Решение № 13720 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2020 г.

Решение № 13720 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуалният представител на М. Динева от [населено място] срещу Решение № 2107/21.04.2020 г. постановено по адм. д. № 3841/2019 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, поради което е направил своите правни изводи в противоречие със закона. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неуважаване искането на жалбоподателката за изготвяне на допълнителна съдебно-техническа експертиза. Сочи се, че оспорения административен акт е съобразен с фактическото разположение на двата имота, като са отчетени правата на собствениците съобразно представените документи за собственост. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. В с. з. процесуалният представител на касационната жалбоподателка поддържа изцяло оплакванията в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Началник служба геодезия, картография и кадастър-София редовно призована не се явява, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Ответниците И. Дянков и И. Неделчев редовно призовани не се явяват, не изпращат представители в съдебното заседание и не вземат становище по касационната жалба. Ответната страна Х. Неделчев се явява лично и оспорва основателността на касационната жалба. Ответникът Столична Община чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното съдебно решение като постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отменил по жалба на И. Дянков, Х. Неделчев и И. Неделчев Заповед № 18-2149/27.02.2019 г. на Началника на СГКК-София, с която на осн. чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банкя, одобрена със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на поземлен имот с идентификатор 02659.2193.3328 по скица –проект № 15-539247 от 3.11.2016, нанася се част от поземлен имот пл. № 2397 в кв. 153 по плана на гр. Банкя и се извършва въз основа на Протокол за съдебна делба № 15 от 15.05.1980 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същият е постановен в нарушение на закона. Съдът е приел, че действително е налице грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, тъй като е налице разминаване между нанесения в КККР имот на заинтересованата страна пред първата инстанция М. Динева и действителното му положение, но тази грешка не се отстранява с процесното изменение на КК, тъй като одобрената съгласно него граница не съответства на съдебната делба от 1980 г. Решението е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, подлежащ на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните касационни пороци. Развитите от касационната жалбоподателка съображения не се кредитират от настоящия състав и не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Доказателствените искания на страните, направени в хода на съдебното производство са уважени с оглед техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Отказът на съда да допусне допълнителна съдебно-техническа експертиза е основателен с оглед разпоредбите на чл. 201 ГПК приложим по силата на чл. 144 АПК. Съгласно сочената законова разпоредба допълнително заключение се възлага когато изготвеното заключение не е достатъчно пълно и ясно, каквато хипотеза не е налице в конкретния случай. Поставените допълнителни въпроси от процесуалният представител на М. Динева са без значение при преценката за законосъобразност на административния акт. Решението на Административен съд- София град е постановено и при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал е всички факти от значение за спорното право и е извел правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспорената пред Административен съд- София град заповед е незаконосъобразна. Аргументите на касационната жалбоподателка за противното не се споделят от настоящата инстанция. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е заповед на Началника на СГКК-София издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР-непълнота или грешка. От събраните по делото доказателства, в това число и допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, приета от съда като компетентна, обективна и обоснована се установява, че действително е налице грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР изразяваща се в несъответствие в границата между имотите на касационната жалбоподателка и ответниците И. Дянков, И. Неделчев и Х. Неделчев, която грешка следва да бъде отстранена по предвидения за това в закона ред, което и е било поискано. Но с оспорената заповед тази грешка не се отстранява, тъй като новите обекти в кадастъра не са нанесени в съответствие с документите за собственост-одобрената спогодба за делба, с която са решени въпросите относно правата на собственост и скицата на вещото лице към протокола. Нанесените основни кадастрални данни не съответстват на отразеното в спогодбата, която се явява акт от който страните черпят правата си и на който се позовава административния орган при издаване на оспорената заповед, тъй като одобреното въз основа на сключения между страните предварителен договор от 16.12.2003 г. изменение на регулационния план със Заповед № РД-50-35/19.03.2004 г. не е проявило своето вещноправно действие и планът не е приложен. С влязло в сила съдебно решение е отхвърлен искът за обявяване на предварителния договор за окончателен. От заключението на вещото лице се установява, че одобрената със заповедта граница между процесните имоти е съобразно съществуващата на място материализирана ограда, която съвпада със западната граница на имот с пл. № 1111 по неодобрен КП от 1982 г. Същата не е нанесена в кадастралната основа на ДРП одобрен през 1985 г. Границата по спогодбата от 1980 г. е зелената линия по цифрите 51-52 по комбинираната скица към заключението на вещото лице. Тази кадастрална граница е от КП от 1973 г. и е между имотите с планоснимачен № 2403/бивш 2354 и № 2397. Последния произхожда от имот планоснимачен № 2353/цитиран в спогодбата/ разделен на три имота. При тези данни, правилни са изводите на решаващия съд, че оспорената заповед на Началника на СГКК-София е незаконосъобразна. С нея не се постига целта на закона-границите на имотите да отговарят на действителното положение и документите за собственост. Пред вид на изложеното обжалваното решение, с което е уважена жалбата срещу заповедта за изменение на КККР като правилно постановено, при липса на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение