Решение № 3949 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1675/2016 г.

Решение № 3949 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1675/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ИА "Автомобилна администрация", чрез процесуалния представител С. Н., против решение № 24 от 30.11.2015 г. постановено по гр. дело № 29/2015 г. от Административен съд - Г. с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, както и разноски пред двете инстанции. Развива подробни доводи по същество на спора, като счита, че при присъждане на деловодни разноски по ГПК и АПК, не е поставен въпроса за задължителността на ползването на адвокатска защита при административнонаказателните дела. Ползването на такава защита е изборно и е право на задълженото лице, а не задължение. Освен това в административнонаказателното производство не могат да се прилагат по аналогии норми предвидени в НПК, извън изрично посочените случаи, което прави искът по ЗОДОВ недоказан, поради липса на изискуемите се по закона предпоставки. Ответната страна - в писмено становище-отговор, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура също дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Позовава се на наличието на пряка причинна връзка между платеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление и настъпилите вреди претендирани по реда на ЗОДОВ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е уважил, като основателен, предявения иск от К. К. Д., против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 (двеста) лева, произтичащи от отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от предявяване на исковата молба 02.10.2015 г. до пълното изплащане на обезщетението. Със същото решение е осъдил касатора да заплати на ищеца по иска разноски по делото, в размер на 310 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че наказателно постановление № 27-0000322 от 20.08.2013 г. на Началника на ОО "КД-ДАИ" - Г., с което на ищеца Дончев е наложена глоба в размер 200 лева е отменено с влязло в сила решение № 496 от 24.07.2015 г. на Районен съд - Г., постановено по н. а. х. д. № 467/2013 г. Ищеца по настоящото производство, в качеството си на жалбоподател в производството по обжалване на НП, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат. От представените договори за правна защита и съдействие, съдът е приел, че предявения иск в размер на 200 лева е основателен и доказан. Въз основа на тази фактическа обстановка, решаващият съд е приел от правна страна, че съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2 от 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Направил е извод, че независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. В тази връзка съдът е приел, че е налице първата от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като е установено, че наказателно постановление, с което на ищеца Дончев е наложена глоба в размер 200 (двеста) лева, е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място решаващият съд е приел, че с оглед спазването на принципа за равенство на страните и с оглед справедливостта, което е задължение и върховен дълг на правораздавателните органи, ищеца следва да бъде обезщетен за вредите от незаконосъобразна административна дейност. Въз основа на този извод е счел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение във връзка с водене на НАХД пред РС - Г. има характер на увреждане (вреда) по смисъла на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Във връзка с изложеното, решаващият съд е направил извод, че след като фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъществен, за ответната страна възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение. Решението е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Няма спор в съдебната практика, че дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици, както правилно е приел първоинстанционния съд. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът - наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Този основен извод е залегнал и в цитираното съвместно тълкувателно решение на ВАС и ВКС. Вярно е, че законодателят не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, следва да подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него. Ще следва да се уважи и искането за присъждане на разноски за тази инстанция от 300 лева. Видно от представеното пълномощно и договор за правна помощ № 008110, серия А, претендираните разноски действително са направени. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение,