Решение № 10302 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15190/2010 г.

Решение № 10302 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15190/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валентин Йорданов Тошев, от с. Руска бела, област Враца против решение № 68/15.10.2010 г. по адм. дело № 644/2010 г. на Административен съд - Враца. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Враца не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С разпореждане № 5004111866/22.02.2010 г. ръководителят по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Враца е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Валентин Йорданов Тошев при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № 9013/24.04.2009 г. Приел е, че към датата на заявлението лицето не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 2 от КСО - няма сбор от 100 точки от осигурителен стаж и възраст, необходим за мъжете през 2009 г. Със същите мотиви директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Враца е потвърдил разпореждането с решение № 60/15.07.2010 г. За да отхвърли оспорването срещу акта на пенсионния орган, административният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че осигурителният стаж на Валентин Йорданов Тошев е придобит при условията на втора категория - 15 години, 09 месеца и 26 дни и при условията на трета категория 14 години, 03 месеца и 27 дни. Превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО е 34 години, 01 месец и 08 дни. Към датата на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето е навършило 59 години, 00 месеца и 13 дни. Общият сбор на осигурителния стаж и възрастта възлиза на 93 години, 01 месец и 21 дни. Съгласно § 4, ал. 1 от КСО (актуална редакция към датата на издаване на административните актове) до 31 декември 2010 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. В случая две от кумулативно изискуемите предпоставки са налице. Заявителят е притежавал минимално изискуемата възраст и минимално изискуемия осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд. Липсва третата материалноправна предпоставка за наличие на сбор от 100 точки, което обосновано е съобразено от съда като отсъствие на задължително фактическо основание за придобиване право на пенсиониране по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Касационните доводи за неспазена процедура са бланкетно заявени и несъответстват на фактите по делото. Наред с тях касаторът сочи основания за нищожност, твърдейки че съдът не е съобразил, че осигурителния орган не е имал правомощието да изменя разпореждане на друг осигурителен орган за отказ за отпускане на пенсия, тъй като съгласно чл. 99, ал. 1 вр. с чл. 98, ал. 1 от КСО той може да изменя само разпореждания, с които се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват пенсии, но не и с които се отказват. Да се възприемат по този начин обстоятелствата означава да се игнорира значимия факт за самостоятелния характер на постановения отказ, който следва непрецизния диспозитив на разпореждане № 5004111866/22.02.2010 г. за изменение на предходно разпореждане № 5004111866/30.05.2009 г. Важното в случая е че пенсионният орган е съобразил решение № 36/12.01.2010 г. по адм. дело № 543/2009 г. на Административен съд - Враца, с което осигурителният стаж за периода 01.01.1991 г. - 26.07.1993 г. е зачетен като придобит при условията на втора категория труд и е постановил своя акт в съответствие с дадените му указания. Визираните пропуски са несъществени и не релевират твърдяния от касатора порок. Развитите съображения за непълнота на доказателствата са неотносими към предмета на спора на касационната инстанция, тъй като подобно касационно основание в хипотезите на чл. 209 от АПК липсва. Първоинстанционното производство съдържа относимия към предмета му доказателствен материал и настоящата инстанция не констатира съществени нарушения на съдопроизводствени правила по приобщаването и анализа на доказателствата по делото. Атакуваното съдебно решение не страда и от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение