Решение № 1965 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 264/2016 г.

Решение № 1965 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 264/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез процесуален представител юрк. Славова срещу решение № 6708/03.11.2015 г., постановено по адм. дело № 3194/2015 г. на Административен съд - С.-град (АССГ). В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - М. Х., не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационна жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неснователна при следните съображения: За да постанови този резултат, Административен съд - С.-град е приел, че е налице неосъществяване на действия от страна на Държавна агенция за бежанците по регистриране на молби за закрила подадени от М. Х., гражданин на Афганистан с вх. № Л - 25993/03.12.2013 г.; Л - 345/14.01.2015 г. и молба с вх. № 536400 - 1162/28.01.2014 г. за периода след 11.02.2014 г., когато същите са били получени в ДАБ при МС. П. е, че бездействието е извършено от администрацията при ДАБ, и е осъдил компетентното длъжностно лице при ДАБ, да извърши предписаните от ЗУБ действия, по подадените молби за закрила от М. Х. Решението е правилно. Неоснователни са възраженията на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон, допуснати от състава на АССГ, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. При разглеждане на делото и постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Безспорно установено от съда по делото е, че от М. Х. са били подадени молби за закрила с вх. № вх. № Л - 25993/03.12.2013 г.; Л - 345/14.01.2015 г. и вх. № 536400 - 1162/28.01.2014 г., чрез дирекция "Миграция" - МВР при СДВНЧ - Л. до председателя на ДАБ при МС. С. разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗУБ, дирекция "Миграция" - МВР е препратила молбите на Х.на ДАБ на 11.02.2014 г., като същите са достигнали до ДАБ на 11.02.2014 г. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗУБ, председателят на ДАБ предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут по силата на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. и на международните актове по защита на правата на човека. Във всички случай, когато се търси закрила, чрез предоставяне на бежански и/или хуманитарен статут, председателят на ДАБ е длъжен да извърши регистрацията на чужденеца, подал молба за предоставяне на статут и да открие лично дело съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУБ, като снеме данните по чл. 63, ал. 2 от ЗУБ. Така дължимите действия са фактически и произлизат пряко от закона, поради което неизпълнението им попада в приложното поле на чл. 257, ал. 1 от АПК. Правилно съставът на АССГ е приел, че при започнало с подадена молба за закрила производство, органът може да бездейства само при спряно производство на някое от основанията по чл. 14 от ЗУБ. Изводът на административния съд, че необоснованото бездействие на административния орган е продължило повече от необходимото и надхвърля значително разумния срок за извършване на фактически действия по регистриране на молбата на Х. е правилен и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Видно от представените по делото доказателства е, че органът е спрял да извършва действия по молбата, без каквато и да е обосновка и издаване на съответния акт по чл. 14 или чл. 15 от ЗУБ. Изцяло в съответствие с приложимите национални норми, цитирани в самото решение е изводът на съда, че касаторът следва да извърши предписаните от ЗУБ действия по произнасяне на молбата за закрила на касационния ответник по делото. Предвид гореизложеното, правилна е преценката на съда, че по молбата на М. Х. до ДАБ е възникнало задължение по чл. 61, ал. 2 ЗУБ, като в случая е налице бездействие на административният орган по нея. Органът е обвързан от искането, с което е сезиран и дължи произнасяне именно по него, като съгласно разпоредбите на чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и чл. 23, ал. 2, т. 1 от УП на ДАБ, отговорен за ръководството и осъществяването на дейността е председателят на ДАБ. Ето защо, решението, предмет на обжалване, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,