Решение № 12183 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13011/2018 г.

Решение № 12183 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13011/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (ред. преди ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с § 149, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) против решение № 5307/22.08.2018 г. по адм. дело № 1767/2018 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отменена негова заповед № ДН-00-1/18.01.2018 г., издадена на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касационната жалба е подадена чрез процесуален представител юрисконсулт С. Грозданов, като се поддържа, че решението на АССГ е необосновано по отношение извода на съда за установена безпристрастност у дисциплинарния съвет в хода на проведеното дисциплинарно производство, следваща се от публично изявление на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с дисциплинарното наказване на К. Димитров, в качеството му на служител при Главна дирекция "Автомобилна инспекция" при ИААА. В касационната жалба и хода на делото по същество, касаторът поддържа искане за отмяна на първоинстанционното решение и решаване на делото по същество. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна – К. Димитров, представляван от адв. Е. Велкова, оспорва възраженията на касатора за неправилност на решението и допълва, че са налице необсъдени от АССГ основания, обуславящи незаконосъобразност на обжалваната заповед. Възразява се против допустимостта и значението на представените с касационната жалба декларации. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя списък по реда на чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа се, че съдът не е разграничил политическото изказване на министъра с професионалните задължения на дисциплинарнонаказващия орган, който е длъжен да извърши проверката обективно и въз основа на закона, както е и направил. Според прокурора в материалите по делото няма нито едно доказателство, което да сочи необективност или тенденциозност при извършване на проверката. Съдът неправилно бил интерпретирал доказателствата по делото и е нарушил материалния закон, и е постановил необосновано решение, като е отменил процесния акт, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма при спазване на материалния закон, при липса на извършени съществени процесуални нарушения. Касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АССГ е приел за основателна жалбата на К. Димитров против заповед № ДН-00-1/18.01.2018 г. (заповедта) на изпълнителния директор на ИААА, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като заемащ длъжността началник на областен отдел "Автомобилна администрация" – София към ГД "Автомобилна инспекция" в ИААА. Изводът на АССГ за незаконосъобразност на заповедта е мотивиран с установено по делото публично изявление от 12.06.2017 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), в качеството му на "горестоящ ръководител", което опорочава обективното (безпристрастно) изпълнение на задълженията на дисциплинарния съвет. Установено е, че чрез публичното съобщение, предхождащо провеждането на дисциплинарното производство, е разпространено разпореждане на министъра за "освобождаването на началника на Областния отдел "Автомобилна администрация" – София К. Димитров". Това съобщение за "разпореждане", според съда по съществото си изключвало законосъобразното провеждане на последвалото дисциплинарно производство и представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е неправилно. По делото няма спор по фактите относно съдържанието и момента на разпространение на изявлението на МТИТС. Съдът обаче е извел необоснован, поради своята недоказаност, извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в издаване на процесната заповед при условията на безпристрастност у членовете на дисциплинарния съвет, породена от съобразяването на поведението им с разпореждането на министъра, в качеството му на "горестоящ ръководител". Правилно с оглед данните по делото, касаторът е възразил, че доказателства за предубеденост на състава на дисциплинарния съвет и на ДНО липсват. При това положение, АССГ не е имал фактическо основание да приеме, че проведеното след изявлението на министъра дисциплинирано производство е опорочено от гледна точка независимостта и безпристрастността на участващите в него длъжностни лица. Освен това няма нито житейско, нито правно основание да се презумира (оборимо или необоримо) "пристрастие" при изследването и разглеждането на въпроса за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя у членовете на ДС и ДНО от факта, че МТИТС публично е "разпоредил" освобождаването на служителя. Фактическото съвпадение между крайния резултат от проведеното дисциплинарно производство и "разпореждането" на МТИТС също не може да се приеме за пряко доказателство за зависимост в процесуалното поведение и констатациите на членовете на ДС и ДНО спрямо МТИТС. Това е така, тъй като липсват доказателства за координираност или субординация спрямо МТИТС при изясняване фактите и обстоятелствата по извършените нарушения от страна на ДС и санкционирането им от страна на ДНО. При тази липса на доказателства, само по себе си обстоятелството, че МТИТС е горестоящ орган спрямо изпълнителния директор на ИААА не предполага извод за несъмнена зависимост на последния при упражняване на правомощията му като ДНО или зависимост в работата на ДС. При постановяването на обжалваното решение, АССГ е ограничил съдебната проверка единствено до значението на процесното "разпореждане" към законосъобразността на заповедта. Съдът на практика в решението не е осъществил пълноценна проверка и не е формирал правни изводи по отношение основанията по чл. 146, т. 3 – 5 от АПК. Липсата на пълноценни мотиви към решението, които да позволяват упражняването на ефективен касационен контрол, гарантиращ ефективността на двуинстанционно производство и правото на защита на страните, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяната на решение и връщането на делото за разглеждането от друг състав на АССГ. С оглед изхода от спора съдебни разноски не се дължат. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,