Решение № 9924 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5439/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Парадайз бийч ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, чрез адв. Солинков като процесуален представител, срещу решение 2486 от 17.03.2025 г., постановено по адм. дело 930/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът заместник - кметът по Правно обслужване и общинска собственост на община Несебър, чрез пълномощника си юрк. Радев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед 1687 от 16.05.2024 г. на заместник - кмета по Правно обслужване и общинска собственост на община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на дружеството е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ изградена на източната фасада на самостоятелен обект с идентификатор 11538.13.949.1 стоманобетонна плоча (изпълняваща функцията на покрив на стопанския двор), в продължение на плочата на кота +4.30 м. от одобрения проект на сграда 11538.13.949.1 над пространството на стопанския двор, като в северната и изтoчната страна същата ляга върху подпорните стени, а откъм южната страна е затворено с врата тип ролетна щора, с която пространството, предвидено за стопански двор се превръща в част от обема и застроената площ на сградата. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването й, както и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема също, че в административния акт строежът е индивидуализиран подробно и волята на административния орган е ясна. Излага съображения за наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, установен със съставения в административното производство констативен акт 33 от 30.04.2024 г., констатациите в който са потвърдени и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на приетите писмени доказателства и експертното заключение на вещото лице, като кредитира техническите установявания в същото, съдът обосновава извод, че процесната плоча представлява строеж от четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ, който не е предвиден по проект, за него не е налице строителна документация и не попада в изключенията по чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Съдът преценява, че в случая не се налага изследването на търпимостта на строежа по § 16, § 184 и § 127, ал. 1 ДР ЗУТ, тъй като сградата, към която е изградена процесната плоча, е построена и въведена в експлоатация през 2022 г, от което следва, че строежът е изпълнен в този период или по-късно. Обосновава извод, че в случая е налице незаконен строеж, чието премахване е разпоредено законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени доказателства, вкл. и заключението на съдебно-техническата експертиза. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. Не се сочат конкретни аргументие в тази насока. Наведените в касационната жалба доводи се отнасят до обосноваността на съдебния акт и преценката на съда за съответствието му с материалния закон. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че описаната в заповедта стоманобетонна плоча представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, четвърта категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ, за изграждането на който са изискуеми одобрен проект и строително разрешение. Съдът правилно приема, че в случая не са налице изключенията по чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 ЗУТ, както и че плочата не е предвидена в одобрените за сградата инвестиционни проекти, поради което представлява незаконен строеж. Неоснователно е твърдението на касатора, че категорията на строежа е определена неправилно, а оттук неправилно е преценена и компетентността на органа, издал оспорената заповед. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че процесната плоча е строеж четвърта категория, тъй като е част от сграда, представляваща Заведение за хранене и развлечение, определена като четвърта категория в издадените за нея разрешение за строеж 21/21.02.2022 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация 193/04.11.2022 г. на главния архитект на община Несебър. Компетентността на кмета на общината се определя според чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и обхваща строежите от четвърта до шеста категория. Противно на твърдението на касатора по делото е представена заповед 2866 / 14.11.2023 г. на кмета на община Несебър, с която същият на основание § 1, т. 3 ДР ЗУТ предоставя на заместник кмета по Правно обслужване и общинска собственост В. Борисов, подписал оспорената заповед, всички свои функции и правомощия по Закона за устройство на територията. При тези данни съдът достига до правилен извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и е валиден акт. Неоснователни са възраженията на касатора и във връзка с други сочени недостатъци и допуснати нарушения при нейното издаване, а именно липса на доказателства за редовно връчване на съставения констативен акт, липса на подробно разглеждане на възраженията на собственика, липса на индивидуализация на строежа, който трябва да бъде премахнат, липса на изследване на неговата търпимост, липса на посочени в акта действия, които адресатът на заповедта трябва да предприеме. По делото са приложени доказателства за връчване на издадения констативен акт с куриерска пратка, получена на 07.05.2024 г. В законоустановения 7-дневен срок на 14.05.2024 г. касаторът подава срещу него възражение. Същото е обсъдено в мотивната част на административния акт. Процесната стоманобетонна плоча е описана ясно в заповедта. Нейното местоположение е онагледено в окомерна скица, представляваща неразделна част от констативния акт, поради което няма съмнение относно обхвата и параметрите на разпореденото за премахване. Дадената в констативния акт квалификация на строежа като "преустройство" не обвързва административния орган. От съществено значение в случая е направеното описание на строежа като стоманобетонна плоча с точно обозначаване на неговото разположение и технически характеристики, които са идентични както в констативния акт, така и в заповедта. Противно на възраженията на касатора в административния акт изрично са изложени съображения относно неприложимостта на режимите за търпимост, тъй като основната сграда е въведена в експлоатация през 2022 г. Административният орган не е длъжен да посочи конкретните действия, които адресатът на заповедта трябва да предприеме при премахването й. Това касае изпълнението на влезлия в сила административен акт. Относно твърдяната от касационния жалбоподател приложимост на чл. 154 ЗУТ, следва да се има предвид, че тази разпоредба се отнася до отклонения от одобрените инвестиционните проекти, допуснати по време на строителството и преди въвеждане на строежа в експлоатация. В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице сочи, че не може да установи точно кога е изпълнена процесната плоча заедно с основния строеж или по-късно. Въпреки това по делото липсват данни в процеса на строителството на сградата да са извършвани несъществени отклонения от одобрените проекти и това да е отразена в екзекутивна документация съгласно чл. 175 ЗУТ. От касатора не се твърди, че в случая се касае за отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 5 до т. 8 ЗУТ от категорията на съществените, за които да е издадена заповед за допълване на разрешението за строеж на основната сграда по чл.154, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ. Наличието на такива документи не се установява от общинската администрация и вещото лице. Не се представят и от дружеството - касатор. В издаденото за основната сграда удостоверение за въвеждане в експлоатация в частта, описваща документите, в съответствие с които е изпълнен строежът, също не се коментират документи, свързани с извършени отклонения от инвестиционните проекти. По тази причина не може да бъде прието и твърдението на касатора, че издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация се отнася и за процесната плоча. В подкрепа на извода, че констатираният строеж не е включен в обема на разрешеното строителство е и фактът, че в кадастралната карта сградата с идентификатор 11538.13.949.1 е нанесена на отстояние от имотната граница на изток, така както е било предвидено в одобрения проект, като пространството между нея и подпорната стена, изградена по източната имотна граница, е предназначено за стопански двор. В този смисъл е и заключението на вещото лице, според което с изградената стоманобетонна плоча в продължение на плочата на кота + 4.30 м. над пространството на стопанския двор, лягаща на част от подпорните стени на север и изток, както и на гредите, които премостват стопанския двор, е извършено разширение до имотната граница, което не е нанесено в кадастралната карта. Относно възражението на касатора, свързано с невъзможността плочата да се отдели конструктивно от гредите, върху които е изградена, първоинстанционният съд правилно кредитира заключението на експерта, че отстраняването на незаконния строеж е технически възможно и това трябва да стане според указанията на инженер - конструктор. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че оспорената заповед разпорежда цялостно премахване на плочата заедно с конструктивни елементи, изпълнени по одобрения проект. Подпорните стени и гредите, върху които плочата ляга, не са предмет на заповедта. Съдът правилно приема, че с оглед времето на изпълнението на строежа през 2022 г. след въвеждане на сградата в експлоатация или по-късно, не са приложими правилата за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. На следващо място, неоснователно е възражението на касатора за нарушаване на принципа на съразмерност (чл.6 АПК) и принципа на икономичност (чл.11 АПК). Безспорно е, че в случая е налице незаконен строеж без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, подлежащ на премахване. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а ЗУТ административният орган действа служебно, като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на община Несебър в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,