Решение № 2856 от 20.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 310/23.02.2022 г., постановено по адм.д. 1403/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт Р-16001619003170-091-001/02.03.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта, в която допълнително е начислен ДДС за периода от 29.01.2015 г. до 31.03.2017 г. в общ размер на 66 785, 08 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 29 434, 32 лв., допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 83, 89 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 49, 74 лв. и за 2015 г. в размер на 612, 32 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 238, 49 лв. и допълнително определените вноски за ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/ за 2013 г.: ДОО в размер на 537, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 353, 57 лв., ДЗПО УПФ в размер на 210 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 138, 11 лв. и ЗО в размер на 336 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 220, 97 лв., в частта, с която е изменен ревизионния акт, а именно в частта на допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г., като е намален размера на задължението от 691, 59 лв. на 319, 59 лв., и размера на прилежащите лихви от 339, 79 лв. на 157, 02 лв.; в частта на допълнително определените дължими суми за ЗОВ за 2014 г., като е намален размера на вноската за ДОО от 921, 60 лв. на 161, 28 лв. и размера на прилежащите лихви от 457, 59 лв. на 84, 88 лв., размера на вноската за ДЗПО УПФ от 360 лв. на 63 лв. и размера на прилежащите лихви от 178, 74 лв. на ЗЗ, 15 лв. и размера на вноската за ЗО в размер на 542, 40 лв. на 67, 20 лв. и размера на прилежащите лихви от 268, 45 лв. на 35, 51 лв.; за 2015 г., като е намален размера на вноската за ДОО от 963, 32 лв. на 645, 12 лв. и размера на прилежащите лихви от 422, 61 лв. на 366, 18 лв.; размера на вноската за ДЗПО УПФ от 376, 30 лв. на 252 лв. и размера на прилежащите лихви от 165, 08 лв. на 145, 21 лв. и размера на вноската за ЗО от 400, 48 лв. на 201, 60 лв. и размера на прилежащите лихви в размер от 264, 08 лв. на 132, 94 лв. и за 2016 г., като е намален размера на вноската за ДОО от 645, 12 лв. на 53, 76 лв. и размера на прилежащите лихви от 233, 02 лв. на 22, 08 лв., размера на вноската за ДЗПО УПФ от 252 лв. на 21 лв. и размера на прилежащите лихви от 91, 02 лв. на 8, 80 лв. и размера на вноските за ЗО от 201, 60 лв. на ЗЗ, 60 лв. и размера на прилежащите лихви от 145, 61 лв. на 13, 55 лв., потвърден, съответно изменен с решение 222/18.05.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна М. Гурбетян изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-16001619003170-020-001/17.05.2019 г., изменена със заповед Р-16001619003170-020-002/19.08.2019 г., изменена със заповед Р-16001619003170-020-003/16.09.2019 г., е възложено извършването на ревизия на М. Гурбетян за определяне на задълженията й за за ДДС за периода от 29.01.2015 г. до 31.03.2017 г., за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на М. Гурбетян, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на лицето е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-16001619003170-092-001/04.02.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16001619003170-091-001/02.03.2020 г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 222/18.05.2020 г. е потвърдил ревизионния акт в частта на установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013 г. в размер на 83, 89 лв., за 2014 г. в размер на 691, 59 лв., за 2015 г. в размер на 612, 32 лв., в частта на установените задължения по ЗДДС в размер на 66 7851, 08 лв., в частта на установените вноски за ДОО за 2013 г. в размер на 537, 60 лв., за 2015 г. в размер на 963, 62 лв., за 2016 г. в размер на 645, 12 лв., в частта на установените задължения за вноски за ЗО за 2013 г. в размер на 336 лв., за 2015 г. в размер на 400, 48 лв., за 2016 г. в размер на 201, 60 лв., в частта на установените задължения за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 376, 30 лв., за 2016 г. в размер на 252 лв., изменил е ревизионнния акт в частта на установените задължения за вноски за ДОО за 2014 г. от 1013, 38 лв. на 545, 12 лв., на вноските за ЗО за 2014 г. от 633, 36 лв. на 340, 73 лв., на вноските за ДЗПО-УПФ от 395, 85 лв. на 212, 95 лв. Съгласно констатациите в ревизионния акт, М. Гурбетян е извършвала продажби на различни стоки чрез "Еконт експрес" ООД въз основа на товарителници, като плащанията са получавани чрез наложени платежи или пощенски парични преводи. От ревизираното лице са изискани документи и писмени обяснения за закупените и впоследствие предложени за продажба стоки. В отговор на ИПДПОЗЛ не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Предвид липсата на информация за извършени продажби, до "Еконт експрес" ООД е изпратено ИПДПОТЛ, в което е изискана информация за извършени куриерски и пощенски услуги с изпращач М. Гурбетян. Получен е отговор, съгласно който в базата данни съществува клиентски картон на лицето и са установени изпратени общо 16 613 бр. пратки на обща стойност 507 389, 30 лв., съответно получени суми по наложен платеж и пощенски парични преводи на същата стойност. Представени са като информация на оптичен носител и подписани с електронен подпис, файлове. Извършена е насрещна проверка на дружеството "Севаспед" ЕООД, по отношение на което М. Гурбетян е заявила, че е действала като комисионер през периода 2013 г. и 2014 г. В отговор на ИПЗПОЗЛ, не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Въз основа на изпратената информация от "Еконт експрес" ООД е извършено обобщение по месеци на получените парични суми по наложени платежи от М. Гурбетян за периода от 01.03.2013 г. до 30.11.2016 г. на обща стойност 507 389, 30 лв. Установено е, че за периода от месец март 2013 г. до месец декември 2013 г. са реализирани доходи в общ размер на 14 280, 50 лв.; за периода от месец октомври до месец декември 2014 г. в общ размер на 73 184, 88 лв.; за периода от месец януари до месец декември 2015 г. в общ размер на 307 215, 14 лв.; за периода от месец януари 2016 г. до месец ноември 2016 г. в общ размер на 112 708, 78 лв. и за периода от месец януари до месец март 2017 г. 0 лв. Предвид значителния брой куриерски пратки за ревизирания период и стойността на стоките, е направен извод, че М. Гурбетян извършва търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1 от Търговския закон и не декларира резултатите от нея. Прието е, че това представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК и при констатирането му е преминато към извършване на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 124а от ДОПК. При анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане с преки и косвени данъци и осигурителен доход от трудова дейност, върху която са изчислени вноски за ЗОВ. Установено е, че укритите приходи от търговската дейност възлизат общо на 507 389, 30 лв. Изчислена е стойността на неотчетените разходи от продажбата на стоки, съответстващи на неотчетените приходи в размер на 12 637, 61 лв. за 2013 г.; в размер на 66 531, 71 лв. за 2014 г.; в размер на 301 191, 31 лв. за 2015 г. и в размер на 111 592, 85 лв. за 2016 г. По отношение облагането с ДДС е направен извод, че М. Гурбетян извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, изречение първо от ЗДДС и вследствие на извършените от нея облагаеми доставки е формиран облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, чл. 86, ал. 1, тт. 2 и 3 от ЗДДС и правилото на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 66 785, 07 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 29 434, 32 за периода от 29.01.2015 г. до 31.03.2017 г. По отношение вноските за ЗОВ е направен извод, че тъй като М. Гурбетян извършва търговска дейност по занятие, чрез продажба на стоки, дължи авансови вноски върху минималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година в един и същ размер от 5 040 лв. За посочения период ревизираното лице не е внасяло вноски като самоосигуряващо се лице (нито авансови, нито такива за годишно изравняване), като при ревизията са определени авансови вноски за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в един и същ размер, съответно ДОО 645, 12 лв., ДЗПО УПФ 252 лв. и ЗО 403, 20 лв., ведно с прилежащите лихви. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение 310/23.02.2022 г., постановено по адм.д. 1403/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отменен ревизионен акт Р-16001619003170-091-001/02.03.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново, в частта, в която допълнително е начислен ДДС за периода от 29.01.2015 г. до 31.03.2017 г. в общ размер на 66 785, 08 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 29 434, 32 лв., допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 83, 89 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 49, 74 лв. и за 2015 г. в размер на 612, 32 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 238, 49 лв. и допълнително определените вноски за ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/ за 2013 г.: ДОО в размер на 537, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 353, 57 лв., ДЗПО УПФ в размер на 210 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 138, 11 лв. и ЗО в размер на 336 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 220, 97 лв., в частта, с която е изменен ревизионния акт, а именно в частта на допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г., като е намален размера на задължението от 691, 59 лв. на 319, 59 лв., и размера на прилежащите лихви от 339, 79 лв. на 157, 02 лв.; в частта на допълнително определените дължими суми за ЗОВ за 2014 г., като е намален размера на вноската за ДОО от 921, 60 лв. на 161, 28 лв. и размера на прилежащите лихви от 457, 59 лв. на 84, 88 лв., размера на вноската за ДЗПО УПФ от 360 лв. на 63 лв. и размера на прилежащите лихви от 178, 74 лв. на ЗЗ, 15 лв. и размера на вноската за ЗО в размер на 542, 40 лв. на 67, 20 лв. и размера на прилежащите лихви от 268, 45 лв. на 35, 51 лв.; за 2015 г., като е намален размера на вноската за ДОО от 963, 32 лв. на 645, 12 лв. и размера на прилежащите лихви от 422, 61 лв. на 366, 18 лв.; размера на вноската за ДЗПО УПФ от 376, 30 лв. на 252 лв. и размера на прилежащите лихви от 165, 08 лв. на 145, 21 лв. и размера на вноската за ЗО от 400, 48 лв. на 201, 60 лв. и размера на прилежащите лихви в размер от 264, 08 лв. на 132, 94 лв. и за 2016 г., като е намален размера на вноската за ДОО от 645, 12 лв. на 53, 76 лв. и размера на прилежащите лихви от 233, 02 лв. на 22, 08 лв., размера на вноската за ДЗПО УПФ от 252 лв. на 21 лв. и размера на прилежащите лихви от 91, 02 лв. на 8, 80 лв. и размера на вноските за ЗО от 201, 60 лв. на ЗЗ, 60 лв. и размера на прилежащите лихви от 145, 61 лв. на 13, 55 лв. Съдът е приел, че по делото несъмнено са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Приел е за установено, че М. Гурбетян е изпращала множество куриерски пратки до клиенти и е получила парични суми по наложен платеж, документирани с РКО. Установил е, че по делото са представени доказателства в ZIP файлове със снимки на документи, впоследствие и разпечатана информация от оптични носители, показващи изплащането в брой на наложен платеж папка "rko" и парични преводи папка "post_dc". В тях са изписани имената на М. Гурбетян и е положен подпис, който е оспорен от пълномощника на М. Гурбетян. По делото са приети веществени доказателствени средства /оптични дискове/, съдържащи електронни документи /"екселски" таблици/. Приел е, че без към данните, представляващи електронни изявления да е добавен електронен подпис (чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014) авторството на електронното изявление не е установено. Приел е, че разпечатки от електронните документи са представени, но и при изготвянето на разпечатка от електронния документ той е с битието на неподписан частен документ. Приел е твърденията за неидентифициран изпращач на куриерските пратки като недоказани. Приел е, че не е налице доказване на юридическите факти от административния орган, пораждащи установените с ревизионния акт задължения за данъци. Основното доказателствено средство за установяването им е изходящ от трети за административния процес лица електронен документ, по-конкретно снимки на документи в ZIP формат, подписан с електронен подпис. По делото е изискано представянето на оригиналните екземпляри на документите, снимки на които са представени в ZIP формат, но са представени единствено част от тях 159 бр. от третото неучастващо по делото лице "Еконт експрес" ООД. Приел е, че това внася съмнение в достоверността на предложената от органите по приходите конструкция, по отношение на куриерските пратки, за които не са представени оригиналите на товарителниците или РКО за получени суми по наложени платежи, която се основава на особеностите на осъществяването на разносна търговия чрез куриер при условията на наложен платеж. С изключение на куриерските пратки, за които са представени оригинални документи от третото неучастващо по делото лице "Еконт експрес" ООД не се установява по несъмнен начин М. Гурбетян да е била подател и да е получила сумите по платежи, съответно стоките, които куриерът е доставил, да са предмет на облагаеми доставки, за които не е начислен ДДС и от които да не е отчетен приход. Приел е, че при представените в оригинал РКО за получени наложени платежи по изпратени куриерски пратки 158 бр., на които е изпълнен текст и подпис именно от М. Гурбетян, следва да се приеме, че несъмнено е извършвана търговска дейност, чрез покупко продажба на стоки за домакинството. Приел е, че М. Гурбетян през процесния период е извършвала системно, ритмично и целенасочено дейност по продажба на стоки в големи количества, с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност законосъобразно е установена като стопанска дейност. При това положение безспорно ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 от Търговския закон, поради което получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ с данъчна ставка 15 на сто. При тази фактическа и правна обстановка съдът е приел, че както по отношение на получените по наложен платеж суми се установяват насрещни реални доставки на стоки от ревизираното лице като доходът от тях е укрит или деклариран в по-малък размер, съответно прекият данък - неотчетен като задължение към бюджета или разчетен в по-малък размер. Съдът е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза, във варианта му на направени изчисления при наличие на оригинали на документи, представени от третото неучастващо по делото лице "Еконт експрес" ООД за 2015 г. и 2016 г., като обективно и даващо отговор на поставените задачи. По отношение на направените изчисления за 2014 г. съдът е установил, че същите не са съобразени с решението на горестоящия административен орган по отношение изчисления по-малък размер на ЗОВ (авансови и за годишно изравняване). Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни, законосъобразни и обосновани със събраните по делото доказателства, правни изводи. С решение 310/23.02.2022 г., постановено по адм.д. 1403/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отменен ревизионен акт Р-16001619003170-091-001/02.03.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта, в която допълнително е начислен ДДС за периода от 29.01.2015 г. до 31.03.2017 г. в общ размер на 66 785, 08 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 29 434, 32 лв., допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 83, 89 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 49, 74 лв. и за 2015 г. в размер на 612, 32 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 238, 49 лв. и допълнително определените вноски за ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/ за 2013 г.: ДОО в размер на 537, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 353, 57 лв., ДЗПО УПФ в размер на 210 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 138, 11 лв. и ЗО в размер на 336 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 220, 97 лв., в частта, с която е изменен ревизионния акт, а именно в частта на допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г., като е намален размера на задължението от 691, 59 лв. на 319, 59 лв., и размера на прилежащите лихви от 339, 79 лв. на 157, 02 лв.; в частта на допълнително определените дължими суми за ЗОВ за 2014 г., като е намален размера на вноската за ДОО от 921, 60 лв. на 161, 28 лв. и размера на прилежащите лихви от 457, 59 лв. на 84, 88 лв., размера на вноската за ДЗПО УПФ от 360 лв. на 63 лв. и размера на прилежащите лихви от 178, 74 лв. на ЗЗ, 15 лв. и размера на вноската за ЗО в размер на 542, 40 лв. на 67, 20 лв. и размера на прилежащите лихви от 268, 45 лв. на 35, 51 лв.; за 2015 г., като е намален размера на вноската за ДОО от 963, 32 лв. на 645, 12 лв. и размера на прилежащите лихви от 422, 61 лв. на 366, 18 лв.; размера на вноската за ДЗПО УПФ от 376, 30 лв. на 252 лв. и размера на прилежащите лихви от 165, 08 лв. на 145, 21 лв. и размера на вноската за ЗО от 400, 48 лв. на 201, 60 лв. и размера на прилежащите лихви в размер от 264, 08 лв. на 132, 94 лв. и за 2016 г., като е намален размера на вноската за ДОО от 645, 12 лв. на 53, 76 лв. и размера на прилежащите лихви от 233, 02 лв. на 22, 08 лв., размера на вноската за ДЗПО УПФ от 252 лв. на 21 лв. и размера на прилежащите лихви от 91, 02 лв. на 8, 80 лв. и размера на вноските за ЗО от 201, 60 лв. на ЗЗ, 60 лв. и размера на прилежащите лихви от 145, 61 лв. на 13, 55 лв., потвърден, съответно изменен с решение 222/18.05.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив. Спорът между страните не е относно приложимостта на чл. 122 от ДОПК. Правилно органите по приходите са приложили чл. 122 от ДОПК за периодите, по отношение на които са установени задължения на М. Гурбетян. Това обстоятелство правилно е преценено и от първоинстанционния съд. Пред тази съдебна инстанция, съобразно съдържанието на касационната жалба, и отговора на касационната жалба, не е формиран спор и относно обстоятелството, че М. Гурбетян е извършвала продажби на различни стоки чрез "Еконт експрес" ООД въз основа на товарителници, като плащанията са получавани чрез наложени платежи или пощенски парични преводи. Съгласно получения в хода на ревизионното производство отговор от Еконт Експрес ООД, в базата данни съществува клиентски картон на лицето и са установени изпратени общо 16 613 бр. пратки на обща стойност 507 389, 30 лв., съответно получени суми по наложен платеж и пощенски парични преводи на същата стойност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, който определя твърденията за неидентифициран изпращач на куриерските пратки като недоказани. Съгласно представения по делото отговор на куриерската фирма "Еконт експрес" ООД е открита клиентски партиди на М. Гурбетян, като лицето се идентифицира чрез ЕГН и посочен телефонен номер. По делото не е спорно обстоятелството, че предоставените лични данни ЕГН са идентични с тези на М. Гурбетян, а съгласно отговор на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД за периода от 01.01.2015 г. и понастоящем титуляр на телефонния номер, посочен в запитването, е именно тя. Пред тази съдебна инстанция, съобразно съдържанието на касационната жалба и отговора по нея не се формира спор относно обстоятелството, че М. Гурбетян извършва търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1 от Търговския закон и не декларира резултатите от нея. По смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, се третират като данъчно задължени лица, които формират данъчната основа за доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци. Независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Според чл. 286, ал. 2 от Търговския закон, търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В случая, М. Гурбетян през процесния период е извършвала системно дейност по продажба на стоки в големи количества, с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност законосъобразно е установена като стопанска дейност. Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно, че те не са извършени за обезпечаване на индивидуални нужди, както и че не са инцидентни. При това положение безспорно М. Гурбетян е действала като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 от Търговския закон, поради което получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ с данъчна ставка 15 на сто. След като няма доказателства тези доходи да са декларирани и да е внесен дължимият данък за нито един от ревизираните периоди, поради което безспорно е наличието и на предпоставките за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно ревизиращият екип е извършил анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При съобразяване на съдържанието на касационната жалба и на отговора по нея, пред тази съдебна инстанция не е формиран спор по отношение на твърдението за получавани суми като комисионни възнаграждения от дружеството "Севаспед" ЕООД през периода от месец март 2013 г. до месец септември включително 2014 г., Настоящият съдебен състав определя като правилни изводите, направени от първоинстанционния съд. По делото не са представени доказателства, опровергаващи този извод, още повече, че липсват каквито и да било декларирани данни в тази връзка от страните по комисионния договор. Това означава, че получените суми по наложени платежи от куриерски пратки са придобити именно от М. Гурбетян и следва да бъдат определени като нейни приходи от извършваната икономическа дейност, съответно като част от облагаем оборот по ЗДДС. Пред тази съдебна инстанция, с оглед на съдържанието на касационната жалба, правният спор е ограничен до обстоятелството дали е налице доказване на юридическите факти от административния орган, пораждащи установените с ревизионния акт задължения за данъци. По делото са представени доказателства в ZIP файлове със снимки на документи, впоследствие и разпечатана информация от оптични носители, показващи изплащането в брой на наложен платеж папка "rko" и парични преводи папка "post_dc". В тях са изписани имената на М. Гурбетян и е положен подпис, който е оспорен от пълномощника на лицето в съдебното производство пред първата инстанция. По делото са приети веществени доказателствени средства /оптични дискове/, съдържащи електронни документи /"екселски" таблици/. Съобразно чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Фикцията на чл. 3, ал. 2 е за спазване на писмената форма при съставянето на електронен документ. Без към данните, представляващи електронни изявления да е добавен електронен подпис (чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014, съгласно който електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва) авторството на електронното изявление не е установено. Разпечатки от електронните документи са представени, но и при изготвянето на разпечатка от електронния документ той е с битието на неподписан частен документ. Не е налице доказване на юридическите факти от административния орган, пораждащи установените с ревизионния акт задължения за данъци. Основното доказателствено средство за установяването им е изходящ от трети за административния процес лица електронен документ, по-конкретно снимки на документи в ZIP формат, подписан с електронен подпис. По делото е изискано представянето на оригиналните екземпляри на документите, снимки на които са представени в ZIP формат, но са представени единствено част от тях 159 бр. от третото неучастващо по делото лице "Еконт експрес" ООД. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че горното внася съмнение в достоверността на предложената от органите по приходите конструкция, по отношение на куриерските пратки, за които не са представени оригиналите на товарителниците или РКО за получени суми по наложени платежи, която се основава на особеностите на осъществяването на разносна търговия чрез куриер при условията на наложен платеж. Спецификата на услугата "наложен платеж" се изразява в доставяне на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума, съгласно § 1, т. 12 от Закона за пощенските услуги. При съобразяване на тези обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е приел, че с изключение на куриерските пратки, за които са представени оригинални документи от третото неучастващо по делото лице "Еконт експрес" ООД не се установява по несъмнен начин М. Гурбетян да е била подател и да е получила сумите по платежи, съответно стоките, които куриерът е доставил, да са предмет на облагаеми доставки, за които не е начислен ДДС и от които да не е отчетен приход. Същевременно, по отношение на представените оригинални документи е извършено оспорване на истинността им относно изписан текст на трите имена на лицето и положен подпис и при ангажирането на доказателство под формата на СГрЕ е установено, че само върху един от представените документи изписаният текст и положеният подпис не са изпълнени от М. Гурбетян. По отношение на останалите документи, представляващи разпечатка на файлове в ZIP формат, непредставени в оригинал, е приложима разпоредбата на чл. 183, изр. 2 от ГПК, приложим съгласно изричните препращащи норми на § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК, съответно тези "преписи" следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Правилни са направените от първоинстанционния съд изводи, че при представените в оригинал РКО за получени наложени платежи по изпратени куриерски пратки 158 бр., на които е изпълнен текст и подпис именно от жалбоподателката, следва да се приеме, че несъмнено е извършвана търговска дейност, чрез покупко продажба на стоки за домакинството. Искане за присъждане на разноски е направено от касатора по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение