Решение № 5224 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13194/2008 г.

Решение № 5224 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13194/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Кирилов Стоименов от гр. София против решение № 623 от 17.07.2008 г. по адм. д. № 6068/2007 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 29 състав, с което е отхвърлена жалбата му против отказ на кмета на Столична община да отмени заповед за отчуждаване на недвижим имот, обективиран в писмо изх. 1194-Г-13 от 29.06.2007 г. Излага доводи, че решението е неправилно, като незаконосъобразно и е необосновано. Счита, че съда не е съобразил изявленията му като наследник, че ще върне целия имот даден като обезщетение, а не само неговия, както и че са налице и двете предпоставки по чл. 31, ал. 1 от ЗОП, а именно, че имота не е засегнат от отчуждителното мероприятие и че не се ползва по предназначение. Моли, да се отмени обжалваното решение и по същество бъде уважена жалбата за отмяна на отказа. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител адв. Василева оспорва жалбата и излага подробни доводи в писмено становище относно правилността на обжалваното решение, което моли, да бъде потвърдено. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 623 от 17.07.2008 г. по адм. д. № 6068/2007 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 29 състав, е отхвърлена жалбата на Георги Кирилов Стоименов против отказ на кмета на Столична община да отмени заповед за отчуждаване на недвижим имот, обективиран в писмо изх. 1194 - Г -13 от 29.06.2007 г. Първоинстанционният съд е приел, че със заповед № ИК-2066 от 10.07.1975 г. на председателя на изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет (СГНС) на основание чл. 95 от ЗТСУ е отчужден процесния имот собственост на жалбоподателя и Петко Кирилов Стоименов, за което всеки от тях е обезщетен с тристайно жилище. С молба № 1194-Г-13 от 18.04.2007 г. жалбоподателят на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОС поискал отмяна на отчуждаването за целия имот, и като наследник на Петър Кирилов Стоименов, поч. на 3.05.2005 г., по която молба с писмо изх. 1194 - Г -13 от 29.06.2007 г. на кмета на Столична община е отказана отмяна на отчуждаването. При обжалване на отказа съдът е приел, че жалбата е неоснователна, поради това, че по чл. 31 от ЗОС по искането за отмяна на отчуждаването следва да бъде заявено връщане в цялост на обезщетението, включително и жилището получено от Петър Стоименов, а не само това на жалбоподателя. Също така съдът е приел, че е реализирано мероприятието по отчуждаването - изграждане на поликлиника, а това, че имота е останал незасегнат от самото строителство, но функционално свързан с него, като зелена площ. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 31 от ЗОС за отмяна на отчуждаването и е отхвърлил жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на изискванията на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, като правните изводи съответстват на установените фактически обстоятелства. Първоинстанционният съд правилно е приел за допустимо искането по чл. 31, ал. 1 от ЗОбС, като направено от собственик на отчуждения имот и като наследник на собственика Петко Стоименов. За да установи наличието на едната от двете алтернативни предпоставки, а именно мероприятието, за което е отчужден имота, да не е започнало или имотът да не бъде използван по предназначението, съдът е допуснал назначаването на съдебно - техническа експертиза, по която е установено, че процесния имот е отчужден за поликлиника през 1975 г., която е построена, но имота попада в цяло каре - зелена площ на гърба на изградената поликлиника, който не е ограден и общодостъпен. Правилно съдът е приел, че не е налице условието мероприятието, за което е отчужден имота да не е започнало и следователно пълната отмяна на отчуждаването, която единствено е допустима по този ред, в случая е невъзможна. Освен това не е налице и другата алтернативна предпоставка имотът да не се ползва по предназначението, за което е отчужден. Обстоятелството, че изградената поликлиника, не е построена точно на отчужденото място, а в съседство не обуславя извод, че имота не се ползва по предназначение на отчуждаването. Установено е от СТЕ, че понастоящем имотът представлява зелена площ на гърба на сградата на поликлиниката - 29 ДКЦ, която е общодостъпна, но функционално свързана със сградата. След като е изпълнено мероприятието по отчуждаването и понастоящем имота обслужва функционално това мероприятие, по същество не са налице материалноправните предпоставки по чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването. При липса на тези предпоставки е ирелевантно заявлението на жалбоподателя, че ще възстанови всички имоти предоставени за обезщетение срещу отчуждения имот. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение