Решение № 7783 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16564/2013 г.

Решение № 7783 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16564/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Паско Тошев Запрянов против решение № 249/18.10.2013 г., постановено по адм. дело № 100/2013 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което са отхвърлени исковите претенции на касатора срещу Районен съд - Димитровград за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 662 лева, ведно със законната лихва върху сумата до 1 778 лева, считано от 26.08.2011 г. и законната лихва върху горницата над 1 778 лева до 4 662 лева, считано от 04.04.2012 г., както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 250 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2011 г., които вреди са причинени от незаконосъобразни действия на администрацията на Районен съд - Димитровград. Касаторът твърди, че обжалваното решени е нищожно, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от АПК. Алтернативно поддържа възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушаване на правилата за събиране на доказателства в процеса и несъобразяване с разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ГПК, както и постановяването на съдебния акт в нарушение на материалния закон и в противоречие с установената по делото фактическа обстановка. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационния жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - Районен съд - Димитровград, чрез писмени възражения, представени от пълномощник, поддържа правилността на първоинстанционното решение и оспорва основателността на касационната жалба. На проведеното открито съдебно заседание по делото, ответната страна не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, против подлежащ на касационен контрол съден акт, поради което е допустима. С обжалваното решение Административен съд - Хасково (АСХ) е отхвърлил исковите претенции по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Паско Запрянов срещу Районен съд - Димитровград за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 662 лева, ведно със законната лихва върху сумата до 1 778 лева, считано от 26.08.2011 г. и законната лихва върху горницата над 1 778 лева до 4 662 лева, считано от 04.04.2012 г., както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 250 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2011 г., които вреди са причинени от незаконосъобразни действия на администрацията на Районен съд - Димитровград. За да стигне до този правен резултат, АСХ е приел за недоказано наличието на твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия, извършени от служители от администрацията на Районен съд - Димитровград. Съдът е обсъдил подробно порочността на всички актове на служители от съдебната администрация, въведени като незаконосъобразни от страна на ищеца. В своите мотиви по основателността на претенцията, съдът е коментирал както действията по образуване на производствата пред РС - Димитровград по нчхд № 147/2010 г., по нчхд № 183/2011 г., по нчхд № 516/2010 г. и по нчхд № 598/2011 г., така и действията по отбелязване на информацията по образуваните дела и тяхното общо администриране чрез съдебно-деловодната система. Съдът изрично е коментирал и законосъобразността на действията на съдебните служители по издаването на процесните изпълнителните листи, както и правилното отразяване на извършените съдопроизводствени действия чрез обективирането им в съдебни протоколи от с. з. от 16.12.2011 г. по нчхд № 598/2011 г. по описа на РС - Димитровград и протокола от с. з. от 19.04.2011 г. по нчхд 183/2011 г. на РС - Димитровград. По отношение на наличието на незаконно образувани съдебни производство по нчхд № 147/2010 г., нчхд № 183/2011 г., нчхд 516/2010 г. и нчхд 598/2011 г., и четирите по описа на РС - Димитровград, АСХ е посочил, че същите не са образувани в нарушение на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като съответно подадените частни тъжби са електронно разпределени чрез принципа на случаен подбор от председателя на съда, а в отсъствието му - от заместващия го съдия, в изпълнение на задълженията по чл. 80, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗСВ, доколкото първоначалната преценка за редовността на частната тъжба не е окончателна и може да бъде преразгледана във всеки един момент до приключване на съдебното производство. Съдът е коментирал значението и начина на формиране на вписванията на т. нар. "печат на председателя", като подробно е обсъдил, че съдържаща се в него информация отразява по вторичен начин данните, съдържащи се или следващи от предходни действия или актове по администриране на делото. Що се касае до създаването на неистински вписвания във входящия дневник на районния съд от страна негови служители от служба "Регистратура" по отношение на вх. № № 6284/23.07.2010 г. и 7526/10.10.2011 г., АСХ е посочил, че такива не се установяват. Обсъдени са доказателствата и е прието, че видно от справките - извадки от електронната деловодна система на РС - Димитровград, по двата сочени от ищеца входящи номера, изрично е посочено, че са постъпили документи от въззивната инстанция (Окръжен съд - Хасково), а в графата вносител е посочено името на ищеца, поради това, че именно той е депозирал частните тъжби, въз основа на които са образувани нчхд 147/2010 г. и нчхд 183/2011 г. и двете на РС - Димитровград. По отношение на твърденията за незаконно издадени изпълнителни листове от 13.07.2011 г. по нчхд № 516/2010 г. по описа на РС - Димитровград и от 29.03.2012 г. по нчхд № 598/2011 г. по описа на РС - Димитровград, АСХ е приел, че видно от окончателните Решение № 77/23.06.2011 г. по внчхд № 216/2010 г. и Решение № 29/12.03.2012 г. по внчхд № 36/2011 г. на ОС - Хасково по отношение на ищецът е налице влязъл в сила съдебен осъдителен диспизитив, съответстващ на издадените изпълнителни листове. Обсъдени са и твърденията за незаконно заличаване на устните прения на защитника и подсъдимия от протокола от с. з. от 16.12.2011 г. по нчхд № 598/2011 г. по описа на РС - Димитровград и преекспониране на тяхно място на изказването им от протокола от с. з. от 19.04.2011 г. по нчхд 183/2011 г. на РС - Димитровград. Съдът е приел, че ищецът е следвало да реализира правата си по чл. реда на чл. 312, ал. 1 от НПК, а в случай, че не е имал своевременен достъп до протокола - да заяви това си оплакване при обжалване на постановената присъда по нчхд № 598/11 г. по описа на РС - Димитровград пред ОС - Хасково. Прието е, че като не е предприел нито една от двете процесуални възможности, ищецът сам е пропуснал да поиска поправка на посочения протокол, съобразно възраженията си. Решението е валидно, допустимо и правилно. Поддържаните в касационната жалба възражения за нищожност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съгласно чл. 172а, ал. 1 от АПК, решението трябва да съдържа датата и мястото на постановяването му, посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото, номера на делото, по което се постановява решението, номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава, имената, съответно наименованието, на страните, какво постановява съдът, в тежест на кого се възлагат разноските и информация до страните подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Съгласно изискванията на изречение първо на ал. 3 на чл. 172а от АПК, решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Безспорно е, че постановяването на съдебно решение от ненадлежен орган или от ненадлежен състав или при нарушаването на писмената му форма, както и неподписването на решение са все основания водещи до нищожност на това решение. В настоящия случай обжалваното решение е напълно валиден правораздавателен акт, по отношение на който не се налице пороци, обуславящи извод за нищожност. Възраженията на касатора, касаещи липсата на подпис към решението са очевидно некореспондиращи с данните по делото. Решението е подписано от съдия Петя Желева и доколкото не е налице оспорване на истинността на подписа, касационните възражения в тази посока следва да се отхвърлят като неоснователни. Неоснователни са и възраженията относно посочването на името на съдията, постановил обжалваното решение. Нито в АПК, нито в ГПК има изискване в решението да се сочат всички имена на съдията/съдиите, формиращи името му по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗГР - собствено, бащино и фамилно. Описването на собственото и бащиното или фамилното име е напълно достатъчно да се определи лицето, действащо в качеството на съдия към дадения съд, и така да се изпълни изискването на чл. 172а, ал. 1, т. 2 от АПК. Нещо повече, дори да се приеме тезата на ищеца, че следва съдията да посочи и трите си имена, то неспазването на това правило в пълнотата му, доколкото позволява идентификация на съдията, не може да доведе до извод за нищожност на постановения акт. Освен валидно, решението е допустимо и правилно, като настоящия касационен съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционният съд, респ. същите не следва да бъдат преповтаряни. Що се касае до възраженията против правилността на обжалваното решение, то същите са следва да се приемат за неоснователни. Това е така, тъй като са изградени въз основа на твърдения за наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с поредността на установяване на безспорните по делото обстоятелства и събирането на доказателства относно спорните такива. При условие, че няма основание да се приеме, че правото на защита и участие в процеса на касатора е нарушено, то дори да се приеме, че са налице нарушения, то същите не са съществени. Видно от съдебното решение е налице както отчитане на начина на доказване, така и значение на отделните установени факти към предмета на доказване. Нещо повече, доводите относно нарушаване на правото на участие и защита на ответника не могат по никакъв начин да служат като аргумент в полза на касатора при обосноваването на тезата за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. второ от АПК. Решението на първоинстанционния съд е правилно като съответстващо на приложимия материален закон с оглед установената фактическа обстановка. Доводите относно спорния начин на подаването на процесните частни жалби, преценени от гледна точка на факта, че ищецът е взел лично участие в проведените въз основа на тях наказателни производства, сами по себе си представляват контрааргумент спрямо доказването на незаконосъобразност в действията на съдебната администрация. Нещо повече, разпоредбата на чл. 248, ал. 2 НПК очертава обхвата на обстоятелствата, подлежащи на проверка от страна на съдия-докладчик. Възможностите за последния да вземе отношения към този момента на развитие на процеса съответно на установеното при проверката на посочените обстоятелства са очертани в чл. 248, ал. 2, т. 1 и т. 3 НПК. На основание т. 2 от законовия текст съдия-докладчик не може да прекрати производството на посочения стадий на съдебната фаза. Това може да направи само съдът в съдебно заседание и то когато се разкрие, че производството не е образувано по инициатива на частният тъжител. В случай, че тъжбата въобще не е подписана или подписът е на лице без представителна власт, недостатъкът подлежи на отстраняване в даден от съда срок и едва ако тъжителят бездейства, делото може да бъде прекратено. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна, придружено със списък на разноските, за присъждане на направените такива в размер на 150 лева по повод на образуваното по неоснователна касационна жалба съдебно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,