Решение № 12034 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4744/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Септември, подадена чрез пълномощника адв. В. Близнакова, срещу Решение 101/27.02.2023 г., постановено по адм. дело 680/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което по протест на прокурор от Районна прокуратура Пазарджик са отменени разпоредбите на чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 5, ал. 6, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Септември, приети с Решение 667/30.11.2021 г. на Общински съвет Септември. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на подзаконовите текстове, тъй като са били проведени обществени консултации. Поддържа становище, че доклад и предварителна оценка за въздействието по чл. 20 от ЗНА не са необходими при изменение на подзаконов нормативен акт, противно на възприетото от съда. На следващо място, оспорва извода на решаващата съдебна инстанция за несъбрани доказателства относно публикуване проекта на наредбата и справка за постъпили предложения. Във връзка с материалната законосъобразност на приетите текстове твърди, че същите не въвеждат допълнителни условия и ограничения, а така и, че съдът не е съобразил приложимата редакция на чл. 71 от ЗМДТ. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен прокурорският протест. Ответникът Н. Баташки, оспорва чрез пъбномощник в писмен отговор основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик са били разпоредбите на чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 5, ал. 6, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Септември (НОАМТЦУТОС), приети с Решение 667/30.11.2021 г. на Общински съвет Септември по Протокол 35 от 30.11.2021 година. За да отмени подзаконовите текстове, съдът, след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на измененията, защото не са проведени обществени консултации съгласно императивното изискване на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, както и че по делото липсват доказателства за съставяне на доклад и предварителна оценка за въздействие съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА. На следващо място, според съда, представената по делото разпечатка от сайт не удостоверява публикуване на проекта за изменение на Наредбата, което препятства проверката дали е спазен срокът по ал. 3. Като съществено нарушение при приемане на измененията е изтъкната и липсата на справка за постъпилите предложения. По материалната законосъобразност на приетите изменения е счетено, че същите противоречат на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, тъй като предвиждат различен от законоустановения срок за подаване на декларация за освобождаване. Решението е валидно и допустимо, но неправилно и касационната жалба се явява основателна. Основателно е оплакването, че макар разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗНА да предвижда проектът на нормативен акт да бъде предшестван от мотиви или доклад, то липсва законово изискване за наличието им в условията на кумулативност. С оглед това в случая неналичието на доклад няма за последица съществено нарушение на административнопроизводствените правил, тъй като е спазена процедурата и предвидените изменения са придружени от мотиви (л. 29). На второ място, видно е, че разпоредбата на чл. 20 от ЗНА урежда хипотезите кога е необходимо съставяне на предварителна оценка за въздействие, в които процесният казус не попада. Съгласно текста чл. 20, ал. 4 от ЗНА предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на проекта, тоест не е налице императивност за съставянето на такава извън случаите, уредени в чл. 20, ал. 3 от ЗНА. Не може да се приеме, че е допуснато и нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, изразяващо се в липса на проведени обществени консултации, тъй като от публикуваните мотиви към проекта за изменение е видно, че освен старата редакция на съответните текстове е включена и новата такава, като на последната страница (л. 36) е посочено, че мнения, предложения и становища могат да бъдат изпращани на електронната поща на Община Септември и в деловодството на общината и общинския съвет до 26.11.2021 г. В тази връзка следва да се посочи, че проектът е публикуван на страницата на общината на 25.10.2021 г., за което е приложена справка от електронната страница на Община Септември (л. 28). Противно на възприетото от първоинстанционния съд, от една страна, е видно, че разпечатката е именно от този сайт, а от друга съставът е могъл да извърши служебна проверка, тъй като файловете са налични и към настоящия момент. Отново в тази насока следва да се посочи, че справката за постъпили предложения и становища (л. 37), каквито впрочем не са постъпили, е публикувана на 30.11.2021 г., като по този начин е спазен 30-дневният срок по чл. 26, ал. 4 от ЗНА. Относно материалната законосъобразност на приетите изменения: Основателно е направеното с касационната жалба оплакване, че съставът на Административен съд Пазарджик не е съобразил действащата разпоредба на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ при преценка за противоречие между подзаконовите текстове и тези от по-висока степен. Според съда действащата редакция на цитираната разпоредба има следния текст: Не се събира такса за: услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Съдът обаче не е взел предвид, че действащата и към настоящия момент редакция на разпоредбата е тази към ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г., гласяща, че не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Разпоредбата, във вида ѝ, цитиран от съда, не е влязла в сила и към настоящия момент, тъй като е предвидено, че това ще настъпи от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Резултатите са обявени на 03.10.2022 година. Поради това, при извършване на сравнителен анализ между приетите изменения, които имат следното съдържание: чл. 21, ал. 2 - декларацията за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване се подава за предстоящата година в срок до 30 ноември на текущата година; чл. 21, ал. 3 - лицата, подали декларации по ал. 1 - за освобождаване от такса -, са длъжни до 30 ноември на годината, за която са освободени от таксата, да представят документи, които удостоверяват минимален разход за вода до 15 куб. м. годишно и ел. енергия до 10 кв. ч. месечно за периода, за който са освободени; чл. 21, ал. 5 - не се извършва освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване, ако през декларирания период в имота или част от него се извършват строителни, ремонтни или довършителни дейности; чл. 21, ал. 6 - не се извършва освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване, ако заявителят има неизплатени задължения към Община Септември, както и ако са налице неизплатени задължения за съответния имот; чл. 21, ал. 8 - задължените лица дават изрично съгласие за извършване на проверки относно декларираните от тях факти и обстоятелства от общинската администрация и декларират, че за вписаните неверни данни носят наказателна отговорност по чл. 313 от НК; чл. 21, ал. 9 декларации, подадени извън срока по чл.21, ал. или некоректно попълнени декларации без задължителни реквизити, в т.ч. партиден номер, вид и точен адрес на недвижимия имот, имена и подписи на деклараторите и пр., не пораждат правни последици; чл. 21, ал. 10 - след приемане и завеждане на декларациите по ал. 1 в регистъра на общинската администрация, проверка на посочените в нея обстоятелства се извършва от длъжностно лице към отдел МДТ, което при необходимост изисква и допълнителни документи и/или извършва насрещни проверки, и цитираната по - горе относима редакция на чл. 71 от ЗМДТ, се установява, че не е допуснато нарушение на принципа, че подзаконов нормативен акт не може да противоречи на акт от по-висока степен. В чл. 71 от ЗМДТ не са предвидени срокове за подаване на декларацията за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, поради което определянето на срок със спорните текстове на процесната Наредба не съставлява нарушение на материалния закон. С измененията на Наредбата не са въведени и допълнителни условия или ограничения във връзка с освобождаването от заплащане на такса за съответните компоненти. По изложените съображения, решението на административния съд, с което по прокурорски протест са отменени разпоредбите на чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 5, ал. 6, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Септември, приети с Решение 667/30.11.2021 г. на Общински съвет Септември, е неправилно и трябва да бъде отменено. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение