Решение № 13899 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2020 г.

Решение № 13899 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Й. Й. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат Ташев, срещу решение № 267 от 1.07.2020 г., постановено по адм. дело № 234/2020 г. от Административен съд – Хасково. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение за налагане на финансова корекция (РНФК) № 26/06/3/0.0.3762/2/01/04/01 от 22.06.2018 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Хасково (ОД на ДФЗ). С касационната жалба се релевират доводи за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдържа се искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) относно прилагането на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, при което процесният административен акт да бъде отменен, а алтернативно да се признае приложението на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата) във вр. с чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, отнасящо се до възстановяването на първото плащане по договора за финансово подпомагане. В открито съдебно заседание претендира и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – директорът на ОД на ДФЗ – Хасково не се ангажира със становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира за неоснователно и искането за отправяне на преюдициално запитване. Счита, че решението като правилно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Хасковския административен съд е било образувано по жалба на Й. Й. срещу РНФК № 26/06/3/0.0.3762/2/01/04/01 от 22.06.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ – Хасково, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 33, ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 9, ал. 1, т. 1 от договор № 26/06/3.0.3762 от 19.06.2017 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е прекратен договор за отпускане на финансова помощ № 26/06/3.0.3762 от 19.06.2017 г. и на ползвателя по него е определена финансова корекция в размер на 19558, 00 лв., представляваща получено по договора първо плащане. В резултат на проведен по жалба на Й. съдебен контрол за законосъобразност върху посочения акт, с решение № 18 от 8.02.2019 г. по адм. дело № 669/2018 г. Административен съд – Хасково е обявил същия за нищожен като издаден от некомпетентен орган. Това решение е отменено от Върховния административен съд с негово решение № 3273 от 4.03.2020 г. по адм. дело № 3952/2019 г. Касационната инстанция е приела за неправилен извода за липса на материална компетентност на издателя на акта. Делото е върнато за произнасяне по законосъобразността на РНФК на останалите основания. При новото разглеждане съдът е приел, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, при съобразяване на законовите изисквания за форма и съдържание и спазване на процесуалните правила. Във връзка с материалната законосъобразност на акта, след като е обсъдил относимите разпоредби на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата) и клаузите по договор № 26/06/3.0.3762/19.06.2017 г., съдът е приел, че посочените в акта правни основания съответстват в пълна степен на установената фактическа обстановка. За безспорно установено съдът е приел, че между Й. Й. и ДФЗ е сключен договор с ДФЗ № 26/06/3/0.0.3762/19.06.2017 г. за отпускане на финансова помощ, по силата на чл. 3, ал. 3 от който заявката за второ плащане се подава в срок до 10.05.2018 г., като жалбоподателят не отрича, че не е спазил този срок. Като спорен съдът е определил въпроса дали причините, довели до забавянето на жалбоподателя, могат да бъдат окачествени като непреодолима сила или извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 2 от договора. След като е съобразил ангажираните от страна на жалбоподателя доказателства (болничен лист Е 20177950702 от 21.05.2018 г. от МЦ "Дева Мария", гр. Бургас, за временна неработоспособност за периода от 6.05.2018 г. до 15.05.2018 г. поради общо заболяване, с режим "домашен – амбулаторен", в който била вписана бележка: "късно потърсен, издава се за минало време" и амбулаторна карта) съдът е приел, че същите не установяват наличие на възникнала непреодолима сила. За ползвателя по договора било възможно в рамките на един месец преди 10.06.2018 г. да подаде заявлението с изискуемите документи. Това водело до извод, че липсата на предприети от страна на жалбоподателя действия за изпълнение на поетото по силата на чл. 3, ал. 3 от договора задължение да подаде заявката за второ плащане до 10.05.2018 г. не била пряка и непосредствена последица от непреодолима сила или извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 2 от договора, за да бъде изпълнено условието на ал. 1 от същата разпоредба, по силата на която ползвателят можел да бъде освободен от отговорност за своето неизпълнение. За жалбоподателя съществувала възможност да извърши заявяването в рамките на един месец преди изтичането на тази крайна дата в периода 10.04.2018 г. - 6.05.2018 г. – датата на която е бил хоспитализиран, или да организира заявяването чрез надлежно упълномощаване на друго лице. С тези съображения съдът е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е извършил подробен фактически и правен анализ и се е произнесъл по всички възражения в жалбата. Достигнал е до обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 33, ал. 4 от Наредба № 10 ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договор № 26/06/3/0.0.3762 от 19.06.2017 г. заявката за второто плащане се подава в срок до 10.05.2018 г., но не по-рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл. 6, ал. 1 от договора. Правилно от доказателствата по делото съдът е приел като безспорно установено, че до визираната в договора дата заявка за второ плащане не е подадена, като с това не е изпълнено нормативно установеното в чл. 33, ал. 4 от Наредба № 10 задължение и договорното задължение по чл. 3, ал. 3 от сключения с ДФЗ договор за отпускане на финансова помощ. Обоснована е и преценката, че обстоятелството, че на 10.05.2018 г. оспорващият е бил в отпуск по болест, по никакъв начин не изключва възможността в периода отпреди постъпването в болница същият да организира подаването на заявката си за второ плащане лично или чрез пълномощник в рамките на уговорения срок. Неоснователни са и твърденията на касационния жалбоподател, че представеният болничен лист доказвал наличието на извънредни обстоятелства. Легалната дефиниция на понятията "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" е дадена в разпоредбата чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към която норма препраща параграф единствен, т. 16 от приложимата в случая Наредба № 10 от 10.06.2016 г. По силата на чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. В гореизброените обстоятелства, визирани в чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета не се съдържа временната нетрудоспособност, за каквато свидетелства представения болничен лист за периода 6.05.2018-15.05.2018 г. Отчетен е и фактът, че болничният лист е бил издаден по-късно, а именно на 21.05.2018 г. с вписана в него забележка: "късно потърсен, издава се за минало време". С оглед на констатираните факти, правилно съдът е приел, че Й. Й. не е бил в твърдяната обективна невъзможност да подаде в срок заявката за второ плащане. По отношение на твърдението за нищожност на акта като издаден от некомпетентен орган, както вече беше отбелязано, този въпрос е решен с влязло в сила съдебно решение, по силата на което е потвърдена материалната и териториална компетентност на издателя на спорното решение за налагане на финансова корекция. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване цел за уеднаквяване на практиката на страните-членки, относно институтите "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства". Конкретно зададеното питане е дали настоящото представяне на обективна невъзможност за изпълнение на договорни задължения от страна на жалбоподателя поради заболяване, хирургична намеса и период на възстановяване се покриват с изведеното значение на двата термина и дали в тази хипотеза административният орган следва да предостави нов срок за изпълнение на договорните задължения или да приложи хипотезата на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10. Разпоредбата на чл. 628 от ГПК поставя като условие за отправяне на запитване (по преценка на съда), разпоредбата от правото на Европейския съюз или на акт на негов орган, да е от значение за правилното решаване на делото - т. е. следва да е налице преюдициалност, каквато в случая не е налице. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол, като преценката за това принадлежи на съда. С оглед еднообразното правоприлагане в целия ЕС обаче и най-вече с оглед правилното прилагане на съюзните разпоредби, производството по отправяне на преюдициално запитване, както СЕС отбелязва, е инструментът за сътрудничество между национален съд и СЕС, в който последният дава насоките по тълкуване на правото, с оглед спецификите на интеграционния правопорядък. От друга страна, съгласно т. 11 от Препоръките на СЕС към националните юрисдикции, във връзка с отправяне на преюдициално запитване, същото следва да е необходимо, за да може националната юрисдикция да разреши спора, с който е сезирана, като искането следва да е свързано с предмета на спора, с който съдът е сезиран. Второ, в случая не е налице необходимост, а оттам и предпоставки за сезиране на СЕС, защото по реда на чл. 267 от ДФЕС, Съдът има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а така формулирани, някои от въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, т. е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган което, освен че е недопустимо, е и предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. Затова и преюдициалното тълкуване не е необходимо. По изложените съображения решението на Административен съд – Хасково като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение като неоснователно. Ответникът не е отправил претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,