Решение № 3309 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9453/2018 г.

Решение № 3309 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9453/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към МС/МКВПМС/, представлявана от министъра на вътрешните работи, чрез гл. юрисконсулт Н. Я., против Решение № 3799/05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 10522 по описа за 2017 г. на Административен съд С.- град, с което е отменен мълчалив отказ на МКВПМС за предоставяне на възстановителна помощ на Р. Н. в частта за сумата от 5 749 лева, представляваща разлика между заплатената помощ от 17 121 лева и пълния размер на официално установените щети по жилището в размер на 22 870 лева, и делото е изпратено като преписка на Комисията за решаване на въпроса по същество чрез правилото по чл. 29, ал. 2 от ПОДМКВПМС. С решението е осъден Министерски съвет за заплати на Р. Н. сторените разноски по делото в размер на 310 лева. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подчертава се, че липсва годен за оспорване административен акт и пасивна процедуална легитимация, като се отбелязва и обстоятелството, че срокът за обжалване на мълчалив отказ е изтекъл с оглед молбата на жалбоподателката от 11.04.2016 г. Молбата към съда е да бъде отменено решението и присъдени сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Р. Н., чрез адв. И. В., в съдебно заседание и в депозиран писмен отговор, оспорва жалбата изцяло и излага подробни съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С.–град е мълчалив отказ на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане при Министерски съвет на Република България да се изплати възстановителната помощ на Р. Н., съобразно влязло в сила Решение № 301 от 03.04.2014 г. по адм. дело № 542/2013 г. на Административен съд – П.. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Производството пред Административен съд - П. е било образувано по жалба на Р. Н. срещу Решение № 1 от 11.02.2013 г. на МКВПМС, с което е било отказано да бъде предоставена възстановителна помощ в размер на разликата до официалната оценка на щетите на стойност 14 654 лв., като е отпусната помощ в размер от 9 757 лв. С Решение № 301 от 03.04.2014 г. по адм. д. № 542/2013 г. на АдмС – П. е бил отменен по жалбата на Неделкова отказът на МКВПМС за предоставяне на възстановителна помощ в размер на разликата над размера от 9 757 лв. до официалната оценка на щетите по жилището на стойност 14 654 лв., като делото е било изпратено като преписка на МКВПМС за ново произнасяне по същество, във връзка с искане на Кмета на община П. в частта му, отнасяща се до жилищния имот, собствен на жалбоподателката, по повод Молба, вх. № 110 от 22.05.2012 г. до Кмета на общината, при съобразяване с указанията дадени в мотивите на същото решение. С молба, вх. № 102-07-3057/18.06.2015 г. до МКВПМС, във връзка с влязлото в сила на 08.05.2014 г. Решение № 301/03.04.2014 г. по адм. д № 542/2013 г. на АдмС – П., Неделкова е поискала произнасяне от МКВПМС съобразно указанията в съдебното решение и предприемане на действия по предоставяне на възстановителната помощ. Поради факта, че не били предприети действия/ и след проведен разговор от процесуалния представител на Неделкова със секретаря на МКВПМС/ за пълното окомплектоване на преписката, била подадена и следваща молба до Комисията с дата 11.04.2016 г. Към нея било приложено заверено копие от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице по адм. д. № 542/2013 г. на АдмС – П., както и заверено копие на протокол от съдебно заседание, проведено на 05.03.2014 г., в което заседание е било прието заключението по експертизата, оценяващо сумата за основен ремонт на 22 870 лв. Жалбоподателката получила уведомление с изх. № 12 Д-5248-7/21.08.2017 г. на Кмета на община П., от което било видно, че по Приложение № 2 към т. 6 на Протокол № 2 от 06.07.2017 г. на МКВПМС, е отпусната възстановителна помощ в размер на 4 807 лв. с основание "по отменени от административния съд решения за преодоляване на последиците от земетресението през май 2012 г". Впоследствие, след образуване на административното производство пред АССГ, жалбоподателката е получила още едно ново уведомление с изх. № 12/Д-5248/-9 от 22.11.2017 г. на община П., въз основа на решение на МКВПМС, като са й отпуснати още 2 557 лв. За да уважи жалбата, Административен съд С.- град е приел, че МКВПМС е отпуснала на жалбоподателката възстановителна помощ в размер на 17 121 лева, но липсва изследване дали този размер на възстановителната помощ удовлетворява изискването на чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС, а именно: да осигури на жалбоподателя едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и да няма опасност за неговото здраве и живот. Липсва произнасяне, т. е налице е мълчалив отказ от МКВПМС за разликата от 17 121 лв. до 22 870 лв. – установена и посочена в заключението на вещото лице и приета като необходима сума в съдебния акт на АдмС – П. за осигуряване на минимално необходимите битови условия за живот на жалбоподателката. Поради това мълчаливият отказ е отменен в тази част и преписката е върната на Комисията за решаване на въпроса по същество. Така постановеното решение е обосновано и правилно и не страда от визираните в касационната жалба пороци. Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, изразяващи се допуснато пререшаване и преправяне на разпоредителната част на решението на Административен съд- П. и в неправилна преценка по отношение на адресата на заявлението и срока, касаещ допустимостта на жалбата. Касационната инстанция отбелязва, че възражението досежно пасивната процесуална легитимация, не се подкрепя от доказателствата по делото. Първоначалната молба на Р. Н. е от 18.06.2015 г. и е адресирана до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС, който е и надлежният постоянно действащ орган, с чиито решения се предоставят средства от държавния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, въз основа на нормите в Закона за защита при бедствия и Правилника за организацията и дейността на МКВПМС. С последваща молба от 11.04.2016 г., тази молба е новирана и към нея е приложено заверено копие от заключението на вещото лице по адм. д. № 542/2013 г. на Адм. съд- П.. Без значение е обстоятелството, че тази молба е адресирана до секретаря на МКВПМС, тъй като, съгласно чл. 9, т. 7 от Правилника, именно секретарят води текущата кореспонденция, а правомощията му по чл. 10 от същия правилник го задължават да проверява дали исканията за финансиране отговарят на изискванията на правилника, но най- вече той е длъжен, при положение, че счете, че индивидуалният административен орган следва да бъде издаден от друг административен орган, с оглед разпоредбата на чл. 31 от АПК, да изпрати искането, ведно с преписката на съответния орган. При това положение, искането се счита за внесено в срок. Поради това, неоснователно е възражението, че липсва пасивна процесуална легитимация и годен за оспорване административен акт. Предвид обстоятелството, че по така посочените искания не са взети решения поради изчерпване на финансовите средства, на 25.03.2017 г., с вх. № 953900-650 по регистъра на Комисията, Р. Н. е подала искане за подновяване на разглеждането по реда на чл. 10, ал. 5 от ПОДМКВПМС, в указания от нормата преклузивен срок, във връзка с измененията и допълненията на ПОДМКВПМС, приети с Постановление № 327 от 29.11.2016 г. на МС, обн. в ДВ, бр. 96/2016 г. Р. Н. получава уведомление с изх. № 12 Д-5248-7/21.08.2017 г. по описа на община П., от което е видно, че по Приложение № 2 към т. 6 на Протокол № 2 от 06.07.2017 г. на МКВПМС, е отпусната възстановителна помощ в размер на 4 807 лева, в изпълнение на решение на Адм. съд- П. по адм. д. № 542/2013 г. за жилищен имот на [улица], [населено място]/л. 39 от делото/. По делото не са налице данни, нито твърдения от страна на органа за датата, на която е получено това уведомление. Жалбоподателката твърди в жалбата си пред АССГ, че го е получила на 26.09.2017 г., но няма как това да е вярно, тъй като жалбата е депозирана пред административния съд в този си вид на 18.09.2017 г. Това писмо на кмета на община П., с което се уведомява жалбоподателката за одобрените средства за възстановителна помощ от Комисията сума, в частта, в която няма произнасяне за сумата от 8306 лева, Неделкова е възприела като мълчалив отказ и е оспорила. По този начин, при невъзможността да се установи срока с оглед липсата на доказателства за надлежното редовно уведомяване, касационната инстанция счита, че срокът за оспорване е спазен и правилно е разгледана хипотезата на мълчалив отказ. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г. / ВАС, в настоящия си акт, препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,