуряването, на основание чл. 4, ал. 1, вр. ал. 4 от наредбата. Съдът е приел, че са спазени изискванията по чл. 48а КСО, като се е позовал на заключението на съдебната експертиза, с което е установено, че за релевантния 12-месечен период са внасяни суми, изчислявани върху различен осигурителен доход през различните месеци, но като размер на всяка от осигурителните вноски - съответстващ на всички осигурителни рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Съдът е направил извода, че след като жалбоподателката е отговаряла на всички изисквания по чл. 48а КСО, неправилно й е отказано отпускане на исканото парично обезщетение. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Диана Огнянова Захариева, ответник в настоящото производство, е подала на 7.12.2007 г. декларация за възобновяване на дейност като самоосигуряващо се лице, в която е посочила начало на дейността от 23.11.2007 г., както и че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. На 1.12.2010 г. е настъпил осигурителният риск бременност и раждане, във връзка с което е представен болничен лист серия А-2010 № 0786519, за временна неработоспособност за периода от 1.12.2010 г. до 2.01.2010 г. с оглед изплащане на обезщетение. От Диана Захариева е подадено заявление-декларация с вх. № 15-999-11-00042552/10.06.2011 г. за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за периода от 15.04.2011 г. до 12.01.2012 г. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че лицето е осигурено за всички осигурителни рискове, за периода от 1.12.2009 г. до 30.11.2010 г., като за този период са внесени всички осигурителни вноски от лицето, тъй като това се установява от неоспореното заключение на изслушаната по делото счетоводна експертиза. Следователно лицето е имало изискуемия по чл. 48а КСО осигурителен стаж от 12 месеца, за който са внесени осигурителните вноски съгласно заявеното осигуряване. В разпоредбата на чл. 48а КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От започването на дейността като самоосигуряващо се лице, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО Диана Захариева в това си качество е осигурена задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Съгласно чл. 4, ал. 4 КСО лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ, с променено наименование в сила от 1.01.2010 г./, в редакцията действаща през процесния период преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010 г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Такава декларация в случая е подадена от Диана Захариева на 7.12.2007 г., т. е. след посочения в разпоредбата 7-дневен срок, считано от декларираната дата на започване на дейността - 23.11.2007 г. В декларацията е посочено, че същата ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, считано от 23.11.2007 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки подаването на декларацията от 7.12.2007 г. след срока по чл. 1, ал. 3 от наредбата, то следва да се отчете разпоредбата на чл. 1, ал. 4 и да се приеме, че лицето валидно е заявило промяна на вида на осигуряването от 1.01.2008 г., т. е. от следващата година. В чл. 1, ал. 4 от наредбата е предвидено, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната година. Предвид тази разпоредба декларацията следва да се приеме за валидна за промяна на осигуряването поне от началото на следващата календарна година - 2008 г., тъй като е подадена до края на м. януари на съответната година - 2008 г. /в този смисъл решение № 15278/14.12.2010 г. по адм. дело № 9677/2010 г., решение № 10988/26.07.2011 г. по адм. дело № 4528/2011 г., 2682/23.02.2012 г. по адм. дело № 13184/2011 г. и други, всички на шесто отделение на ВАС/. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че към датата на настъпване на осигурителния риск, Диана Захариева има придобит изискуем 12 месеца осигурителен стаж по чл. 48а КСО, попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО и като самоосигуряващо се лице по свой избор е избрала да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената декларация по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ, чието действие се преценява с оглед разпоредбата на ал. 4 на същия член, внесени са дължимите осигурителни вноски. Поради това, съдът правилно е отменил оспорените административни актове и е върнал делото за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Жалбата в частта, с която се претендира намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, е основателна. По делото са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по договора за правна защита и съдействие. Размерът на това възнаграждение обаче не е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с осъществената в тази връзка правна защита. Наред с това по подобни казуси е налице практика на ВАС, която е постоянна от период преди подаване на жалбата. Предвид това, размерът на възнаграждението следва да бъде намален на 450 лв., предвид естеството на правния спор, за който е предоставена правната защита и регламентацията по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл решението следва да бъде отменено в частта, с която са присъдени разноски на жалбоподателката за разликата над 600 лв., от които 450 лв. - за адвокатско възнаграждение и 150 лв. за вещо лице. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за производството пред настоящата инстанция е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. по договор за правна защита и съдействие /л. 18 от делото/, поради което следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,