Решение № 2783 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10960/2008 г.

Решение № 2783 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10960/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП, против решение № 746 от 24.06.2008 г., постановено по адм. д. № 2104/2008 г. на Административния съд - София-град, I отделение, 6-и състав, с което е отменен РА № 20003572 от 14.11.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, в потвърдената му част с решение № 189 от 31.01.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП, с който органът по приходите е отказал право на данъчен кредит на "Регина Травъл" ООД - гр. София, в размер на 40 000 лв. за данъчния период м. 02.2007 година. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде потвърден обжалваният ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Регина Травъл" ООД - гр. София, изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага подробни съображения, различни от тези, изложени в касационната жалба. Върховният административен съд - първо А отделение, в настоящия си съдебен състав, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, както и валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК предвид доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отменен РА № 20003572 от 14.11.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, в потвърдената му част с решение № 189/31.01.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, с който органът по приходите е отказал право на данъчен кредит на "Регина Травъл" ООД - гр. София, в размер на 40 000 лв. за данъчния период м. 02.2007 година. Присъдил е разноски. Така постановеното решение е недопустимо като постановено по недопустима жалба - предвид подаването й след преклузивния срок за обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 152, ал. 3, който указва, че жалбата се подава чрез териториалната дирекция, а според чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. Според чл. 156, ал. 5 ДОПК в случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че в случая жалбата по чл. 152, ал. 1 ДОПК е подадена на 30.11.2007 г., от когато започва да тече 45-дневният срок за произнасяне на решаващия орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, поради което 45-дневният срок е изтекъл на 14.01.2008 година. До тази дата не е постановено решение на решаващия орган, нито е сключено споразумение по чл. 156, ал. 7 ДОПК за продължаване на срока за произнасяне по жалбата. Предвид това след изтичането на срока за произнасяне по чл. 155, ал. 1 ДОПК е започнал да тече 30-дневният срок за обжалване по съдебен ред съгласно чл. 156, ал. 5 ДОПК, който в случая е изтекъл, без да е подадена жалба. Постановеното решение от решаващия орган след изтичането на 45-дневния преклузивен срок от дата 31.01.2008 г. е нищожно и следва да се провъзгласи за такова. Подадената жалба от "Регина Травъл" ООД - гр. София, след 30-дневния срок се явява просрочена, тъй като срокът е изтекъл на 14.02.2008 г., а съдът е сезиран едва на 19.02.2008 г. с жалба. С оглед на изложеното жалбата пред първоинстанционния съд е следвало да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Срокът, предвиден за обжалване на ревизионен акт в чл. 156, ал. 1 ДОПК, е преклузивен, както и срокът за обжалване на акта по чл. 156, ал. 5 ДОПК, предвиден за подаване на жалба до съда в случаите по ал. 4. Затова при неупражняване на правото на обжалване от страна на данъчния субект в преклузивния срок последиците са еднакви, независимо дали се касае за изрично или мълчаливо потвърждаване. Това означава, че когато ревизионният акт, който е мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК, не е обжалван пред съда в срока, предвиден в чл. 156, ал. 5 ДОПК, този РА влиза в сила и против него не може да се подава допустима жалба до съда. След изтичането на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК директорът на дирекция "ОУИ" не разполага с материална компетентност да се произнася по жалбата по реда на чл. 152 и сл. ДОПК, тъй като в случая тази компетентност е ограничена от законодателя с определен срок, след изтичането на който се поражда субективното процесуално право на жалба до съда против РА, за който се приема, че е мълчаливо потвърден съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК. В този смисъл са указанията в тълкувателно решение № 7/11.12.2008 г., постановено по тълк. д. № 3/2008 г. на ОСК на Върховния административен съд. Поради това, ако заинтересованото лице не упражни правото си на жалба до съда в установения срок, това право се преклудира и не може с последващи действия на органа, който осъществява административен контрол, да се възстанови възможността за обжалване пред съда. В конкретния случай ревизионният акт е бил влязъл в сила към датата, на която е постановено решението на директора на дирекция "ОУИ", поради което не може да се приеме, че се касае за неправилно указание за обжалваемостта на РА и разпоредбата на чл. 140, ал. 2 АПК е неприложима. По изложените съображения жалбата против отменения РА № 20003572 от 14.11.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, е подадена след преклузивния срок за обжалване, поради което е недопустима и първоинстанционният съд е следвало да я остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК и да прекрати образуваното по нея съдебно производство. Постановеното съдебно решение на Административния съд - София-град, което е предмет на настоящото производство, е недопустимо като постановено по просрочена жалба и затова следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а жалбата против ревизионния акт да бъде оставена без разглеждане и образуваното по нея съдебно производство - прекратено. Следва да се подчертае, че съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение касационната инстанция следи служебно, затова въпреки липсата на доводи в този смисъл решението следва да бъде обезсилено. С оглед изхода от спора разноски по делото на страните не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - първо А отделение,