Решение № 2524 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2345/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Белорешка срещу решение 359 от 03.11.2022 г., постановено по административно дело 162/2022 г. от Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата ѝ против решение 26/05.01.2022 г., по преписка 490/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания от нея акт на КЗД бъде отменен като незаконосъобразен и преписката бъде върната за ново произнасяне с конкретни указания, като претендира и заплащане на деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от Ер Ликид България ЕООД възнаграждение за един адвокат. Ответникът по касационната жалба КЗД в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответниците по касационната жалба Ер Ликид България ЕООД, С. Буста и В. Богданова, чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорват същата като неоснователна и молят съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлена, като им бъдат присъдени направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са били засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. С оглед на така установеното неоснователни са наведените доводи за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Враца е било решение 26/05.01.2022 г. постановено от Петчленен разширен състав на КЗД, по тяхна преписка 490/2020 г., с което е прието за установено, че ответниците Ер Ликид България ЕООД, представлявано от неговия управител С. Буста, С. Буста, в качеството на Управител на посоченото дружество и В. Богданова мениджър Човешки ресурси в същото, не са осъществило дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признаци пол, образование, убеждения, лично положение, обществено положение, възраст, семейно положение и имуществено състояние, както и тормоз по смисъла на § 1, т. 7 и 8 ДР на ЗЗДискр във вр. с чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 5 ЗЗДискр на основата на посочените признаци, както и нарушения на чл. 14, чл. 15, чл. 17, чл. 18, чл. 19, чл. 21, чл. 22 и чл. 23 ЗЗДискр, като за Буста е прието за установено, че не е извършил и сексуален тормоз по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на акта в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Противно на изложеното в касационната жалба, от съдържанието на решението се установява, че съдът е изложил мотиви, в които е направен анализ на събраните по делото доказателства. В тази насока и предвид наведените доводи в касационната жалба следва да бъде посочено, че твърденията на страните в производството не представляват доказателства и както правилно е посочено и в обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение и в акта на КЗД, в случая именно касационната жалбодателка не е изпълнила задължението си да представи доказателства за наличие на факти, въз основа на които може да бъде направено предположение, че е налице дискриминация. В случая правилно е приложена нормата на чл. 9 ЗЗДискр, предвиждаща, че в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В случая именно касационната жалбодателка не е представила такива доказателства в подкрепа на твърденията си, като не и конкретизирала направените искания в тази насока, въпреки дадените ѝ указания от състава на КЗД. Представените вътрешно служебни документи на Ер Ликид България ЕООД, уреждащи правоотношенията със служителите в дружеството и разменената кореспонденция между Белорешка с ответници и други служители не установяват факти, от които може да се направи предположение за извършено неравно третиране спрямо нея от страна на ответниците, в съответствие с изискването на цитираната по-горе законова норма. Такива не се установяват и от събраните в хода на административното производство гласни доказателства, писма от Главна инспекция по труда относно извършени проверки на дружеството по повод подадени от Белорешка сигнали. Противно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционният съд е изложил подробно изводите си относно липсата на извършено нарушение на забраната за дискриминация, формирани въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, от които не се установява извършено спрямо Белорешка неравно третиране и/или по-благоприятно третиране на други лица на базата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, като не е установено и спрямо нея да е осъществен тормоз по смисъла на §1, т. 1 или сексуален тормоз по смисъла на § 1, т. 2 от ДР ЗЗДискр. При липсата на доказателства, установяващи такова поведение от страна на ответниците посоченият извод е обоснован и законосъобразен. Обстоятелството че не са цитирани всички текстове от Глава втора, Раздел първи от закона за защита от дискриминация не води до извод, че не извършена дължимата проверка за извършени нарушения при упражняване правото на труд от страна на жалбодателката, като съдът е формирал изводите си въз основа на събраните по делото доказателства в тази насока. Решението е обосновано съдът е изяснил релевантните за спора факти, а направените въз основа на тях правни изводи са изложени подробно и аргументирано. Представените в касационното производство съдебно решение и тези в първоинстанционното такова не опровергават тези изводи на съда. Обстоятелството, че на Ер Ликид България ЕООД са дадени преписания за изплащане на дължимо обезщетение за периода от 27.05.2020 г. до 27.06.2020 г. въз основа на болничен лист, който е бил оспорен от дружеството, но оспорването му е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение, не обосновават автоматично извод за извършено нарушение на забраната за дискриминация, при липсата на доказателства за неравно третиране на основата на признаците по чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. Оспорването на болничен лист е нормативно предвидена възможност и не обосновава извод за извършено нарушение на забраната за дискриминация. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.3 АПК касационната жалбодателка следва да бъде осъдена да заплати на ответниците Ер Ликид България ЕООД, С. Буста и В. Богданова деловодни разноски в размер на 1800 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, което е в размер близък до минималния определен в чл. 8, ал. 1, т. 9 от Наредба 1от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение