Решение № 3889 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12324/2021 г.

Решение № 3889 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12324/2021 г., IV о., докладчик председателят Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/, подадена от Н. Х., гражданка на Сирия, чрез процесуалния й представител адвокат Кобуров, срещу решение № 608 от 11.11.2021 г. постановено по адм. дело № 1018/2021 г. на Административен съд – Хасково. Релевирани са доводи за неправилност на съдебният акт, незаконосъобразност и при неправилно приложение на материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на съдебното решение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника адв. Гитева с доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кушев, оспорва жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Н. Х., гражданка на Сирия, срещу решение № 3124/24.09.2021 г. на заместник-председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административния съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазени административнопроизводствени правила, както и че същия отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се съдържали както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на чуждия гражданин. Административния орган е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона. Съдът е споделил извода на административния орган, че чуждият гражданин е принуден да остане извън държавата си по произход, тъй като същата е изложена на реална опасност от тежки посегателства поради въоръжен конфликти. Същевременно е прието за правилно от първоинстанционния съд, че е взет предвид факта че чуждия гражданин в продължение на осем години е живяла съвсем легално на територията на Турция и е извършил преценка и на сигурността на територията на тази държава. Въз основа на което е прието, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията на която е живяла чужденката в продължение на осем години, да се приеме за трета сигурна държава. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Напълно обосновано с оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец история при проведените с нея две интервюта, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че лицето не установява, че е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Проведени са и две интервюта, като според разказа на лицето и регистрационния лист, е сирийски гражданка, с етническа принадлежност - [етническа принадлежност], вероизповедание - [вероизповедание], е напуснала страната си по произход със семейството си през 2013 г. и почти осем години е живяла в Турция легално. Като причина за напускането на Сирия е изтъкната общата ситуация на несигурност в страната, породена от водещите се там военни действия. Кандидатка за бежанец е заявила, че е напуснал Турция поради липсата финансови средства. Декларирала е, че не е подлагана на преследване на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и че не е имал проблеми с властите в Сирия и в Турция, не е бил жертва на насилие, не е имал заплахи към нея или семейството й. Всички тези елементи от личната бежанска история не установяват условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Така, изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервютата, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не се установява същата да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Сирийската гражданка не е споменал нито една основателна причина, поради която не би могла да се завърне в Турция. Всички тези елементи сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на Н. Х. доказва недвусмислено, че лицето е напуснало Турция изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. На следващо място административният орган и съдът са приели за установено, че в държавата и на произход Сирия, към настоящ момент Н. Х. би била изложена на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт. Въпреки това, обаче, е установено, че от 2013 г. чужденката живее необезпокояван в Република Турция, заедно със семейството си, като част от същото към момента се намира там. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителката по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с нея интервюта налагат именно направения извод, че липсват доказателства да е била изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането и в Турция. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният съдът не е анализирал политическата обстановка на страната ведно с бежанската история. Административния съд е извършил анализ на политическата обстановка и е достигнал до извода, че в Сирия към настоящ момент е неподходящо завръщането на чуждия гражданин оглед протичащия към момента въоръжен конфликт, но предвид обстоятелството заявено от кандидата за закрила, че същата от осем години живее необезпокоявано в Турция правилно е прието, че същата представлява трета сигурна страна. По делото са представени справки за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Република Турция. Правилно е прието, че Турция се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. Н. Х. е пребивавала в Турция, като част от семейството й още е в страната, не сочи основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е била изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Правилно съдът е приел, че е налице връзка между чужденеца и Турция, доколкото тя е пребивавала легално в страната от 2013 г. и я е напуснала по икономически причини, в търсене на по-добър живот. Там живеят членове на семейството й, поради което правилно е прието, че Турция представлява "трета сигурна държава" по смисъла на ЗУБ. По тези съображения настоящият състав приема, че като е счел решението на заместник-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение