Решение № 4345 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 784/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Джамбазов, чрез процесуален представител адв. Й. Малешкова, против Решение 392 от 14.11.2023 г., постановено по адм.д. 398/2023г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му , алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание, касаторът, чрез адв. Малешкова, поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците Р. Петкова, Й. Стоева, И. Стоев, М. Стоев, К. Димиева, Г. Златева, Ц. Белчева и М. Вучева, не взимат становище по касационната жалба, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отхвърля жалбата на Р. Джамбазов с искане за обявяване нищожност и с алтернативно искане за отмяна като незаконосъобразна на Заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.135, ал.5 вр. с чл.134, ал.1, т.1 вр. с ал. 2 ЗУТ е наредено изработване на проект за изменение на Подробен устройствен план - План за застрояване, одобрен с Решение 283/28.06.2012г на Общински съвет, при съобразяване с устройствените характеристики на територията в обхвата на изменението, съгласно действащия общ устройствен план, приет с Решение 1115/28.09.2017г на Общински съвет Стара Загора, в частта относно УПИ XVI-6178, УПИ XVII-6178, УПИ I-6179, УПИ II-6179, УПИ III-6179, УПИ IV-6179, УПИ V-6179, УПИ VIII-108 - кв.808 и УПИ IV-107 в кв. 807 по плана на кв. Бедечка гр. Стара Загора; отхвърля жалбата на Р. Джамбазов с искане за отмяна на Заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на Община Стара Загора в частта ѝ, с която е наредено изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ XVI-6178, УПИ XVII-6178, УПИ I-6179, УПИ II-6179, УПИ III-6179, УПИ IV-6179, УПИ V-6179, УПИ VIII-108 - кв.808 и УПИ IV-107 в кв. 807 по плана на кв. Бедечка гр. Стара Загора. За да отхвърли жалбата по искането за обявяване нищожност на обжалваната заповед, съдът приема, че служебно изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен по правилата на чл.16, ал.1 от ЗУТ, какъвто е действащия ПУП на кв. Бедечка от 2012 г., може да бъде разпоредено със заповед на кмета, съответно последният може да нареди служебно изработване на ПУП за изменение на ПУП-ПРЗ, когато съществуват основанията по чл.134, ал.1 и ал.2 ЗУТ, и то само в частта ПУП-ПЗ. А по искането за отмяна на обжалваната заповед, съдът е отхвърлил същото, като е приел, че когато е изработен ПУП с предметно съдържание по чл.110, ал.1, т.1 ЗУТ, какъвто е и този по чл.16, ал.1 вр. с ал. З от същия закон, изменението му се процедира с друг подробен устройствен план, чийто вид зависи от предметното му съдържание. Независимо дали устройството на имота е извършено посредством едновременното одобряване на регулация и режим на застрояване или с последователни планове, изменението на регулацията е предмет на план за регулация, а изменението на предназначението за застрояване, режима и характера се извършва с план за застрояване. Счел е, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, тъй като съществува основанието по чл.134 ал.1 т.1 от ЗУТ, в чийто състав не се включва съгласие на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ и се касае за преследване на обществен интерес, сочещ и на съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, в която е отхвърлено искането за прогласяване нищожност на процесната заповед. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта, с която е наредено служебно изработване на проект на ПУП-ПРЗ, одобрен с решение 283/28.06.2012г. на Общински съвет Стара Загора, в посочен обхват, в частта касаеща имотите на касатора - УПИ XVI-6178, УПИ XVII-6178, УПИ I-6179, УПИ II-6179, УПИ III-6179, УПИ IV-6179, УПИ V-6179, УПИ VIII-108 - кв.808 и УПИ IV-107 в кв. 807 по плана на кв. Бедечка гр. Стара Загора не е нищожна. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган кмета на община Стара Загора, съгласно чл. 135, ал.5 ЗУТ, тъй като предвид териториалния обхват на разработката същата не попада в хипотезата на чл. 124а, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ. Заповедта е издадена в установената писмена форма и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да доведат до нейната нищожност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за изработване на проект за изменение на действащия подробен устройствен план може да бъде издадена и служебно, съгласно чл. 135, ал.5 ЗУТ, като в посочената хипотеза не е необходимо искане от лицата, посочени в чл. 131 ЗУТ. Не е налице и нарушение на материалния закон, което да води до нищожност. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая такива нарушения не са установени, поради което изводът на съда, че оспорения акт не е нищожен е законосъобразен. Правилен е и изводът, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК - процесният акт не е в противоречие с Решение 373 от 18.09.2020 г. по адм.д. 649/2019 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. С това Решение 373 от 18.09.2020 г. Административен съд Стара Загора отменя Решение 2349/27.06.2019 г. по протокол 45 от заседание на Общински съвет Стара Загора, проведено на 27.06.2019 г., с което е одобрен проект за ПУП - изменение на План за регулация и План за застрояване за новообразуваните имоти от територията на парк/квартал Бедечка в частта му за имотите на жалбоподателя. Решението е мотивирано с нарушение на материалния закон - чл.15, ал.2 и ал.З ЗУТ. Тази хипотеза касае промяна на имотни граници, което не се процедира в случая и не е целената правна последица с процесната Заповед 10-00-216/31.01.2023г. на кмета на Община Стара Загора. Правилно също е прието, че оспорената заповед е друг по своето предметно съдържание административен акт, тъй като не засяга регулационните граници, а оттук и основанието за тази промяна е различно. Ето защо, в тази му част, оспореното съдебно решение, като правилно, следва да се остави в сила. Решението е валидно, но недопустимо в частта, в която е отхвърлена жалбата за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна. Съдът се е произнесъл по просрочена жалба и така е постановил недопустимо съдебно решение в тази част. Редът за разгласяване на процесната заповед е по чл. 124б ал. 2 от ЗУТ, приложим на основание чл. 135, ал. 7 от ЗУТ, е специален и представлява изключение от общото правило за съобщаване на административните актове чрез нарочно писмено съобщение до заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ. Съгласно посочените разпоредби, актовете посочени в тях се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината. По делото се съдържат доказателства /лист 28, 29 и 30 от делото/ за спазване на този ред, а именно чрез обявление, поставено на определеното за това място в сградата на община Стара Загора, на територията на парк "Бедечка" и чрез публикация на интернет страницата на общината от 31.01.2023г. Действително, от приложената по делото административната преписка се установява, че общинската администрация е съставила само констативни протоколи, удостоверяващи поставянето на обявленията, без да са ангажирани доказателства, от които да е видно на коя дата поставените обявления са свалени от съответните места, но това обстоятелство не се отразява на извода за просрочие на жалбата в частта, с която се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като надлежното удостоверяване на датата на премахване на обявлението е релевантно обстоятелство, удостоверяващо период от време, в който заинтересованите лица са могли да се запознаят с акта и реализират възможността си да се уведомят за издадената заповед в срока, в който могат да подадат жалба. Дори да се приеме в случая приложимост на максимално допустимият срок за оспорване по чл. 140, ал. 1 АПК, а именно два месеца, предвид на това, че в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, то жалба с оспорване законосъобразността на процесната заповед, е депозирана пред съда на 30.06.2023 г. и се явява просрочена. Ето защо, в тази му част, оспореното съдебно решение, като постановено по недопустима жалба, следва да бъде обезсилено. Процесуалният представител на ответника - кмет на Община Стара Загора, към депозирания писмен отговор на касационната жалба, е представил списък на разноските за юрисконсултско възнаграждение, но нито в този отговор, нито в допълнително писмено становище, представено от него по делото, се съдържа изрично волеизявление с искане да бъдат присъдени в полза на Община Ст.Загора, направените от нея разноски пред касационната инстанция. Ето защо такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,