Решение № 10425 от 31.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2008 г.

Решение № 10425 от 31.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Людмил Цветанов Груев и касационна жалба на началника на Столична РДНСК, подадени срещу Решение от 6.06.2008 г., постановено по адм. д. № 546/2003 г., по описа на Софийски градски съд, III "Е" с-в. В касационните жалби се поддържат оплаквания за недопустимост на решението, евентуално - неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответните страни - Мария Бажилова и Иван Клинчаров излагат становища за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, а разгледани по същество неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение СГС е отменил мълчаливия отказ на началника на Столична РДНСК да отмени Акт № 110/26.10.2000 г., за узаконяване на: "Кафе - аперитив - преустройство на съществуващ магазин и открита тераса с летен бар", изградени в п-л VII-567, кв- 61, м. ж. к. "Карпузица", по плана на гр. София. Обявил е нищожността на Акт за узаконяване № 110/26.10.2000 г., издаден от гл. архитект на СО - Район "Витоша", заедно с одобрения архитектурен проект. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че акта за узаконяване е издаден от гл. архитект на основание чл. 162 ЗТСУ, след като вече е имало влезли в сила административни актове - Заповед № 902 /21.09.2000 г., на главен държавен инспектор (ГДИ), с която е забранена експлоатацията и ползването на обекта, собственост на Маргарита Груева, изграден в парцел VII-567 и Заповед № 1609/29.09.2000 г., на ГДИ, с която се забранява захранването на обекта с ел. енергия и вода, като е прието, че е налице незаконно строителство. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, видно от представените по делото и обсъдени в мотивите доказателства. От писмо № С2-775/18.04.2002 г., от началника на ДНСК до началника на Столична РДНСК се доказва, че е постъпила жалба с вх. № С1-117/14.01.2001 г., от Мария Божилова и Иван Борисов, срещу мълчалив отказ на началника на Столична РДНСК да отмени Акт за узаконяване № 110/26.10.2000 г., на гл. архитект на СО, Район "Витоша". Правилен е извода на съда, че оспорвания Акт за узаконяване № 110 /26.10.2000 г., на гл. архитект на СО, Район "Витоша", е издаден след като вече е имало постановени и влезли в сила административни актове - Заповед № 902/21.06.2000 г., на Главен държавен инспектор, с която се забранява експлоатацията и ползването на неприетия по установения ред строеж и Заповед 16.09/20.09.2000 г., на ГДИ, с която се забранява захранването на обекта с ел. енергия и вода. Съгласно констатациите на Главния държавен инспектор, строежа е незаконен по смисъла на чл. 159, ал. 1, т. 3 ЗТСУ, който не може да бъде узаконен, тъй като съгласно действащия ЗРП, одобрен със Заповед № РД-09-50-02/05.01.1999 г., за парцел УПИ VII-567 е предвидено малкоетажно застрояване. При наличие на указанията на ДНСК, дадени в писмо № 1842-05-115/10.07.2000 г., за приключване на случая в срок до 30.07.2000 г., по реда на § 27 ПЗР на ЗИД ЗТСУ, незаконосъобразно процедурата е приключила с издаване на акт за узаконяване на 26.10.2000 г. Правилен е извода на съда, че разпоредбата на чл. 162 ЗТСУ не е средство за пререшаване нито на заварените, нито на влезлите в сила откази от узаконяване. От представения по делото договор за доброволна делба се установява, че незаконния строеж е изграден до 9.10.1996 г., поради което не може да бъде узаконен. В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 154, ал. 2 ЗТСУ, тъй като в случая разрешението за ползване е издадено при невлязъл в сила акт за узаконяване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,