Решение № 647 от 19.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на Я. Шивачев от гр.Бургас, чрез пълномощник адв.Е.Фотева, срещу Решение 373 от 17.03.2022 г., постановено по адм. дело 1166/2020 г. по описа на Административния съд - Бургас, с частта с която е отхвърлен евентуално предявения иск за осъждане на Община Бургас да заплати обезщетение на Шивачев в размер на 1 600 лева за причинени неимуществени вреди в периода от вечерта на 28.05.2020 г. до предявяване на иска, от незаконосъобразно фактическо бездействие по освобождаване на автомобил с рег. [рег. номер] от страна на длъжностни лица при Общинско предприятие Транспорт, при община Бургас, в периода след 23,56 ч. на 28.05.2020 г. до 17,18 ч. на 05.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното издължаване. Касационният жалбоподателя поддържа, че решението в обжалваната част е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяна по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Посочва, че решението е недопустимо, тъй като решаващият съд не е допуснал изменение на предмета на иска, в частта относно служебната принадлежност на служителите на ответника, съобразявайки твърдението, че процесните актове са издадени от служители от общинската администрация на община Бургас, а не на ОП Транспорт факт отразен при завеждане на иска. Сочи, че съдът е допуснал и редица нарушения на процесуалните правила, като: не е разпределил конкретно доказателствената тежест в процеса, съгласно чл.170 от АПК; не се е произнесъл по искане за обезпечаване на доказателства довело до унищожение на видео и аудио записи от процесния паркинг; отказал е към делото да се присъединят материалите по адм.д. 1476/2020г. по описа на АС-Бургас; не е извършил анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания, което е довело до неяснота относно оценъчната дейност на съда. Излага съображения и за неправилност и необоснованост на изводите на съда досежно недоказването на фактическо бездействие по освобождаване на автомобила и настъпване на вреди от същото. Иска обезсилване на решението в обжалваната му част, като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или отмяна на решението в обжалваната част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и постановяване на ново, с което исковата претенция се уважи изцяло. Ответникът Община Бургас не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна, но не по заявените от касатора съображения: Производството пред Административния съд-Бургас е образувано по искова молба на Я. Шивачев против Община Бургас, с искане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чл. 205 и при условията на чл.204, ал. 2-4 от АПК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 600 лева за причинените му неимуществени вреди, в периода от вечерта на 28 май 2020 г. до предявяване на иска, от незаконосъобразно задържане на автомобил с рег. [рег. номер] от страна на длъжностни лица при ОП Транспорт за периода след 23.56 часа на 28 май 2020 г. до 17.18 часа на 05 юни 2020 г., което задържане е основано на нищожен устен изричен отказ за освобождаване на автомобила, постановен през нощта на 28 срещу 29 май 2020 г. от служител на ОП Транспорт при община Бургас и нищожен, и впоследствие оттеглен, устен изричен отказ за освобождаване на автомобила, постановен на 05 юни 2020 г. от служител на ОП Транспорт при община Бургас, като алтернативно е поискано от съда да приеме, че неимуществените вреди са причинени от незаконосъобразно фактическо бездействие по освобождаване на автомобил с рег. [рег. номер] от страна на длъжностни лица при ОП Транспорт, в периода след 23.56 часа на 28 май 2020 г. до 17.18 часа на 05 юни 2020 г. Ищецът е претендирал и законната лихва върху обезщетението от предявяване на иска до окончателното издължаване. Първоинстанционният съд е приел така предявеният иск за нередовен и с разпореждане от 24.06.2020 г. е дал конкретни указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности, а именно: да се посочи административния акт/бездействия, от които са произлезли претендираните неимуществени вреди; да конкретизира административния акт, за който се твърди че е нищожен и да се посочи, в какво се състои незаконосъобразността му; да се укаже твърдяното фактическо бездействие от страна на длъжностни лица при ОП Траспорт, по отношение на кои техни задължения, произтичащи пряко от нормативен акт са осъществени или по отношение на кои действия, по кой закон, административния орган е бил длъжен да извърши. Поради неизпълнение на дадените указания, с определение от 02.07.2020 г. съдът е върнал исковата молба като нередовна и е прекратил производството по делото. Определението е отменено от ВАС със съображенията, че съдът е следвало да прецени дали се касае за нищожен или оттеглен административен акт или алтернативно - за незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган, след което да прецени основателността на исковата претенция. В изпълнение указанията на ВАС, решаващият съд е разгледал иска. С определение от 22.02.2021 г. производството по делото е спряно до постановяване на окончателен съдебен акт по адм.д. 1476/2020 г. по описа на АС-Бургас, с предмет законосъобразността на отказ на длъжностно лице при ОП Транспорт за освобождаване на МПС, собственост на ищеца. С определение 2156 от 29.10.2021г., постановено по адм.д. 1476/2020 г. жалбата на Шивачев против устен отказ за освобождаване на процесния автомобил, постановен от длъжностно лице в дирекция УКОРС при община Бургас е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Определението по адм.