Решение № 918 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4112/2011 г.

Решение № 918 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4112/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Мирослав Проданов Иванов от гр. Стара Загора, чрез пълномощника адв. П. Кордов, против решение № 73 от 14.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1026 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 240900784 от 10.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, относно определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5 670,42 лв. и начислени лихви. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно не е приел за доказано обстоятелството, че към началото на ревизирания период 2005 г. касаторът е разполагал със сумата от 23 000 лв., представляваща спестени парични средства. Необосновано съдът не е признал като източник на доходи за ревизирания период сума в размер на 7000 лв., предоставена от родителите му след пенсионирането на баща му. Счита, че съдът не е преценил всички събрани доказателства и е направил необосновани изводи. Оспорва извода на съда относно констатацията на ревизиращите органи, че сумата в размер на 4986,22 лв. е послужила за рефинансиране на заем в "ОББ". Наред с това жалбоподателят оспорва изводите на съда относно обичайните разходи за живот и издръжка на семейството му. В тази връзка излага, че не е отчетено обстоятелството, че той е живял през целия ревизиран период в едно домакинство с родителите си, които са плащали консумативните разходи. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, подадена чрез процесуалния му представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е обосновано и правилно. От страна на касатора не е доказано основание за отмяна на потвърдените от съда данъчни задължения. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на административния съд е отхвърлена жалбата на Мирослав Проданов Иванов срещу РА № 240900784 от 10.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 299 от 04.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, относно установени на лицето данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5670,42 лв. и начислените лихви. За да потвърди ревизионния акт, съдът е приел, че за процесния период данъчните задължения на Мирослав Проданов Иванов правилно са установени след определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК поради наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В мотивите на решението съдът подробно е изложил направените при ревизията фактически констатации и правни изводи във връзка с анализа на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, обсъдил е представените доказателства както с възраженията против ревизионния доклад, така и при обжалването на РА по административен и съдебен ред, включително заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото. Съдът е приел, че не е доказано твърдението на жалбоподателя, че към 2005 г. той е притежавал спестени парични средства в размер на 23 000 лева. По делото не са представени доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя, че част от сумата представлява негови лични спестявания през годините до 2003 г. Приел е също за недоказано твърдението за получена сума в размер на 7000 лв. от родителите му при пенсионирането на баща му през 2000 г., като съдът не е кредитирал свидетелските показания на майка му Стоянка Проданова. По отношение на възражението на жалбоподателя относно сумата 4986,22 лв., получена по договор за банков кредит с "Райфайзенбанк", която според органа по приходите е използвана за рефинансиране на кредит към "ОББ", съдът е приел, че с оглед представените доказателства не е опровергана констатацията в РА, в това число и с назначената съдебно-счетоводна експертиза. Относно разходите на жалбоподателя за ревизираните периоди съдът е посочил, че са обосновани изводите в РА относно размерите на обичайните разходи за издръжката на семейството, с аргумента, че при изчисляването им органът по приходите е използвал официални данни на НСИ. Неоснователно е възражението на касатора относно наличието на основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В съответствие със събраните при ревизията доказателства обоснован е изводът, че получените приходи, доходи и безвъзмездно получени средства на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Правилен е изводът, че при определяне на данъчната основа по специалния ред не са допуснати процесуални нарушения, а извършеният анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК включва всички относими обстоятелства и събрани данни за доходите и разходите на лицето. Относно твърдението на касатора за получени средства в размер на 7000 лв. от родителите му правилно е прието, че липсват конкретни доказателства в тази посока. Правилно съдът е отхвърлил възражението на касатора относно получаването на тази сума, тъй като такова не е направено нито в ревизионното производство с представените от него обяснения, нито в жалбата му до съда, а за пръв път това твърдение е направено в показанията на свидетеля Стоянка Проданова (майка на касатора), които правилно не са кредитирани от съда. Неоснователно е и възражението на касатора, че неправилно съдът е приел, че сумата от 4986,22 лв., която е включена в данъчната основа за определяне на данъчните му задължения, е използвана от лицето за рефинансиране на негов кредит в "ОББ" АД. От представения договор за банков кредит с "Райфайзенбанк" е видно, че лицето е изтеглило кредит в размер на 9000 лв., които са предназначени за рефинансиране на кредит. Установено е също така, че сумата в размер на 4986,22 лв. е била преведена от сметката на касатора в "Райфайзенбанк" в сметка на "ОББ". Правилно съдът не е кредитирал заключението на назначеното по делото вещо лице, оспорено от ответника, тъй като неговите констатации не са направени въз основа на проверка в банките, отпуснали, съответно рефинансирали кредита. Относно размера на обичайните разходи съдът обосновано се е позовал на данните на НСИ. Доводите на касатора за това, че семейството му е поело всички негови разходи, не са подкрепени с доказателства, с изключение на показанията на неговата майка. От свидетелските показания се установява, че бащата на касатора е пенсиониран през 2000 г., поради което не е основателно да се приеме, че неговите родители са поемали изцяло неговата издръжка. По изложените съображения оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Спорните данъчни задължения за 2007 г. са определени от съда при последователно и точно анализиране на относимите обстоятелства и установените в съответствие със събраните доказателства по делото данни относно получените приходи и направените разходи от жалбоподателя. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,