д. 1476/2020 г. по описа на АС-Бургас е оставено в сила от ВАС, като в мотивите на определение 13045 от 21.12.2021г. по адм.д. 11895/2021г. касационната инстанция е приела, че по делото не се оспорва административен акт, а действия, извършени от длъжностно лице, които не се основават на административен акт или закона. След възобновяване на производството съдът е установил, че на 28.05.2020 г. в 9,16 часа по отношение на лек автомобил, марка Пежо, модел 307, рег. [рег. номер], собственост на Шивачев, била приложена принудителна административна мярка (ПАМ) преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, на основание чл. 171, т. 5, бук. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), разпоредена от длъжностно лице в Общинско предприятие Транспорт при Община Бургас. В изпълнение на ПАМ, лекият автомобил бил транспортиран и оставен на общински наказателен паркинг, находящ се на ул. Оборище в гр. Бургас. На същата дата, в 23,56 часа Шивачев отишъл на наказателния паркинг, заплатил разходите по репатриране на лекия автомобил, в размер на 79,20 лв., отказал да попълни предоставена му от св.Христов декларация, във връзка със съставяне на АУАН, с информация, че лично е паркирал автомобила и си тръгнал без да получи автомобила. На 05.06.2020 г., с телефонно позвъняване, ищецът бил поканен да вземе автомобила си от наказателния паркинг. В 17.18 часа на същата дата, след като първоначално служител на общината отказал в устна форма да върне автомобила по причини - дължими такси за престой на автомобила в периода 28.05.2020 г.- 05.06.2020 г. и последвала консултация с юрист от общината и без допълнително заплащане на такси за престой, Шивачев получил лекия си автомобил от служител на Дирекция Управление при кризи, обществен ред и сигурност (УКОРС) при община Бургас, за което попълнил разписка на гърба на протокола от 28.05.2020 г. за вдигане на автомобила. По делото били разпитани и петима свидетели един свидетел на ищеца и четирима на ответника. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел иска за допустим, но по същество за неоснователен. С оглед съдържанието на исковата молба и позовавайки се на определение 13045 от 21.12.2021г. по адм.д. 11895/2021г. по описа на ВАС, съдът е счел, че иска е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия - задържане на процесния автомобил на наказателен паркинг в периода от 23.56 часа на 28 май 2020 г. до 17.18 часа на 05 юни 2020 г., извършени от длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Решаващият съд е приел, че не са доказани елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - от една страна, по безспорен начин не било установено на ищеца да е отказано връщането на автомобила и за процесния период същият да е правил опити да получи автомобила си и да му е отказано и от друга страна, неустановяване на претърпени неимуществени вреди, поради което отхвърлил заявената искова претенция. Настоящият състав на ВАС намира постановеното решение за неправилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице чл. 4 от същия закон. Съгласно текста обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като отговорността не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при извършване на административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото. Очертава се спорното материално субективно право като основание, петитум и страни по спора. Предвид спецификата на производството по чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 от ЗОДОВ е недопустимо в това производство евентуалното и алтернативното обективно съединяване на искове. В случая искова молба е неясна, като неяснотата не е отстранена и след постановяване на определение 13045 от 21.12.2021г. по адм.д. 11895/2021г. по описа на ВАС. В обстоятелствената й част липсва конкретика и надлежно изложение в какво точно се изразява незаконосъобразното действие или бездействие на ответника, от което се претендират причинени неимуществени вреди. Не са посочени фактическите действия, произтичащи пряко от правни норми, които административният орган е бил длъжен да извърши, като по делото в нито един момент не е посочено и изяснено, кои са относимите законови разпоредби досежно реда за задържане и връщане на процесния автомобил. Първоинстанционният съд след постановяване на определение 13045 от 21.12.2021г. по адм.д. 11895/2021г. по описа на ВАС и възобновяване на производството, повторно е следвало да укаже на ищеца да конкретизира от какво претендира вредите от незаконосъобразно действие или бездействие и да посочи какви точно фактически действия е следвало да извършат служителите на ответника и въз основа на кои правни норми. С приемането едва със съдебното решение, че вредите се претендират в резултат на действия, извършени от длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона, без изричната конкретизация на ищеца в тази насока, съдът се е произнесъл по ненадлежно въведен предмет на делото. Очертаването на предмета на спора чрез посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, има правно значение за очертаване на предмета на делото, а впоследствие и за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Неяснотата на отправеното до съда искане е рефлектирало и върху постановения от съда диспозитив и върху формулираното в касационната жалба искане за отмяна на процесното решение. По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно, следва да се отмени и делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за ново разглеждане. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 и т.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение